Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Това е последната статия от поредицата ИМИГРАНТИ - ЖЕРТВИ НА КРИМИНАЛНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ и възможността им да кандидатстват за легален статут, водещ до зелена карта. Имигрантите - жертви на престъпления, се сблъскват с множество препятствия, търсейки достъп до системата на правосъдието - езикова бариера, различна култура, липса на информация. Един от най-големите проблеми е страхът от депортация и последващото разделяне от семейството и децата, които са тук. Този страх пречи на много имигранти - жертви на криминални престъпления да търсят защита от полицията, да търсят подслон, медицинска помощ или други обществени услуги.
При жертвите на домашен тормоз по-специално този страх е удвоен, защото мъчителите използват заплахата от депортация, за да подсигурят изолираността на жертвите си. Заради това и с цел по-добро сътрудничество с разследващите криминалните престъпления и прокуратурата, през последните години Конгресът предприе действия за защита за жертвите независимо от имиграционния им статут. Спряхме се специално на VAWA и U-визата, а миналата седмица говорихме за Илинойската програма за парично обезщетение (компенсация) на жертвите на криминални престъпления, защото много хора не знаят, че Илинойс, както и много други щати, има фонд за жертвите на криминални престъпления, средствата от който да покриват разходите им по медицински сметки, посещения при психолози, разходи по преместване, загубена работа, загубени учебни стипендии или издръжка, разходи по почистване на местопроизшествието и погребенията. После обяснихме какво точно представлява тази програма, каква е процедурата, както и кой се квалифицира като “жертва”. Днес ще продължим и с другата важна страна на въпроса: КОИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СЕ КВАЛИФИЦИРАТ ЗА КОМПЕНСАЦИЯ (парично обезщетение)? Обърнете внимание, че изпълнителните власти трябва да бъдат информирани в рамките на 72 часа от извършване на престъплението (седем дни в случаите на сексуално насилие), а молбата за компенсация на жертвата трябва да бъде подадена в срок от две години от датата на престъплението или в срок от една година от датата на официалното обвинение - което от двете е станало по-късно. Жертвата трябва да сътрудничи на властите, на следствието, за задържането и съдебното преследване на извършителя, но не е нужно извършителят да бъде непременно задържан или даден под съд, за да има жертвата право на компенсацията.
Законът ограничава и специфично определя какъв вид престъпления дават право на жертвата да се квалифицира за парично обезщетение: убийство първа и втора степен, непредумишлено убийство, насилие, физическо насилие с телесна повреда, насилие и побой в семейството, дебнене, нарушение на заповед за протекция, довело до криминално обвинение, порнография с деца, експлоатиране на деца, отвличане, криминално сексуално насилие и тормоз, палеж, престъпление от омраза (това е престъпление срещу личността въз основа на социални, расови и други различия и обикновено продиктувано от предразсъдък), безразсъдно поведение, шофиране под влияние, бягство от местопроизшествието след блъскане на пешеходец. Макар и специфично изброени, някои от тези престъпления са доста общо дефинирани - като например “безразсъдно поведение”, а “престъплението от омраза” е обикновено подсилено друго престъпление.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА “НАСИЛИЕ”:
Насилието може да е извършено даже и без да е налице физическо докосване. Законът казва, че даден човек извършва насилие, когато без законно право се ангажира в поведение, което кара друг човек да се страхува от физическо насилие или телесна повреда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА “ФИЗИЧЕСКО НАСИЛИЕ”:
В Илинойс човек извършва физическо насилие, ако преднамерено или съзнателно без законно основание причини телесна повреда на друг човек (1) или направи физически контакт с друг човек от обиден или провокиращ характер (2). Дори наплюването може да се квалифицира като физическо насилие. Физическото насилие може да включва всяко действие, причиняващо телесна повреда дори и без да е налице физически контакт. А като “телесна повреда” може да се окачестви какво ли не.
КРАЖБАТА Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ СРЕЩУ СОБСТВЕНОСТТА:
Има дела - прецеденти, от които се вижда как съдът определя дадено престъпление като квалифициращо жертвата за компенсация - с други думи: жертвата на какво определено пресстъпление има право да търси парично обезщетение. Да се върнем за един добър пример още през 1986 г., когато съдът отказва на една жена компенсация за психиатрично лечение, за което се твърди, че е вследствие на кражба, на която тази жена е била жертва, тъй като не е имало неоспорими доказателства, че лечението е било директно свързано с кражбата, а са били налице други доказателства, според които лечението е било част от лекуването на съществуващо преди кражбата състояние. Нека имаме предвид и това, че кражбата не е едно от престъпленията, за чиито жертви специфично е разрешена компенсация. Жената вероятно се е опитвала да се справи сама в случай, когато е нужно ефективно и убедително адвокатстване, което от друга страна може да не помогне, ако вече е станало късно.
Някои таксиметрови шофьори тук биха могли да зададат въпроса: Значи ли това, че ако ме оберат под дулото на пистолета, това престъпление няма да бъде компенсирано от Илинойския фонд за компенсация (парично обезщетение) на жертвите? И отговорът може да бъде: Така изглежда. Но не забравяйте, че няма нужда полицията непременно да е заловила извършителя, а ако не го залови, няма как да му отправи обвинението. Но ако при сътрудничеството със следствието жертвата се оплаче, че се е страхувала от физическо насилие и телесна повреда по време на въоръжен обир, тогава е налице “насилието” - престъпление, което се квалифицира за компенсация, а ако нападателят ви е обиждал на етническа основа заради това, че сте имигрант, може да става и дума за “престъпление от омраза”. Спомнете си какво казахме по-горе за ефективното адвокатстване от самото начало. Както и че престъпленията трябва да бъдат докладвани в рамките на 72 часа от извършването им.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Жертвите на “нехайство” (което е основата за определяне на отговорност и вина при автомобилни произшествия) или на професионална медицинска грешка например, могат да преследват молба за обезщетение (компенсация) в гражданските съдилища, където обикновено застрахователните полици изплащат щетите. Това, което наричаме гражданско правонарушение, което дава право за предявяване на иск, е често аналогично на престъпление срещу личността, където делото се завежда от щата. В тази връзка ще допълним още, че жертвите на криминални престъпления могат също да съдят нападателите си за обезщетение (компенсация) и в гражданските съдилища.
Помните ли делото срещу О. Джей Симпсън (един от любимите ми примери), което държа Америка омагьосана през лятото на 1995 г.? След деветмесечен процес О.Джей беше оправдан по криминалните обвинения, но по-късно беше обявен за виновен по същите точки на процес в граждански съд заради по-ниския стандарт за доказателствата. Някой беше убил жената на О. Джей и нейния приятел, а техните роднини успяха да докажат с помощта на преобладаващи доказателства, че е по-вероятно убиецът да е О Джей, отколкото някой друг, когато щатът Калифорния не успя да докаже вината му (извън рамките на разумното съмнение) след деветмесечен процес, излъчван по националната телевизия. Проблемът е и в това, че криминалните престъпници, освен ако не са богати бивши спортни или филмови звезди (като О.Джей Симпсън), рядко имат средствата и доходите да задоволят дадена гражданска присъда.
И тъй като престъпниците обикновено са с “празни джобове”, жертвите на насилие и тормоз в семейството, както и жертвите на други престъпления, могат не само да преследват жалбите си за парично обезщетение срещу съответния щат и за възстановяване на различни разходи, но могат да търсят също и законен имиграционен статут като резултат от нещастието си. Каква чудесна държава!



John W. Kearns

Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns