Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

ГЛЕДАЙКИ НАПРЕД КЪМ ИЗБОРИТЕ ПРЕЗ 2012:
Макар и да не е начело на списъка с приоритетите на гласоподавателите, приоритети, свързани с икономиката и работните места, имиграционният проблем зае централно място в драматичната кампания за президентските избори. Водещите за момента републикански президентски кандидати се надпреварват в свирепото си отношение към нелегалните имигранти. Това не им печели симпатиите на испаноговорящите гласоподаватели, но пък и суровото прилагане на имиграционните закони не привлича подкрепата на тези гласоподаватели и за Обама.
Докато републиканската президентска кампания се е наежила със заплахи за милитаризация, ровове и електрически огради по границата, когато стане дума за нелегалната имиграция, отношението на някои даже по-консервативни републиканци в Конгреса става все по-премерено и нюансирано.
ДА СЕ ПОСРЕЩНАТ НУЖДИТЕ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ: Ако изобщо получим една имиграционна реформа, първият тласък в тази посока ще дойде от различните бизнес общности. Става все по-ясно, че суровото прилагане на съществуващите имиграционни закони нанася вреда на отделните бизнеси. Селскостопанската индустрия, зависеща изключително от мигрантите работници за прибиране на реколтата, сега я гледа как изгнива по полетата. Американците няма да работят. И най-вече този вид работа. Същевременно трудът в месокомбинатите е толкова непривлекателен, че доста от тези предприятия са принудени да затварят заради липсата на работници. Прилагането на имиграционния закон и по-специално по отношение на разрешителните за работа, налага определени изисквания и към бизнесите. Всички тези наложени административни стъпки, процедури, разпоредби и проверки не само се отразяват на бизнесите финансово, но и ограничават свободата им да оперират, което пък е в нарушение на консервативните принципи. Бизнесите започват да се оплакват и републиканците внимателно ги слушат.
Имиграционният дебат и по-специално наблягането върху суровото прилагане на закона, се подклажда от политическата реторика. Консервативните демагози бият барабана на расизма и ксенофобията и подхранват ниските импулси на консервативните елементи по периферията (които тези дни стават все по-гласовити и уверени в правотата си), само за да насаждат страхове и да привличат гласоподаватели. Както обаче се предричаше, сега се оказа, че едно сурово и ефективно прилагане на имиграционните закони в крайна сметка нанесе вреди на бизнесите - общности, които представляват класическата избирателна маса за републиканците. Вдействителност всяко разстройство и финансови загуби ще накарат бизнес лобитата да ревнат като бебета и да не спират да се оплакват на конгресмените си над чашката мартини в кънтри клуба.
Дори и нещо съвсем просто като програмата “Е-Verify”, която изисква от работодателите само да проверяват валидността на разрешителните за работа на кандидатите според правителствената база данни преди да ги наемат на работа, се оказа в застой. А тази програма навремето НЕ се считаше противоречива, представлявайки съвсем основно усилие на изпълнителната власт с минимален ефект върху бизнесите и с много лесно приложение. Федералната база данни е налице. И въпреки това и вече минала през юридическата комисия на Камарата, програмата “Е-Verify” оттогава насам е в застой в Конгреса заради писъците на бизнесите и по-специално на селскостопанските компании, които очевидно имат намерението да продължават да наемат нелегални работници и не искат да бъдат принудени да ги проверяват. И за изненада на доста хора републиканците спряха да настояват за прокарването на “Е-Verify”.
Водещи републиканци вдигат глас и предупреждават за политическата вреда, която ще нанесе негативното отношение към партията им от страна на испаноговорящите, както и за очевидното икономическо разстройство на местните бизнеси във времето на рецесия и след приложението на новите местни разпоредби и мерки (особено в Аризона и Алабама, където например могат да се анулират договори, ако една от страните няма легален имиграционен статут). Републиканците са под натиска на местните работодатели, които разчитат на имигрантите, за да попълват работните си места, когато опитите им да наемат американци непрекъснато пропадат. Други пък се тревожат от загубата на образовани в Америка студенти по математика и науките, които се завръщат в своите страни и оттам ще започнат да се конкурират с американците при изгарждането на бизнеси. Следователно, за да се види бъдещето на имиграционната реформа, трябва да се обърне внимание на интересите на бизнесите.
Голямата новина е, че нова порода републиканци в Конгреса, избрани на гребена на последната вълна от консервативни избирателни победи и хвалещи се с консервативните си акредитиви, сега изглеждат готови да прилагат позитивните промени към имиграционната система, но стъпка по стъпка и на парче.
Напоследък доста от новите републиканци - млади и ненакърнени от предварителни опити за големи промени в имиграционните закони, сега усещат отчуждението на испаноговорящите гласоподаватели и започват да настояват имиграционната политика да се променя на малки стъпки, което би могло според тях да внесе ред в системата и да промени антиимиграционния имидж на партията им пред нарастващия блок испаноговорящи гласоподаватели, макар и в същото време да наблягат върху проблема за заздравяването и сигурността на федералните граници.
Законодателски инициативи, обсъждани и подкрепяни от консервативните републиканци тези дни (с изключение на задържането на програмата “Е-Verify”), дават възможност на чужденци - професионални математици и научни работници, да получават законно жителство по-лесно, като разрешават на студенти-чужденци с високи степени на образование в определени области (хайтек и дадени науки) да имат правото веднага на зелена карта, ако им се предложи работа тук; дават тригодишни резидентски визи на чужденци, които купуват жилище и инвестират в това поне половин милион; улесняват процедурите за получаване на инвеститорска виза с цел подпомагане на икономическото развитие и създаване на работни места в райони с голям процент безработица, както и създаване на функционираща програма за гости-работници.
По-младите републиканци в Конгреса все повече подкрепят ограничени имиграционни мерки, насочени към дискретни теми, като намаляването на времето за обработка на документите за зелена карта (което иначе може да отнеме години) на кандидати с високи образователни степени (PhD) по математика или по наука, които биха искали да преподават или да работят в САЩ. Ограниченият брой зелени карти за този вид професионалисти и квотите за съответните държави причиняват забавяне на процеса за влизането им в страната, като мнозинството идват от Индия и Китай.
В предишни статии сме обсъждали промените в програмата за инвеститорски визи и точно тук можем да видим как се проявява конфликтът между интересите на местните бизнеси и нуждата за икономическо развитие и реториката на антиимигрантската ксенофобия на фона на тези изостанали райони с висок процент на безработица. Местните жители нямат работа, но се противят срещу местни инвестиции на “чужденци”. Очевидно на местните не им се работи за индийци и не им се иска мексиканците да превърнат изсъхналите им градчета в испаноговоряща територия. Съгласни са да се лишат от данъчните доходи, които им подсигурява местния месокомбинат, но да не чуват испански език в единствената за градчето им бензиностанция. И не че местните ще се завтекат да работят в комбината; по-скоро комбинатът ще бъде затворен заради липсата на работна ръка. Този сценарий се повтаря отново и отново от момента, в който имиграционните изпълнителни власти стигнаха до малките градчета. Това вече е расизъм. И е против икономическите интереси. Бизнесите обаче започнаха да се оплакват.
Тъй като имиграционният дебат се движи от острите партизански политики, водени от демагози, които печелят на гърба на злобата, расизма и ксенофобията, за законодателите е трудно да разграничават проблемите на хората, пресичащи нелегално границата, и хората, идващи да вършат работа, за която експертизата им ни е абсолютно необходима. Някои от тези проблеми вероятно ще бъдат по-малко противоречиви и ще получат подкрепата и на двете партии, но само ако гласоподавателската маса се ангажира в процес на критическо мислене. Досега се задоволявахме с “мълчаливото мнозинство” и спящите маси. Но всички тези крайни християни и консервативни домакини на радио и телевизионни предавания, които имат властта, рейтинга и парите, подсигурявани от най-лошите елементи на религиозните консерватори, успяха най-накрая да произведат Tea Party и Сара Пейлин. Възможно е новата порода републикански консерватори в Конгреса вече да са отчели грешките на този подход - изненадани сме да видим как някои от тези нови консерватори са готови да говорят позитивно за имиграциионната реформа.
После идват наред онези членове, които просто са изправени пред нова демографска действителност, където много от гласоподавателите, включително и потенциални нови републиканци, са испаноговорящи.
“Тревожи ме демонизацията на имигрантите, легални или нелегални, от страна на нашата партия”, каза Блейк Фарентолд, представител на район от южен Тексас в Камарата. “Имаме държава, построена от имигранти и върху имиграцията, и някакси забравяме това”.
Дали някога ще се отървем от лицемерието на консерваторите?



John W. Kearns

Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns