Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

ИЗИСКВАНЕТО ДА НЕ СТЕ НА СОЦИАЛНА ИЗДРЪЖКА (“PUBLIC CHARGE”): (Повторение)
Апликант, за когото се предполага че може да мине на социална издръжка, не може да бъде приет и следователно няма право на зелена карта. Ето защо основаните на семейство петиции за виза (I-485) изискват да бъде подаден документът I-864 - декларация за издръжка на кандидата. Ако петицията е основана на работодател, той трябва да покаже, че ще плаща определено възнаграждение. Според правилата, получаването на разрешение за опрощаване на таксите не поставя кандидата автоматично на издръжка на обществото, но в повечето случаи защо потенциално да не го определя като обект на социална издръжка? Определени категории от кандидати за зелена карта не са обект на изискването да не се остава на социална издръжка – като бегълците, като спечелилите убежище, като самоспонсориращите се бити и тормозени съпрузи и деца – тези хора могат да получат специално внимание, когато става въпрос за отмяна на плащанията на дадени такси.
КАПАН ЗА НЕОСВЕДОМЕНИТЕ ИЛИ НЕВНИМАТЕЛНИТЕ?
Казваме, че имиграционните закони са област, “управлявана от меморандуми”, което означава, че голяма част е “политиката” на USCIS. Как узнавате за тази политика? Като прочетете съответния меморандум! Но първо трябва да го ПОЛУЧИТЕ! Точно тук много от аматьорите в тази област, които мислят, че “не е толкова трудно да се попълнят формите”, правят най-много грешки. И не виждат скритите проблеми. Към момента има най-малко два меморандума, които са източници за темата за отмяна на таксите, които определят политиката на USCIS.
Въпреки че изглежда проблематично да се кандидатства за отмяна на таксите за апликация, която има изискването човекът да покаже, че няма да изпадне на социални помощи, в меморандум от 2005, конкретно определящ политиката на службите по въпроса, USCIS казва, че кандидатстването за отмяна на плащането по апликации, които иначе изискват да се покаже, че апликантът няма да е обект на социална издръжка, не означава “непременно” че същият ще стане такъв обект. Разбира се ако се докаже противното, това може да доведе до отказ по апликацията и вероятно до започването на процедура по отстраняване, която пък може да включва и арестуване.
Дали това не е капан за неосведомените? И дали е изключено агенцията, която иначе едва ли не с удоволствие отказва апликации, разделя семейства и най.общо казано – потиска хората, не може да създаде ситуации, при които тези хора сами “ще се хванат в капана”? Такива ситуации възникват непрекъснато. И цялата система е понякога като капан за апликанта, който се движи pro se – без да е представялван от адвокати. Защо е така, когато нещата изглеждат толкова прости? Аз се считам за достатъчно умен човек с повече от двайсетгодишен опит в тази област в миналото, но пак не мисля, че всичко е толкова просто. За разлика от вас, може би. Има причина защо системата е организирана така, че да се ползва от pro se апликанти, както и причина USCIS като всяка агенция с такава линия на поведение, да не обича адвокатите. Причината е една и съща!
От друга страна много имигранти се притесняват, че могат да бъдат депортирани, ако изобщо някога са получавали социални бенефити. Това не е вярно. По този въпрос съществува друг меморандум на USCIS. Според него имигрантите могат да приемат помощ, но не трябва да използват същата като средство за поддържане на дохода си. “Public charge” е дефинирано като човек, “който е станал ...или е на път да стане зависим от правителството за съществуването (препитанието) си, демонстрирано или от получаването на социална парична помощ за поддръжка на доходите или институционализиране за дълготрайни грижи на държавни разноски”.
При определянето дали даден имигрант е на социални помощи, USCIS НЯМА да взема под внимание следните бенефити: (1) Медикейд и други здравни осигуровки и медиицнски услуги; (2) Детската програма за здравна застраховка – CHIP (Children’s Health Insurance Program); (3) специални програми по храненето; (4) жилищни бенефити; (5) услуги за гледане на деца; (6) помощ за електричество; (7) спешна помощ при природно бедствие; (8) помощи при осиновяване или отглеждане на деца от чужди родители; (9) помощ за образованието; (10) програми по професионално обучение; (11) обществени програми, услуги и помощ.
Всяка програма, която предлага парична помощ за поддръжка на дохода, ЩЕ ви попречи и ще наклони везните срещу вас при вземане на решението дали ще бъдете обект на социална помощ. Тези програми включват: (1) Допълнителен доход за социално осигуряване – SSI; (2) Парична помощ по програмата за временно подпомагане на нуждаещите семейства – TANF; (3) general assistance програми (програми за социална помощ) и (4) “програми, ....поддържащи чужденци, които са институционализирани за дълготрайна помощ и грижи”.
Следователно молбата за отмяна на таксата за дадена апликация сама по себе си няма да означава непременно че човекът ще бъде обект на социална издръжка и помощи. Но този анализ заедно с всичките му рискове, както и одобряването на такава молба се основават на “сбор от обстоятелства” и добавените към тях определени и специфично изброени фактори. Кандидатстването за отмяна на плащане на таксата за апликация, при която иначе трябва да се покаже издръжка или достатъчни финансови ресурси, определено отваря вратата за служителя на USCIS да се заеме с финансов анализ. Апликантът трябва да си прецени дали  може да поеме този риск. Като стратегия понякога подхвърлянето на такива въпроси може да отклони вниманието на вземащия решението от други проблеми.
В статията от миналия брой пояснихме, че кандидатстването за отмяна на таксите не означава, че не трябва да търсите професионална платена помощ, когато това е необходимо. Ако услугите на адвокати или други специалисти са препоръчителни в дадена ситуация, се очаква да бъдат и професионално компенсирани, което от своя страна не изключва възможността да се кандидатства за опрощаване на  съответната такса за подаване на дадения документ. Опитът и добрият съвет имат значение. Грешките могат да се окажат фатални или – най-малкото – да струват повече време и пари впоследствие. В резултат на такива грешки, които професионалистът иначе би могъл да предвиди, може да се стигне до отказ на апликация, загуба на статут, невъзможност да се спонсорира член на семейството, вероятен арест или процедура на отстраняване.
“HARDSHIP WAIVER” ЗА СТУДЕНТИТЕ:
Молбата за опрощаване на таксата за дадена апликация е различна от кандидатстването на студентите за “отмяна”на условието за издръжка поради затруднени икономически обстоятелства, когато студентите търсят разрешение за работа. Тъй като за да се квалифицират първоначално за студентската си виза, студентите трябва да покажат достатъчно пари или финансова подкрепа, за да могат да живеят и се издържат, да ходят на училище и да плащат таксите по образованието без да работят, студентската молба трябва да се основава на променени финансови обстоятелства. Студентите нямат разрешение за работа или имат много ограничено по възможности такова. Но ако впоследствие загубят или не могат да разчитат на източника на финансова помощ, докато все още учат, то тогава могат да подадат тази молба за отмяна на условието за издръжка и да поискат разрешение за работа.



John W. Kearns

Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns