Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

петък
ноември 24
Home Консултации Правни Гласът на имигранта - бр. 20-2017

Гласът на имигранта - бр. 20-2017

Е-мейл Печат ПДФ

ПЕТ ФАКТА ЗА НЕЗАКОННАТА ИМИГРАЦИЯ В САЩ: В наши дни говорим много за незаконната (нелегалната) имиграция. Емоциите и от двете страни на спектъра са много силни, а това е предпоставка за спорове и пристрастия. Нека първо си изясним фактите.
Появи се неотдавнашно проучване на уважавания център за изследвания Пю Рисърч, и дотолкова, доколкото данните могат да бъдат точни, ето какво показва то:
След десетилетия на бърз растеж, броят на нелегалните имигранти в САЩ през последните години се стабилизира. Промениха се обаче страните на произход на нелегалните имигранти, като броят им от Мексико от 2009 г. насам намалява, а броят им от други места се увеличава, според последните оценки на Центъра.
Ето пет факта за незаконното имигрантско население в САЩ:
ПЪРВИ ФАКТ: През 2014 г. в САЩ имаше 11,1 милиона нелегални имигранти, бройка, която съвсем не се беше променила от 2009 г. насам. Тази цифра съставлява 3,5% от населението на страната. Броят на нелегалните имигранти достигна своя връх през 2007 г. - 12,2 милиона, когато тази група е била 4% от населението на САЩ.
ВТОРИ: Цивилната работна сила в САЩ е включвала 8 милиона нелегални имигранти през 2014 г., което представлява 5% от тези, които са работили или са били безработни и търсят работа, според новите оценки на същия център. Броят остава непроменен спрямо 2009 г. и леко намалява от 8,2 милиона тогава. През 2007 г. делът на нерегламентираните имигранти в цивилната работна сила спадна леко от 2009 г. (5,2%) и 2007 (5,4%).
В сравнение с настоящия им дял от 5% от цивилната работна сила като цяло, нелегалните имигранти са представени най-силно в селскостопанските професии (26%) и строителните професии (15%). Във всички други отрасли и професии обаче те са превъзхождани от работници, родени в САЩ.
ТРЕТИ ФАКТ: Мексиканците съставляват 52% от всички нелегални имигранти през 2014 г., въпреки че броят им намалява през последните години. Имаше 5,8 милиона мексикански нелегални имигранти, живеещи в САЩ тази година, което е спаднало от 6,4 милиона през 2009 г., според последните оценки на проучването.


Междувременно броят на нелегалните имигранти от страни, различни от Мексико, се е увеличил с 325 000 от 2009 г. насам, до около 5,3 милиона през 2014 г. Най-много са нелегалните имигранти от Азия и Централна Америка, но броят им също се е увеличил за държавите от Подсахарска Африка. Увеличаването на броя на незаконните имигранти от други държави компенсира намаляването на броя на имигрантите от Мексико.
ЧЕТВЪРТИ ФАКТ: Шест щата представляват 59% от нелегалните имигранти през 2014 г.: Калифорния, Тексас, Флорида, Ню Йорк, Ню Джърси и Илинойс.
Но населенията на някои щати се промениха от 2009 г. насам въпреки стабилната тенденция на национално ниво. От 2009 г. до 2014 г. населението на имигранти без разрешение е намаляло в седем щата: Алабама, Калифорния, Джорджия, Илинойс, Канзас, Невада и Южна Каролина. При всички от тях спадът се дължи на намаляването на нелегалните имигранти от Мексико.
В шест щата нелегалното имигрантско население се е увеличило през същия период от време: Луизиана, Масачузетс, Ню Джърси, Пенсилвания, Вирджиния и Вашингтон. Във всички тези – с изключение на Луизиана, увеличението се дължи на ръстта на незаконното имигрантско население, прииждащо от държави, различни от Мексико. В Луизиана се отбелязва увеличение на броя на нелегалните имигранти от Мексико, което довежда до цялостното нарастване на броя на нелегалните имигранти в този щат.
ПЕТИ ФАКТ: Все по-голям дял нелегални имигранти са живели в САЩ поне от десетилетие. Около две трети (66%) от възрастните през 2014 г. са били най-малко 10 години в САЩ, в сравнение с 41% през 2005 г.
Понижаващият се дял от нелегалните имигранти е живял в САЩ за по-малко от пет години - 14% от възрастните през 2014 г., в сравнение с 31% през 2005 г.
През 2014 г. незаконните възрастни имигранти са живели в САЩ средно по 13,6 години, което означава, че половината от тях са били в страната поне толкова дълго.
Само 7% от нелегалните имигранти в Мексико са били в САЩ за по-малко от пет години през 2014 г., в сравнение с 22% от всички останали страни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА НЕЗАКОННО: Има няколко начина да се опише какво означава „незаконно". Започваме с определението на нелегално пребиваващото имигрантско население като всички чужденци - не-граждани, които: 1. са влезли без инспекция (EWI) от федерален служител по имиграцията, което означава, че просто са преминали границата незаконно през Мексико или Канада; или 2. които са влезли след проверка от имиграционен служител на контролно-пропусквателен граничен пункт - като например летище, били са редовно допуснати от този служител на временна неимигрантска виза (като туристическа или студентска виза), но след това са превишили разрешения срок и сега са незаконни временно пребиваващи посетители без статут. Само последните може да се узаконят („урегулиране или поправка на статута"), докато са в САЩ, и само като „непосредствени" роднини на гражданин на САЩ, което обикновено означава да сключат брак. Влезлите без инспекция (EWI) не може непременно да направят същото (освен ако не са жертви на тормоз). Има и други възможности да се узаконите, но не непременно добри. Например възможността да се подаде надеждна и нефриволна молба за убежище е отворена за всички, но това вероятно ще доведе до поставяне в дълъг процес на отстраняване пред имиграционен съдия.
„НЕРАЗРЕШЕНО ПРИСЪСТВИЕ": Друг начин за разглеждане на определението за „незаконно" е, че някои могат да бъдат извън статут, но присъствието им в САЩ да бъде „разрешено" при определени обстоятелства от Главния прокурор, което означава според установени федерални правила. Така наречените „3/10-годишни забрани" срещу повторно влизане се прилагат за онези, които са останали в „неразрешено присъствие" повече от шест месеца (за тригодишната забрана) или една година (за десетгодишната) и (като второ изискване) - са напуснали САЩ. Ако не сте напуснали, не сте изключени от повторно влизане, въпреки че намерението на този зле измислен закон (приет през 1996 г.) е да насърчи незаконните да напускат страната. Както виждате, не се получи желаният резултат. Всъщност това заклещи милиони временни работници тук.
Някой може да е извън статут и все още да е с „разрешено присъствие", ако например е подал и чака решението върху нефриволна молба за нещо като продължаване на разрешен от виза престой или молба за убежище, както и този, който е в процедура на отстраняване (макар че някои може да са натрупали необходимото време неразрешено присъствие, за да бъде приложена забраната преди да са поставени в депортационната порцедура), или да е на възраст под 18 години. Лицата на възраст под 18 години не могат да натрупват време на неразрешено присъствие. Поради това нелегално пребиваващите деца трябва да напуснат, преди да са навършили 18 години и половина, за да предотвратят задействането на забраната.
Така че има няколко начина да се определи „незаконно". И всеки, който е извън статут, независимо дали е влязъл без инспекция или е превишил разрешен от визата престой, е незаконен (нелегален). (Има хора, които си вярват, че са „малко по-законни", защото са влезли на виза. Погрешно!) И ако сте незаконни, по презумпция сте с имигрантско намерение. Това означава, че дори и да си тръгнете, вероятно никога няма да получите друга неимигрантска виза, както вероятно няма да получат и близките ви.
КЪДЕ СТЕ ЗАКОННИ РЕЗИДЕНТИ? Някой може да е нелегален съгласно федералното законодателство, но въпреки това когато живее в дадена общност или щат, той е жител на този щат, без непременно да има законен имиграционен статут под федералния закон. Вашето място на пребиваване (или „местоживеене") е въпрос на намерение и установяване на местопребиваване. Нелегалните имигранти, които живеят в дадена общност, дори успяваха да гласуват на някои местни избори до 20-ти век.
ВЪПРОС НА НАМЕРЕНИЕ: Например законът в Илинойс казва, че от вас се изисква да получите шофьорска книжка, ако пребивавате в Илинойс повече от 30 дни. Ами ако сте на туристическа виза за шест месеца? По-рано хората можеха да се задържат като легални „туристи" за период до 2 години и половина. Да, всичко което показва намерение да се живее в Илинойс, би нарушило временния ви неимиграционен статут, а получаването на илинойска шофьорска книжка показва намерение за пребиваване, като по този начин нарушава статута ви на неимигрантска туристическа виза. Опитайте се да обясните това на полицая. Съдията ще го разбере обаче, ако можете да докажете, че сте в статут на временно пребиваващ неимигрант без шофьорска книжка на щата Илинойс.
КАК ДА СЕ УЗАКОНИТЕ: Някой може да е незаконно тук и все пак да има разрешение за работа - както например по специална програма като тази за доведените в САЩ като деца (DACA) или друго специално обстоятелство. Въпреки че нелегален имигрант (незаконен) може да получи разрешение за работа, имигрантите с неразрешено присъствие са незаконни, докато не получат законно постоянно местопребиваване (статут на законен постоянен жител или зелена карта). Това се нарича „урегулиране или поправка на статута". Съгласно действащия закон единственият начин нелегалният имигрант да коригира статута си (да получи зелена карта) е като пресрочил визата си, който е непосредствен роднина на гражданин на САЩ (съпруг, дете под 21 години или родител на син или дъщеря над 21 години, граждани на САЩ) или при успешна молба за отмяна, при която са могли и да не напуснат страната, или чрез молба за убежище, или някаква друга защита при процедура по отстраняване. Възможностите са ограничени.
ПРОЦЕДУРА ЗА МОЛБИТЕ ЗА ОТМЯНА (на дадена законова забрана): След като дадено лице не е в статут или е незаконно, не може да стане законно във всяка друга визова категория освен тази като непосредствен роднина на гражданин на САЩ, без да напусне страната. И в повечето случаи напускането на страната води до „забрана срещу повторното влизане", като 3/10-годишните забрани. Има и други „забрани срещу повторното влизане". Първо трябва така или иначе да се квалифицирате за приемане в Съединените щати, но по някаква причина няма да ви пуснат, независимо дали това са 3/10-годишните забрани, криминална присъда, окончателна заповед за отстраняване, предшестваща имиграционна измама, опасност за националната сигурност (членство в банда) или някаква болест. Има процедура, по която да се подаде молба за отмяна на тези забрани. Не казвам, че всяка молба ще бъде успешна, но има процедура. Това е сложно и трудно, въпреки че за някои може да е единственият избор.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Имиграцията беше резултат от бежанци, бягащи от войни и потисничество по целия свят, които виждаха Америка като фар на свободата и надеждата. Други идват, защото имат тук семейство. И е безспорно, че мнозина са дошли за по-добри икономически възможности.
Тези дни виждаме, че повечето от имигрантите - статистически предимно мексиканци и най-вече влезли без инспекция (EWI) – идват за работа. Искат да работят временно и да бъдат свободни да идват и да си отиват. Икономиката на САЩ се нуждае от такива работници, особено в селското стопанство, строителството и хотелиерската индустрия. Независимо от нивото на безработицата – и особено в определени етнически групи - американските работници няма да изпълняват тези длъжности. Липсват им умението, амбицията или дори необходимостта да работят.
Както виждаме, незаконното имигрантско население се е стабилизирало и малко се е свило по брой. Демографията се е променила, но крайният резултат е, че повечето нелегални имигранти са останали в страната по-дълго време. Има по-малко нови имигранти и тези, които са тук, пускат корени: купуват домове и коли, отглеждат семейства, подкрепят местните училища и икономики.
Всичко това са силни аргументи в полза на легализационна програма за тези, които са тук, както и по-добра, опростена програма за временни визи за работници и сигурността на границите с по-добро електронно проследяване на това кой влиза и излиза. Конгресът вече отдавна трябваше да предприеме някакви действия.

 

 

John W. Kearns


Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns

Тази статия ще ви предложи средствата да се захванете с нещо, което смущава повечето хора и за което никой не желае да говори, но което е изключително важна задача с морална отговорност към цялото семейство: планиране на наследството.

Днес медицинската наука е увеличила продължителността на човешкия живот така, че човек може да очаква да прекара дълго време преди смъртта си в състояние на физическа или умствена неспособност. Рядко някой просто „пада и умира“ без продължителна болест или период на неспособност, които постепенно намаляват голяма част от евентуалното наследство. Всеки един от нас би могъл да се намери един ден в такова положение, затова задължението ни не е само към самите нас, не само към съпрузите или поколението след нас, но и към възрастните около нас, които обичаме и на които можем да помогнем да се ангажират в този процес на предварително планиране. Фокусът на професионалистите, занимаващи се с планиране на имуществото и наследството - адвокати, счетоводители, застрахователи и т.н., е насочен към подсигуряването на грижите за вас и лечението ви, когато сте все още технически живи, но физически или умствено неспособни.

С големия напредък на модерната медицина за непременното продължаване на живота - понякога против цената или желанието на така наречения „пациент“, и с наличието на затстраховка вече за всички, тази тема все повече се налага като дискусионна и противоречива: дали има момент, когато науката трябва да спре да върши всичко възможно да поддържа автоматично, без мисъл и разсъждение, съществуването на тялото в болничното легло само защото това е възможно, когато у човека не е останала реална надежда за качествен или пълен със смисъл и достойнство живот?

„(На този свят) нищо не е сигурно освен смъртта и данъците“ – Бенджамин Франклин. Всички ще се изправим пред неизбежното. Дължим на зависещите от нас финансово и морално да направим прехода по-поносим за тях. Докато сме способни, трябва да се заемем с планирането и подреждането на аферите си така, че най-близките ни – жената, децата, верният приятел, адвокатът – да знаят паролата към сметките ни, списъка на другите ни авоари, как да се свържат с останалите ни роднини и приятели. Човек трябва да помисли за подсигуряването на съкрушената вдовица и зависимите деца чрез някаква застраховка, както и за конкретни разпореждания за разпределението на собствеността така, че данъците да са сведени до минимум.

Основните документи, които всеки би трябвало да има: завещание, учредено приживе попечителство, пълномощно за адвоката, застраховка живот, както и здравна застраховка, така че семейството ви да не банкрутира, докато поддържа живота ви, ако нещо ви се случи. За последното също има вид застраховка, която може да си направите предварително, за да може в случай на инцидент, който ви остави неспособни, семейството ви да е финансово независимо от вашия доход да се изхранва, да изплаща ипотеката, наема, училищните такси.

Наистина трябва да имате застраховка, но внимавайте кой какво се опитва да ви продаде. Адвокатите, които вършат тази работа, обикновено специализират в областта, наречена „имуществено и наследствено планиране“ или „легализиране на завещания и наследство“, и рядко се занимават с друго извън това. Има и специализирани съдилища само за завещания и наследство. Имущественото наследство е собствеността или нетната стойност на това, което човек притежава и ще остави след смъртта си, включително веществената лична собственост като се започне от чиниите, дрехите, мебелите, бижутата, и се стигне до недвижимите имоти, колите, банковите и други финансови сметки. Ако имате бизнес, задължението да планирате занапред се увеличава още повече. Жена ви ще има ли достъп до сметките ви за бизнеса, ако не сте тук? Особено ако имате семейство и деца.

И докато днешната ни тема може да попадне под заглавието „Планиране на смъртта“ или още по-точно „Планиране за оставащите да живеят след нас, когато си отидем“, вероятно най-подходящото заглавие ще бъде „Организиране на живота ни, докато все още сме тук“, за което препоръчвам един добър източник: „Голямата книга за всичко“ от Ерик А. Дюи. Само в 44 страници тази книга ще ви помогне да организирате и запишете всички важни съставки на живота си: пароли, банкови сметки, резюме, лична история, история на заболяванията, застраховки, недвижимо имущество, превозни средства и така нататък.

ЗАВЕЩАНИЕ ИЛИ ПОПЕЧИТЕЛСТВО ПРИЖИВЕ? Завещанието разпределя авоарите ви след вашата смърт. Ако имате обаче попечителство, учредено приживе, авоарите, които сте прехвърлили в него – жилище, банкови сметки и ценни книжа, се управляват във ваша полза, докато сте живи, и се прехвърлят на наследниците ви след вашата смърт. Учредявате този контингент приживе в случай че се окажете неспособни умствено или физически да управлявате работите си, като собствеността над всичките ви авоари се прехвърля от вас лично върху попечителството. Условията му се изпълняват от посочено от вас лице, което ще има правното задължение, основано на доверие, да използва авоарите ви в най-добър ваш интерес, до момента на смъртта ви.

Има всеобщо схващане, че учреденото приживе попечителство е по-добро от завещанието, защото завещанието ще мине през специализирания съд - по-скъпа и по-продължителна процедура. Съдебната процедура се занимава с инвентаризиране и разпределяне на собствеността на човека след настъпване на смъртта му. Първо, това схващане не е непременно вярно, второ, много е лесно да се планират главните авоари така, че да се заобиколи административното разпределение. Например за женена двойка, която притежава дом, нотариалният акт може да е съставен по такъв начин, че собствеността автоматично да бъде прехвърлена на останалия жив от съпрузите „по правото на надживелия“. Проверете своите нотариални актове – това ще е като упражнение за двама ви да знаете къде се намира този ваш документ.

„Ползите от учреденото приживе попечителство се надценяват, а недостатъците на съдебната процедура за разпределяне на наследственото имущество са преувеличени“, казва Сали Хюм, възрастна адвокатка от Американската асоциация на пенсионерите, автор на книгата „Отметен списък за моето семейство: пътеводител към моята история, финансови планове и последни желания“. Тази книга е още един добър източник за планиране от две уважавани институции – Американската адвокатска колегия и Американската асоциация на пенсионерите – непартийна организация с нестопанска цел за американци над 50-годишна възраст.

„Има определени обстоятелства, при които попечителствата са подходящи, като при недвижимо имущество извън щата или семеен бизнес, който ще продължи да работи“, продължава г-жа Хюм. Иначе завещанието е достатъчно добър документ. А и всеки трябва да си има завещание. Ако имате някакви съмнения, проучете или потърсете адвокатски съвет.

НАПРАВИ-СИ-САМ? Ако решите да си напишете завещанието без адвокат като използвате формите от интернет, подсигурете се, че ще го извършите правилно. Непрофесионално изготвеното завещание може да е по-лошо от липсата на такова, защото завещанието е официален правен документ с много технически изисквания. Това е разбрала сестрата на Лиса Кинсман, когато съпругът й загинал при самолетна катастрофа само на 28-годишна възраст.

„Той написал завещанието си точно преди да замине на тази екскурзия“, която отнела живота му, каза г-ца Кинсман от Ларчмонт, Ню Йорк, „но попълнил някои неща неправилно и така всичко, което притежава, сега отиде при сестра му, вместо при жена му“. Което не било намерението на починалия вече съпруг. На вдовицата се наложило да мине през дълга съдебна процедура, за да получи онова, което е щяло да остане за нея, ако завещание изобщо не е имало.

ПЪЛНОМОЩНИ ПРИЖИВЕ ЗА МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ: Завещанието, изготвено приживе, както и продължителното пълномощно за дългосрочни медицински грижи, се отнасят до вземане на медицински решения, но между двете има някои съществени разлики.

Завещанието приживе, в някои щати наричано „предварителни разпореждания“, обикновено се отнася до вземането на решения на смъртния одър. Това завещание ви дава възможността да заявите желанието си да не се прилагат продължаващи живота мерки, ако няма надежда за пълно възстановяване.

Продължителното пълномощно, свързано с медицинските грижи, покрива всички медицински решения и продължава за периода, през който не сте в състояние сами да вземате такива решения. Можете обаче да включите специфични провизии, които да дикутват на упълномощения как бихте желали да постъпва от ваше име.

ГЕНЕРАЛНО ПЪЛНОМОЩНО: То се издава на лице, на което имате доверие и което може да се погрижи за финансите ви. За разлика от обикновеното пълномощно, продължителното пълномощно означава, че упълномощеният може да действа даже ако изпаднете в състояние на неспособност. Това може да е същият човек, който е упълномощен за медицинските решения, но по-добре е да изберете друг, защото двете задължения предполагат различни умения.

Докато обикновеното пълномощно се занимава с въпросите на собствеността, (което може да направи и адвокатът ви), човекът, когото ще упълномощите за вземането на медицинските решения, трябва да е някой, който ще има силите да „дръпне шнура“, когато реши, че си отивате, и да се справи с опозицията на останалите близки и роднини. Това може да е съпруг, родител, най-голямото дете.

ЕТО КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ: Не е достатъчно да се изготвят тези документи и да се сложат в чекмеджето или – по-лошо – в някой недостъпен сейф. Ако банката чуе, че сте умрели, (а банките имат хора, които всеки ден четат некролозите), те имат задължението веднага да заключат сейфа ви, докато не получат заповед от съда кого да допуснат до него. Следователно не е достатъчно само да оставите този вид документи там. Би трябвало да дадете ключовете на този сейф за съхранение на някого, на когото имате доверие, който веднага да отиде там преди всички да са разбрали за смъртта ви. Иначе не оставяйте важни неща в този сейф.

Документите трябва да имат копия, които да са разпределени на различни места – при съпрузите, децата, лекарите, като оригиналите трябва да са в папката на адвоката ви. Американската асоциация на пенсионерите предлага лесни за копиране от интернет форми за предварителни разпореждания, които са определени за различните щати. Погледнете също и caringinfo.org, където се предлагат информация и формуляри.

КАКВО ДРУГО: Ето къде книгата на Ерик Дюи може да ви бъде от чудесна помощ. Освен препоръчаните правни документи, в нея има и други предложения:

Съставете си списък от пароли и всякаква друга „входна“ интернет информация. Това може да изглежда очевидно, но много хора не се сещат да го направят. Марджи Билиан, фризьорка от Роквил, Мериленд, каза следното за баща си: „на смъртния му одър той ми диктуваше пароли и ми казваше къде се намират различни неща“. Това звучи болезнено и трудно. Но бизнесът на бащата на г-ца Билиан е бил ревизиран от данъчните служби след смъртта му – това е още една причина документите да се пазят по няколко години дори и след нечия смърт.

Други неща, които заслужават да бъдат отбелязани за поколенията, може и да не са така очевидни. Например историята на заболяванията, така че деца и внуци по-късно да знаят, откъде идват алергиите им и диабетът. (Идеята да се оставя ДНК може и да не е толкова лоша – идея, която съм сигурен, че в бъдеще ще се наложи).

Направете списък и на компаниите и услугите, които автоматично теглят пари от банковите ви сметки и кредитните карти заедно с контактната информация за всяка компания, за да не продължат да теглят пари след затварянето на сметките ви. Така или иначе тази информация ще ви бъде необходима, когато ви изтече срокът на кредитната карта или ако някой неправомерно ви е влязъл в сметката и тегли пари.

Ето защо това също е важно: Един експерт разказва как децата на негов клиент затворили банковата сметка на баща си, когато той вече не можел да се грижи за собствените си афери. Това, което не знаели, е че е имало застрахователна полица за един милион долара, която е била поддържана активна само чрез автоматични тегления от същата тази сметка. Застраховката била терминирана заради неустойка в плащанията и децата загубили милиона.

Какво остава за дребните неща, които си знаете само вие, като например как работи домът ви: алармената система, поливачките, ключът за барачката в двора. Огледайте къщата си сякаш ще я давате под наем и има нужда да оставите инструкции. Така ще помогнете на онези, които ще се грижат за вас по-късно или които ще останат след вас, когато си отидете.

ПОМИСЛЕТЕ И ЗА ЧУВСТВАТА: Най-накрая, много хора предлагат да се пишат писма до най-близките, които те ще прочетат след смъртта ви.

„Ако имах поне още едно писмо от баща ми“, сподели скърбящият възрастен син, “това би означавало толкова много за мене!“.

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер