Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

петък
ноември 24
Home Консултации Правни Още новини за престъпността и имиграцията

Още новини за престъпността и имиграцията

Е-мейл Печат ПДФ

 

kearnsДнес можем да обобщим нашата серия за престъпността и имиграцията с един конкретен случай, а следващата седмица ще продължим с развитието по другите дела, които следим в новините. Можем да изучаваме казуси от новините или от собствените ни архиви (имаме такива), които като действителни случаи са интересни, защото обединяват много от сухите фактори, които обсъждаме и анализираме, за да видим какво се случва в реалния живот. Трябва да е предупреждение за читателя да види какви действия може да предприеме правителството в конкретни случаи, особено по отношение на наказателни присъди. Това е важно, тъй като често в в такива случаи би могло да се направи нещо навреме, за да се избегне отрицателен имиграционен ефект, стига хората да са достатъчно осведомени предварително. Ето един интересен случай, който събира на едно място почти всички въпроси - с драма и патос.

ДЕКОРИРАН ВОЕНЕН ВЕТЕРАН СЪС ЗЕЛЕНА КАРТА ПОЛУЧАВА ОТКАЗ НА ОБЖАЛВАНЕ НА ДЕПОРТАЦИОННА ЗАПОВЕД: Обжалване на заповед за депортиране на декориран военен ветеран в родното му Мексико бе отхвърлена наскоро с решение на имиграционния съд в Чикаго, връчено на ветерана и неговия адвокат миналата седмица.
Вече е издадена заповед за отстраняването на Мигел Перес младши, военен ветеран с отличия, който има зелена карта, но който е излежал присъда в щатския затвор за престъпление с наркотици след два тура в Афганистан. Перес, сега на 39, е поискал облекчение по Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу изтезанията. Това е форма на облекчение в процедура на отстраняване и се подава по същия начин (с I-589) и обикновено като част от молба за убежище или задържане на отстраняване.
Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу изтезанията е международно споразумение на САЩ да не депортира хора в друга държава, където те биха могли да бъдат измъчвани или подложени на други действия с жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание. Добре документирано е, че в Мексико престъпните картели често принуждават бившите членове на американските военни служби да се присъединяват към тях и да споделят тактики за обучение или ще са изправени пред екзекуция. Конвенцията изисква нациите да предприемат ефективни мерки за предотвратяване на изтезанията на всяка територия под тяхна юрисдикция и забраняват на държавите да връщат хора в страна, където има причина да вярват, че ще бъдат измъчвани.
Съединените щати очевидно нарушават тази конвенция, като разрешават или участват в изтезания, а в случая с Мигел Перес - като го депортират в условия на заплаха в Мексико само поради еднократна присъда за наркотици, за която е изпълнил наказателното си време, и въпреки смекчаващите фактори като военната му служба, семейните връзки и иначе добър морален характер и безупречно досие. Това е законът - най-малкото, имиграционният закон на САЩ.
Моля обърнете внимание, че Главната прокуратура към Департамента за вътрешна сигурност би могла да подкрепи или да се съгласи с исканото разрешение. Но те се бориха срещу него и надделяха под закона. Съдията нямаше правомощието да употреби лично усмотрение.
Перес е един от многото законно постоянно пребиваващи, които са служили в американската армия и след това са били изправени пред възможността за депортиране в родината им след извършване на престъпление.
ДИАГНОЗА ПТС: Перес каза, че се е борил да задържи работата си, когато се е върнал в Чикаго след военната си служба. Потърсил лечение в болницата за ветерани в Мейууд, където лекарите му дали диагноза за пост-травматично стресово разстройство (PTS). Предполага се, че също са провеждани тестове, за да се определи дали Перес има и травматично мозъчно увреждане.
Но междувременно, тъй като му било трудно да се приспособи към цивилното общество - както много бойни ветерани, той се свързва отново с приятел от детството, който осигурявал безплатни наркотици и алкохол. В нощта на 26 ноември 2008 г., докато бил заедно с този приятел, Перес подал лаптоп, пълен с кокаин, на офицер под прикритие. Перес по-късно се признал за виновен, че е доставил по-малко от 100 грама кокаин, и в крайна сметка излежал половината от 15-годишна присъда.
В затвора в Гейлсбърг, щата Илинойс, Перес придобил образователен ценз от Лейк Ленд Колидж, общински колеж в Матун. Той потърсил лечение срещу пристрастяване, срещал се с психолог и психиатър и започнал да приема антидепресанти за регулиране на безпокойство и настроения. Работил като помощник-учител, обучавал други затворници, за да получат гимназиални дипломи. С други думи, службата му в затвора също била примерна. Поддържал връзка с децата си и планирал ново начало, когато се прибере у дома.
Тъй като работата му като помощник-учител плащала само $28,80 на месец, Перес кандидатствал за по-високо платени позиции зад решетките, за да спести пари за живот след затвора. Казали му, че няма право, защото не е гражданин на САЩ. Предположил, че имало грешка, защото смятал, че автоматично с военната служба е станал гражданин на САЩ, така че се обърнал към имиграционните служби с цел да поправи положението. В началото на 2016 г., месеци преди освобождаването си, той осъзнал, че е направил голяма грешка: не само че не бил кандидатствал за гражданство по ускорената процедура, докато бил с военните, но сега имало опасност да бъде депортиран, защото щом веднъж вниманието на имиграционните служби се насочило към случая, те издали заповед за задържане.
Чикагският му адвокат казал, че ще подаде молба за оставане (на територията на страната) към ICE. Има 30 дни за обжалване на решението на Чикагския имиграционен съд.
ДРУГИ ВАРИАНТИ? Искането за облекчение по Конвенцията на ООН за изтезанията е едно от трите усилия за задържане на Перес в САЩ. През април адвокатът и майка му се явиха пред щатската комисия за помилванията, за да помолят господин Брус Раунър да го помилва. Перес също така е подал петиция до имиграционните служби (USCIS), за да му предостави гражданство с обратна сила, когато се е присъединил към военните през 2001 г., което вероятно е трета възможност, която може да анулира заповедта за депортиране.
В ЗАТВОРА БЕЗ ПРАВО НА ОСВОБОЖДАВАНЕ ПОД ГАРАНЦИЯ: В интервю от затвора в Уискансин, където той беше прехвърлен директно от Гейлсбърг, Перес каза, че все още се надява, че сенаторите, които подкрепят неговия случай, ще се намесят в негова полза и ще спрат депортирането му в Мексико, където той не е живял още от 8-годишна възраст.
Според активисти за правата на човека и застъпници за депортирани ветерани, наркокартелите се насочват към бивши жители на САЩ, особено ветерани с боен опит, да работят за тях. Тези, които не се съгласят, са изложени на риск от тежко физическо увреждане или смърт, както и техните семейства, ако ги последват в Мексико.
Перес описал на съдията страховете си, че е белязан човек в Мексико. Ветераните често се идентифицират лесно чрез татуировките, езика и маниерите. Перес описва три татуировки: Статуята на свободата, боен кръст за почитане на падналия войник и отличителните знаци на Специалните части на армията на САЩ, която гласи „освобождение на потиснатите".
„Не е това, което мисля, че ще се случи с мен. Това е, което знам ще се случи", каза Перес. „Не е като да мога ... да се приспособя и да се претопя. Просто не става така. Колко време ще мога да крия факта, че съм депортиран и че съм бил в армията?"
СПРАВЕДЛИВОСТТА И ПРАВОСЪДИЕТО НЯМАТ ЗНАЧЕНИЕ: Извънредни трудности за гражданин на САЩ, зависими малолетни деца, родени тук, семейни връзки и връзки с общността, или добър морален характер, освен тази единствена присъда, не са фактори под имиграционния закон на САЩ в този случай. И както често става с много други ветерани със зелената карта, Перес, женен баща на две деца-граждани на САЩ, погрешно смятал, че е станал гражданин на САЩ, когато е положил клетвата да защищава тази нация. Но Перес е бил в грешка.
На 3 юли 2002 г. ПрезидентДжордж У. Буш подписа изпълнителна заповед, която даде възможност на негражданите, които са служили във въоръжените сили на или след 11 септември 2001 г., да подават незабавно искане за ускорено гражданство. В Кандахар по онова време Перес никога не е разбрал, че е длъжен да подаде молба и че гражданството не се присъжда автоматично. Военните началници никога не са предложили да му помогнат да ускори своето гражданство или дори да се уверят, че е подал, каза той.
За това недоглеждане му става ясно, когато е призован в имиграционния съд малко преди освобождаването му от затвора в Гейлсбърг миналата година. ICE, разбира се, е издал молба за задържане след изпълнение на присъдата и Перес никога не е бил освободен от затвора. Вместо да се отправи към семейството си в Чикаго, той бе прехвърлен в затвора в Уискансин за имигранти, чакащи депортиране.
Когато законните жители или хората, които са тук незаконно, извършват престъпления, стандартната процедура на ICE е да им позволи да излежат присъдата си за престъплението в САЩ и след това да ги депортират.
Около 18,700 законни постоянни жители са във въоръжените сили на САЩ и около 5,000 се присъединяват всяка година, според Министерството на отбраната. Повече от 109,000 мъже и жени на военна служба станаха граждани до края на 2015 г., според статистиката на USCIS. Но Перес не е един от тях.
„Това е все едно за се бориш с доживотна присъда", каза Перес на съдията. „Резултатът от това определя остатъка от живота ми, прекаран далеч от моето общество, моя начин на живот, моите близки и да не споменавам, моята страна ... Това е моята страна, независимо какво се случва тук."
КАКВО Е МОГЛО ДА СЕ НАПРАВИ? Това, което имаме тук, е липса на информация и липса на предприемане на действия, когато биха имали ефект. Наистина вярвам, че хората в конкретна ситуация като имиграционната например, и особено ако имат зависимо от тях семейство, имат задължението да потърсят необходимата информация. Ако имате деца, трябва да имате здравна застраховка и застраховка живот. Какво ще стане, ако семейството ви загуби вашите доходи? Очевидно е, че Перес е трябвало да се увери, че е гражданин, което е лесно да се направи, и да се натурализира, когато е имал шанс. Това би било най-доброто. Веднъж, когато вече е в затвора и осъзнал, че има имиграционен проблем, е трябвало да започне незабавно кампания за атакуване на присъдата с молба за отмяна или с молба за помилване. Да се убеди прокуратурата на Департамента за вътрешна сигурност да подкрепи исканото облекчение, е трябвало да се предприеме кампания отгоре надолу, която е трябвало да започне навреме. Но може би е направил всички тези неща и все пак е установил, че престъпление, свързано с наркотици, продължава да бъде бариера за облекчение по Конвенцията на ООН за изтезанията. Може би има възможност и друга страна освен Мексико да приеме него и семейството му.
НЕОБХОДИМИ ДЕЙСТВИЯ: Какво правим за нашия военен персонал и нашите ветерани? Защо военните се грижат за тези, които могат да се натурализират? Колко честа е диагнозата на пост-травматично стресово разстройство? (Много!) И какви са последиците от това върху живота на ветеран след като той или тя е извън службата? Перес не е необичайна история. В един момент се оказа, че най-възрастният жив ветеран е страдал цял живот от недиагностициран ПТС. От 2012 г. насам 16% от 1,5 милиона ветерани от войната в Близкия Изток са били с ПТС диагнози и още повече - с травматично мозъчно увреждане. Те също показват висока степен на безработица и семейна дисфункция. Те се нуждаят от помощ, грижи, консултиране и обучение за работа, след като се освободят от военна служба. Факторите на ПТС и рискът за имиграционното положение трябва да бъдат взети предвид при отлагането на наказателното преследване. Това е национална трагедия и пародия на справедливостта, а Мигел Перес е лицето на плаката.
СЛЕДВАЩА СЕДМИЦА: Ще обобщим още няколко интересни случая, които наблюдаваме в новините, преди да напуснем тази тема. Бебета, осиновени от Корея преди десетилетия, но с неуредени имиграционни документи, не са били в състояние да оцелеят, след като били депортирани като възрастни в резултат на получени присъди. Има ли развиващ се скандал? Примерни проучвания от последните новини.

 

  John W. Kearns


Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns

Тази статия ще ви предложи средствата да се захванете с нещо, което смущава повечето хора и за което никой не желае да говори, но което е изключително важна задача с морална отговорност към цялото семейство: планиране на наследството.

Днес медицинската наука е увеличила продължителността на човешкия живот така, че човек може да очаква да прекара дълго време преди смъртта си в състояние на физическа или умствена неспособност. Рядко някой просто „пада и умира“ без продължителна болест или период на неспособност, които постепенно намаляват голяма част от евентуалното наследство. Всеки един от нас би могъл да се намери един ден в такова положение, затова задължението ни не е само към самите нас, не само към съпрузите или поколението след нас, но и към възрастните около нас, които обичаме и на които можем да помогнем да се ангажират в този процес на предварително планиране. Фокусът на професионалистите, занимаващи се с планиране на имуществото и наследството - адвокати, счетоводители, застрахователи и т.н., е насочен към подсигуряването на грижите за вас и лечението ви, когато сте все още технически живи, но физически или умствено неспособни.

С големия напредък на модерната медицина за непременното продължаване на живота - понякога против цената или желанието на така наречения „пациент“, и с наличието на затстраховка вече за всички, тази тема все повече се налага като дискусионна и противоречива: дали има момент, когато науката трябва да спре да върши всичко възможно да поддържа автоматично, без мисъл и разсъждение, съществуването на тялото в болничното легло само защото това е възможно, когато у човека не е останала реална надежда за качествен или пълен със смисъл и достойнство живот?

„(На този свят) нищо не е сигурно освен смъртта и данъците“ – Бенджамин Франклин. Всички ще се изправим пред неизбежното. Дължим на зависещите от нас финансово и морално да направим прехода по-поносим за тях. Докато сме способни, трябва да се заемем с планирането и подреждането на аферите си така, че най-близките ни – жената, децата, верният приятел, адвокатът – да знаят паролата към сметките ни, списъка на другите ни авоари, как да се свържат с останалите ни роднини и приятели. Човек трябва да помисли за подсигуряването на съкрушената вдовица и зависимите деца чрез някаква застраховка, както и за конкретни разпореждания за разпределението на собствеността така, че данъците да са сведени до минимум.

Основните документи, които всеки би трябвало да има: завещание, учредено приживе попечителство, пълномощно за адвоката, застраховка живот, както и здравна застраховка, така че семейството ви да не банкрутира, докато поддържа живота ви, ако нещо ви се случи. За последното също има вид застраховка, която може да си направите предварително, за да може в случай на инцидент, който ви остави неспособни, семейството ви да е финансово независимо от вашия доход да се изхранва, да изплаща ипотеката, наема, училищните такси.

Наистина трябва да имате застраховка, но внимавайте кой какво се опитва да ви продаде. Адвокатите, които вършат тази работа, обикновено специализират в областта, наречена „имуществено и наследствено планиране“ или „легализиране на завещания и наследство“, и рядко се занимават с друго извън това. Има и специализирани съдилища само за завещания и наследство. Имущественото наследство е собствеността или нетната стойност на това, което човек притежава и ще остави след смъртта си, включително веществената лична собственост като се започне от чиниите, дрехите, мебелите, бижутата, и се стигне до недвижимите имоти, колите, банковите и други финансови сметки. Ако имате бизнес, задължението да планирате занапред се увеличава още повече. Жена ви ще има ли достъп до сметките ви за бизнеса, ако не сте тук? Особено ако имате семейство и деца.

И докато днешната ни тема може да попадне под заглавието „Планиране на смъртта“ или още по-точно „Планиране за оставащите да живеят след нас, когато си отидем“, вероятно най-подходящото заглавие ще бъде „Организиране на живота ни, докато все още сме тук“, за което препоръчвам един добър източник: „Голямата книга за всичко“ от Ерик А. Дюи. Само в 44 страници тази книга ще ви помогне да организирате и запишете всички важни съставки на живота си: пароли, банкови сметки, резюме, лична история, история на заболяванията, застраховки, недвижимо имущество, превозни средства и така нататък.

ЗАВЕЩАНИЕ ИЛИ ПОПЕЧИТЕЛСТВО ПРИЖИВЕ? Завещанието разпределя авоарите ви след вашата смърт. Ако имате обаче попечителство, учредено приживе, авоарите, които сте прехвърлили в него – жилище, банкови сметки и ценни книжа, се управляват във ваша полза, докато сте живи, и се прехвърлят на наследниците ви след вашата смърт. Учредявате този контингент приживе в случай че се окажете неспособни умствено или физически да управлявате работите си, като собствеността над всичките ви авоари се прехвърля от вас лично върху попечителството. Условията му се изпълняват от посочено от вас лице, което ще има правното задължение, основано на доверие, да използва авоарите ви в най-добър ваш интерес, до момента на смъртта ви.

Има всеобщо схващане, че учреденото приживе попечителство е по-добро от завещанието, защото завещанието ще мине през специализирания съд - по-скъпа и по-продължителна процедура. Съдебната процедура се занимава с инвентаризиране и разпределяне на собствеността на човека след настъпване на смъртта му. Първо, това схващане не е непременно вярно, второ, много е лесно да се планират главните авоари така, че да се заобиколи административното разпределение. Например за женена двойка, която притежава дом, нотариалният акт може да е съставен по такъв начин, че собствеността автоматично да бъде прехвърлена на останалия жив от съпрузите „по правото на надживелия“. Проверете своите нотариални актове – това ще е като упражнение за двама ви да знаете къде се намира този ваш документ.

„Ползите от учреденото приживе попечителство се надценяват, а недостатъците на съдебната процедура за разпределяне на наследственото имущество са преувеличени“, казва Сали Хюм, възрастна адвокатка от Американската асоциация на пенсионерите, автор на книгата „Отметен списък за моето семейство: пътеводител към моята история, финансови планове и последни желания“. Тази книга е още един добър източник за планиране от две уважавани институции – Американската адвокатска колегия и Американската асоциация на пенсионерите – непартийна организация с нестопанска цел за американци над 50-годишна възраст.

„Има определени обстоятелства, при които попечителствата са подходящи, като при недвижимо имущество извън щата или семеен бизнес, който ще продължи да работи“, продължава г-жа Хюм. Иначе завещанието е достатъчно добър документ. А и всеки трябва да си има завещание. Ако имате някакви съмнения, проучете или потърсете адвокатски съвет.

НАПРАВИ-СИ-САМ? Ако решите да си напишете завещанието без адвокат като използвате формите от интернет, подсигурете се, че ще го извършите правилно. Непрофесионално изготвеното завещание може да е по-лошо от липсата на такова, защото завещанието е официален правен документ с много технически изисквания. Това е разбрала сестрата на Лиса Кинсман, когато съпругът й загинал при самолетна катастрофа само на 28-годишна възраст.

„Той написал завещанието си точно преди да замине на тази екскурзия“, която отнела живота му, каза г-ца Кинсман от Ларчмонт, Ню Йорк, „но попълнил някои неща неправилно и така всичко, което притежава, сега отиде при сестра му, вместо при жена му“. Което не било намерението на починалия вече съпруг. На вдовицата се наложило да мине през дълга съдебна процедура, за да получи онова, което е щяло да остане за нея, ако завещание изобщо не е имало.

ПЪЛНОМОЩНИ ПРИЖИВЕ ЗА МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ: Завещанието, изготвено приживе, както и продължителното пълномощно за дългосрочни медицински грижи, се отнасят до вземане на медицински решения, но между двете има някои съществени разлики.

Завещанието приживе, в някои щати наричано „предварителни разпореждания“, обикновено се отнася до вземането на решения на смъртния одър. Това завещание ви дава възможността да заявите желанието си да не се прилагат продължаващи живота мерки, ако няма надежда за пълно възстановяване.

Продължителното пълномощно, свързано с медицинските грижи, покрива всички медицински решения и продължава за периода, през който не сте в състояние сами да вземате такива решения. Можете обаче да включите специфични провизии, които да дикутват на упълномощения как бихте желали да постъпва от ваше име.

ГЕНЕРАЛНО ПЪЛНОМОЩНО: То се издава на лице, на което имате доверие и което може да се погрижи за финансите ви. За разлика от обикновеното пълномощно, продължителното пълномощно означава, че упълномощеният може да действа даже ако изпаднете в състояние на неспособност. Това може да е същият човек, който е упълномощен за медицинските решения, но по-добре е да изберете друг, защото двете задължения предполагат различни умения.

Докато обикновеното пълномощно се занимава с въпросите на собствеността, (което може да направи и адвокатът ви), човекът, когото ще упълномощите за вземането на медицинските решения, трябва да е някой, който ще има силите да „дръпне шнура“, когато реши, че си отивате, и да се справи с опозицията на останалите близки и роднини. Това може да е съпруг, родител, най-голямото дете.

ЕТО КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ: Не е достатъчно да се изготвят тези документи и да се сложат в чекмеджето или – по-лошо – в някой недостъпен сейф. Ако банката чуе, че сте умрели, (а банките имат хора, които всеки ден четат некролозите), те имат задължението веднага да заключат сейфа ви, докато не получат заповед от съда кого да допуснат до него. Следователно не е достатъчно само да оставите този вид документи там. Би трябвало да дадете ключовете на този сейф за съхранение на някого, на когото имате доверие, който веднага да отиде там преди всички да са разбрали за смъртта ви. Иначе не оставяйте важни неща в този сейф.

Документите трябва да имат копия, които да са разпределени на различни места – при съпрузите, децата, лекарите, като оригиналите трябва да са в папката на адвоката ви. Американската асоциация на пенсионерите предлага лесни за копиране от интернет форми за предварителни разпореждания, които са определени за различните щати. Погледнете също и caringinfo.org, където се предлагат информация и формуляри.

КАКВО ДРУГО: Ето къде книгата на Ерик Дюи може да ви бъде от чудесна помощ. Освен препоръчаните правни документи, в нея има и други предложения:

Съставете си списък от пароли и всякаква друга „входна“ интернет информация. Това може да изглежда очевидно, но много хора не се сещат да го направят. Марджи Билиан, фризьорка от Роквил, Мериленд, каза следното за баща си: „на смъртния му одър той ми диктуваше пароли и ми казваше къде се намират различни неща“. Това звучи болезнено и трудно. Но бизнесът на бащата на г-ца Билиан е бил ревизиран от данъчните служби след смъртта му – това е още една причина документите да се пазят по няколко години дори и след нечия смърт.

Други неща, които заслужават да бъдат отбелязани за поколенията, може и да не са така очевидни. Например историята на заболяванията, така че деца и внуци по-късно да знаят, откъде идват алергиите им и диабетът. (Идеята да се оставя ДНК може и да не е толкова лоша – идея, която съм сигурен, че в бъдеще ще се наложи).

Направете списък и на компаниите и услугите, които автоматично теглят пари от банковите ви сметки и кредитните карти заедно с контактната информация за всяка компания, за да не продължат да теглят пари след затварянето на сметките ви. Така или иначе тази информация ще ви бъде необходима, когато ви изтече срокът на кредитната карта или ако някой неправомерно ви е влязъл в сметката и тегли пари.

Ето защо това също е важно: Един експерт разказва как децата на негов клиент затворили банковата сметка на баща си, когато той вече не можел да се грижи за собствените си афери. Това, което не знаели, е че е имало застрахователна полица за един милион долара, която е била поддържана активна само чрез автоматични тегления от същата тази сметка. Застраховката била терминирана заради неустойка в плащанията и децата загубили милиона.

Какво остава за дребните неща, които си знаете само вие, като например как работи домът ви: алармената система, поливачките, ключът за барачката в двора. Огледайте къщата си сякаш ще я давате под наем и има нужда да оставите инструкции. Така ще помогнете на онези, които ще се грижат за вас по-късно или които ще останат след вас, когато си отидете.

ПОМИСЛЕТЕ И ЗА ЧУВСТВАТА: Най-накрая, много хора предлагат да се пишат писма до най-близките, които те ще прочетат след смъртта ви.

„Ако имах поне още едно писмо от баща ми“, сподели скърбящият възрастен син, “това би означавало толкова много за мене!“.

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер