Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

четвъртък
ноември 23
Home Консултации Правни Отново шум и бъркотия в администрацията на Тръмп

Отново шум и бъркотия в администрацията на Тръмп

Е-мейл Печат ПДФ

 

kearnsВъртящата се врата в Белия дом изхвърли навън още няколко души от Администрацията на Тръмп и изглежда че Секретарят на Департамента за вътрешна сигурност и бивш генерал Джон Кели е призован да почисти кашата в Овалния кабинет като нов началник на щаба на Белия дом. Това означава, разбира се, че имаме нов секретар на Департамента.
Добрата новина е, че новият действащ секретар на Департамента за вътрешна сигурност - Илейн Дюк, има рядката отличителна черта на служител на високопоставени длъжности в три администрации – и републикански, и на демократите. Тя беше втора по ранг, когато Тръмп я номинира, а Сенатът я одобри през януари тази година. Преди това е ръководила собствена консултантска фирма във Вашингтон за седем години. Била е заместник-секретар на Департамента за вътрешна сигурност от 2008 г. до 2010 г. под Президент Джордж У. Буш, а след това и под Президент Барак Обама. Има повече от 28 години опит във федералното правителство.
Макар да изглежда като способен непартиен държавен администратор с добра кариера, нямаме представа каква идеология ще донесе на новата си позиция. Когато имаме министър на отбраната, който казва на генералите да не обръщат внимание на директивите, доставени от Белия дом чрез „туийтс", както и решаващия момент, когато Сенатор Джон Маккейн гласува „не" на републиканския законопроект в Сената, то със сигурност изглежда като че ли дясната хегемония във Вашингтон се разпада. Това ми напомня времето на публичното порицание на Сенатор Джо Маккарти от Сената през 1954 г., когато му беше зададен въпроса „Господине, кога най-после ще проявите благоприличие?"
ВРЕМЕНЕН ДЕКРЕТ НА ТЕКСАС: Федерален съдия, който ще решава правното предизвикателство на имиграционните мерки срещу градовете-убежища, приети от законодателната власт на Тексас, изглежда неблагоразположен към молбите за задържане, отправяни от имиграционните служби (ICE).
Окръжен съдия Орландо Гарсия в Сан Антонио постанови миналия месец, че службата на шерифа в Бексар Каунти е нарушила Четвъртата поправка срещу недокументиран имигрант за незаконно претърсване и изземване, като го е задържала в затвора по молба на имиграционните и митнически служби. Когато ICE има подозрение, че някой в местния затвор е обвинен в незаконно пребиваване в страната, агенцията издава „задържане" - искане към местната полиция да държи лицето в продължение на 48 часа.
Това решение изпраща силен сигнал за републиканците от Тексас, които са приели противоречивия закон, за да нанесат удар на юрисдикциите на така наречените „убежища", отказващи сътрудничество с усилията на ICE за депортиране. Тексаският закон, Сенатски проектозакон 4 (SB4), е оспорван във федералните съдилища на най-малко шест населени места, откакто е приет през май.
Критиците твърдят, че този проектозакон нарушава няколко конституционни принципа. Първо, щатът не може да наложи собствена имиграционна политика, правейки незаконно свалянето от пост на местни служители или пращането им в затвора, когато отказват да зачитат молбите за задържане на ICE, както позволява Сенатския проектозакон SB4. Някои градове твърдят, че проектопредложението е е твърде неясно, за да бъде прилагано, което е противоконституционно. И накрая, позволяването на местната полиция да разпитва имигрантите за статута им ще доведе до расово профилиране.
Но вероятно основният въпрос е дали държавата може да принуди местните власти да изпълнят исканията за задържане на ICE.
Нарушенията в имиграцията обикновено са граждански нарушения, а не престъпления. Така че ако заподозреният нелегален имигрант, задържан по щатска наказателна отговорност, се квалифицира за освобождаване под гаранция или обвиненията срещу него са отпаднали, да продължават да задържат лицето само заради искането за задържане от страна на имиграционните служби нарушава конституционното му право срещу незаконно арестуване или задържане, според мнението на някои федерални съдии.
Федералният съдия в Тексас изглежда е съгласен с това мнение. В решението, което е издал миналия месец, е установено, че службите в Бексар Каунти, където се намира Сан Антонио, са нарушили правата на Хулио Трухильо Сантойо по Четвъртата и Четиринайсетата поправка, като са го задържали по искане на ICE.
ВАЖНО ДЕЛО В МАСАЧУСЕТС: Миналата седмица Върховният съд на Масачусетс се появи в заглавията на националните издания, когато излезе с твърдо решение срещу задържанията, искани от ICE. Съдът постанови, че съдебните служители в Масачусетс не могат да задържат заподозрян нелегален имигрант по искане на федералните имиграционни агенти, ако няма наказателна заповед или криминално престъпление.
Въпросът за най-висшия съд на този щат беше да се определи дали Масачусетс или федералният закон позволява на държавен съдебен служител да държи някого в ареста, ако няма висящи наказателни обвинения. Това е толкова просто.
„В този случай е безспорно, че задържането на някого при такива обстоятелства против неговата воля представлява арест по силата на закона на Масачусетс", казва решението. Няма федерален или щатски закон, който да позволява щатските служители да извършват този вид арест.
„Законът на Масачусетс не дава правомощия на съдебните служители в Масачусетс да арестуват и задържат физическо лице единствено на основание на федерално гражданско имиграционно искане за задържане над времето, в което лицето в противен случай ще има право на освобождаване от щатския арест", се казва в единодушното решение на Върховния съд.
„Накратко, това беше гражданско имиграционно задържане", пишат съдиите. „То твърди, че (незаконният чужденец, обвинен в престъпление, което е било отхвърлено), е обект и се търси от федералните органи за целите на граждански процес на отстраняване. Това не е криминален задържан или наказателна заповед за арест. То не твърди, че федералните власти го търсят за криминално имиграционно престъпление или друго федерално престъпление за целите на наказателното преследване."
Според Масачусетския закон съдът заяви, че полицейските служители и съдебните служители имат ограничени правомощия да правят арести без заповед. Те могат да направят това само за престъпления.
„Очевидно отсъстваща от нашето общо законодателство е всякаква власт (при липса на закон) на полицейските служители да арестуват общо по граждански причини", твърдят съдиите, „да не говорим за властта да арестуват специално по въпроси на федералната гражданска имиграция".
МЕЖДУВРЕМЕННО В ПОРТЛАНД, ОРЕГОН, почти по същото време, нелегален имигрант, освободен въпреки искането за задържане от страна на федералните имиграционни власти, изнасили 65-годишна жена миналата седмица.
Серхио Хосе Мартинес, 31-годишен нелегален чужденец, има криминално досие и е депортиран 20 пъти. Портланд, Орегон обаче се гордее с политиката си на „град-убежище", а Мартинес бил освободен в Портланд въпреки иск за задържане, подаден от ICE през 2016 г.
След това Мартинес влиза в дома на 65-годишна жена, напада я, брутално я изнасилва и й открадва автомобила. Твърди се, че нападнал и друга жена преди да бъде хванат от полицията.
Въпросът ми е как е освободен от системата на наказателното съдопроизводство.

  

  John W. Kearns


Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns

Тази статия ще ви предложи средствата да се захванете с нещо, което смущава повечето хора и за което никой не желае да говори, но което е изключително важна задача с морална отговорност към цялото семейство: планиране на наследството.

Днес медицинската наука е увеличила продължителността на човешкия живот така, че човек може да очаква да прекара дълго време преди смъртта си в състояние на физическа или умствена неспособност. Рядко някой просто „пада и умира“ без продължителна болест или период на неспособност, които постепенно намаляват голяма част от евентуалното наследство. Всеки един от нас би могъл да се намери един ден в такова положение, затова задължението ни не е само към самите нас, не само към съпрузите или поколението след нас, но и към възрастните около нас, които обичаме и на които можем да помогнем да се ангажират в този процес на предварително планиране. Фокусът на професионалистите, занимаващи се с планиране на имуществото и наследството - адвокати, счетоводители, застрахователи и т.н., е насочен към подсигуряването на грижите за вас и лечението ви, когато сте все още технически живи, но физически или умствено неспособни.

С големия напредък на модерната медицина за непременното продължаване на живота - понякога против цената или желанието на така наречения „пациент“, и с наличието на затстраховка вече за всички, тази тема все повече се налага като дискусионна и противоречива: дали има момент, когато науката трябва да спре да върши всичко възможно да поддържа автоматично, без мисъл и разсъждение, съществуването на тялото в болничното легло само защото това е възможно, когато у човека не е останала реална надежда за качествен или пълен със смисъл и достойнство живот?

„(На този свят) нищо не е сигурно освен смъртта и данъците“ – Бенджамин Франклин. Всички ще се изправим пред неизбежното. Дължим на зависещите от нас финансово и морално да направим прехода по-поносим за тях. Докато сме способни, трябва да се заемем с планирането и подреждането на аферите си така, че най-близките ни – жената, децата, верният приятел, адвокатът – да знаят паролата към сметките ни, списъка на другите ни авоари, как да се свържат с останалите ни роднини и приятели. Човек трябва да помисли за подсигуряването на съкрушената вдовица и зависимите деца чрез някаква застраховка, както и за конкретни разпореждания за разпределението на собствеността така, че данъците да са сведени до минимум.

Основните документи, които всеки би трябвало да има: завещание, учредено приживе попечителство, пълномощно за адвоката, застраховка живот, както и здравна застраховка, така че семейството ви да не банкрутира, докато поддържа живота ви, ако нещо ви се случи. За последното също има вид застраховка, която може да си направите предварително, за да може в случай на инцидент, който ви остави неспособни, семейството ви да е финансово независимо от вашия доход да се изхранва, да изплаща ипотеката, наема, училищните такси.

Наистина трябва да имате застраховка, но внимавайте кой какво се опитва да ви продаде. Адвокатите, които вършат тази работа, обикновено специализират в областта, наречена „имуществено и наследствено планиране“ или „легализиране на завещания и наследство“, и рядко се занимават с друго извън това. Има и специализирани съдилища само за завещания и наследство. Имущественото наследство е собствеността или нетната стойност на това, което човек притежава и ще остави след смъртта си, включително веществената лична собственост като се започне от чиниите, дрехите, мебелите, бижутата, и се стигне до недвижимите имоти, колите, банковите и други финансови сметки. Ако имате бизнес, задължението да планирате занапред се увеличава още повече. Жена ви ще има ли достъп до сметките ви за бизнеса, ако не сте тук? Особено ако имате семейство и деца.

И докато днешната ни тема може да попадне под заглавието „Планиране на смъртта“ или още по-точно „Планиране за оставащите да живеят след нас, когато си отидем“, вероятно най-подходящото заглавие ще бъде „Организиране на живота ни, докато все още сме тук“, за което препоръчвам един добър източник: „Голямата книга за всичко“ от Ерик А. Дюи. Само в 44 страници тази книга ще ви помогне да организирате и запишете всички важни съставки на живота си: пароли, банкови сметки, резюме, лична история, история на заболяванията, застраховки, недвижимо имущество, превозни средства и така нататък.

ЗАВЕЩАНИЕ ИЛИ ПОПЕЧИТЕЛСТВО ПРИЖИВЕ? Завещанието разпределя авоарите ви след вашата смърт. Ако имате обаче попечителство, учредено приживе, авоарите, които сте прехвърлили в него – жилище, банкови сметки и ценни книжа, се управляват във ваша полза, докато сте живи, и се прехвърлят на наследниците ви след вашата смърт. Учредявате този контингент приживе в случай че се окажете неспособни умствено или физически да управлявате работите си, като собствеността над всичките ви авоари се прехвърля от вас лично върху попечителството. Условията му се изпълняват от посочено от вас лице, което ще има правното задължение, основано на доверие, да използва авоарите ви в най-добър ваш интерес, до момента на смъртта ви.

Има всеобщо схващане, че учреденото приживе попечителство е по-добро от завещанието, защото завещанието ще мине през специализирания съд - по-скъпа и по-продължителна процедура. Съдебната процедура се занимава с инвентаризиране и разпределяне на собствеността на човека след настъпване на смъртта му. Първо, това схващане не е непременно вярно, второ, много е лесно да се планират главните авоари така, че да се заобиколи административното разпределение. Например за женена двойка, която притежава дом, нотариалният акт може да е съставен по такъв начин, че собствеността автоматично да бъде прехвърлена на останалия жив от съпрузите „по правото на надживелия“. Проверете своите нотариални актове – това ще е като упражнение за двама ви да знаете къде се намира този ваш документ.

„Ползите от учреденото приживе попечителство се надценяват, а недостатъците на съдебната процедура за разпределяне на наследственото имущество са преувеличени“, казва Сали Хюм, възрастна адвокатка от Американската асоциация на пенсионерите, автор на книгата „Отметен списък за моето семейство: пътеводител към моята история, финансови планове и последни желания“. Тази книга е още един добър източник за планиране от две уважавани институции – Американската адвокатска колегия и Американската асоциация на пенсионерите – непартийна организация с нестопанска цел за американци над 50-годишна възраст.

„Има определени обстоятелства, при които попечителствата са подходящи, като при недвижимо имущество извън щата или семеен бизнес, който ще продължи да работи“, продължава г-жа Хюм. Иначе завещанието е достатъчно добър документ. А и всеки трябва да си има завещание. Ако имате някакви съмнения, проучете или потърсете адвокатски съвет.

НАПРАВИ-СИ-САМ? Ако решите да си напишете завещанието без адвокат като използвате формите от интернет, подсигурете се, че ще го извършите правилно. Непрофесионално изготвеното завещание може да е по-лошо от липсата на такова, защото завещанието е официален правен документ с много технически изисквания. Това е разбрала сестрата на Лиса Кинсман, когато съпругът й загинал при самолетна катастрофа само на 28-годишна възраст.

„Той написал завещанието си точно преди да замине на тази екскурзия“, която отнела живота му, каза г-ца Кинсман от Ларчмонт, Ню Йорк, „но попълнил някои неща неправилно и така всичко, което притежава, сега отиде при сестра му, вместо при жена му“. Което не било намерението на починалия вече съпруг. На вдовицата се наложило да мине през дълга съдебна процедура, за да получи онова, което е щяло да остане за нея, ако завещание изобщо не е имало.

ПЪЛНОМОЩНИ ПРИЖИВЕ ЗА МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ: Завещанието, изготвено приживе, както и продължителното пълномощно за дългосрочни медицински грижи, се отнасят до вземане на медицински решения, но между двете има някои съществени разлики.

Завещанието приживе, в някои щати наричано „предварителни разпореждания“, обикновено се отнася до вземането на решения на смъртния одър. Това завещание ви дава възможността да заявите желанието си да не се прилагат продължаващи живота мерки, ако няма надежда за пълно възстановяване.

Продължителното пълномощно, свързано с медицинските грижи, покрива всички медицински решения и продължава за периода, през който не сте в състояние сами да вземате такива решения. Можете обаче да включите специфични провизии, които да дикутват на упълномощения как бихте желали да постъпва от ваше име.

ГЕНЕРАЛНО ПЪЛНОМОЩНО: То се издава на лице, на което имате доверие и което може да се погрижи за финансите ви. За разлика от обикновеното пълномощно, продължителното пълномощно означава, че упълномощеният може да действа даже ако изпаднете в състояние на неспособност. Това може да е същият човек, който е упълномощен за медицинските решения, но по-добре е да изберете друг, защото двете задължения предполагат различни умения.

Докато обикновеното пълномощно се занимава с въпросите на собствеността, (което може да направи и адвокатът ви), човекът, когото ще упълномощите за вземането на медицинските решения, трябва да е някой, който ще има силите да „дръпне шнура“, когато реши, че си отивате, и да се справи с опозицията на останалите близки и роднини. Това може да е съпруг, родител, най-голямото дете.

ЕТО КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ: Не е достатъчно да се изготвят тези документи и да се сложат в чекмеджето или – по-лошо – в някой недостъпен сейф. Ако банката чуе, че сте умрели, (а банките имат хора, които всеки ден четат некролозите), те имат задължението веднага да заключат сейфа ви, докато не получат заповед от съда кого да допуснат до него. Следователно не е достатъчно само да оставите този вид документи там. Би трябвало да дадете ключовете на този сейф за съхранение на някого, на когото имате доверие, който веднага да отиде там преди всички да са разбрали за смъртта ви. Иначе не оставяйте важни неща в този сейф.

Документите трябва да имат копия, които да са разпределени на различни места – при съпрузите, децата, лекарите, като оригиналите трябва да са в папката на адвоката ви. Американската асоциация на пенсионерите предлага лесни за копиране от интернет форми за предварителни разпореждания, които са определени за различните щати. Погледнете също и caringinfo.org, където се предлагат информация и формуляри.

КАКВО ДРУГО: Ето къде книгата на Ерик Дюи може да ви бъде от чудесна помощ. Освен препоръчаните правни документи, в нея има и други предложения:

Съставете си списък от пароли и всякаква друга „входна“ интернет информация. Това може да изглежда очевидно, но много хора не се сещат да го направят. Марджи Билиан, фризьорка от Роквил, Мериленд, каза следното за баща си: „на смъртния му одър той ми диктуваше пароли и ми казваше къде се намират различни неща“. Това звучи болезнено и трудно. Но бизнесът на бащата на г-ца Билиан е бил ревизиран от данъчните служби след смъртта му – това е още една причина документите да се пазят по няколко години дори и след нечия смърт.

Други неща, които заслужават да бъдат отбелязани за поколенията, може и да не са така очевидни. Например историята на заболяванията, така че деца и внуци по-късно да знаят, откъде идват алергиите им и диабетът. (Идеята да се оставя ДНК може и да не е толкова лоша – идея, която съм сигурен, че в бъдеще ще се наложи).

Направете списък и на компаниите и услугите, които автоматично теглят пари от банковите ви сметки и кредитните карти заедно с контактната информация за всяка компания, за да не продължат да теглят пари след затварянето на сметките ви. Така или иначе тази информация ще ви бъде необходима, когато ви изтече срокът на кредитната карта или ако някой неправомерно ви е влязъл в сметката и тегли пари.

Ето защо това също е важно: Един експерт разказва как децата на негов клиент затворили банковата сметка на баща си, когато той вече не можел да се грижи за собствените си афери. Това, което не знаели, е че е имало застрахователна полица за един милион долара, която е била поддържана активна само чрез автоматични тегления от същата тази сметка. Застраховката била терминирана заради неустойка в плащанията и децата загубили милиона.

Какво остава за дребните неща, които си знаете само вие, като например как работи домът ви: алармената система, поливачките, ключът за барачката в двора. Огледайте къщата си сякаш ще я давате под наем и има нужда да оставите инструкции. Така ще помогнете на онези, които ще се грижат за вас по-късно или които ще останат след вас, когато си отидете.

ПОМИСЛЕТЕ И ЗА ЧУВСТВАТА: Най-накрая, много хора предлагат да се пишат писма до най-близките, които те ще прочетат след смъртта ви.

„Ако имах поне още едно писмо от баща ми“, сподели скърбящият възрастен син, “това би означавало толкова много за мене!“.

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер