ВДИГНАТА Е ЗАБРАНАТА ЗА ВЛИЗАНЕ В СТРАНАТА НА ХОРА, заразени с HIV (вируса на СПИН) или болни от AIDS (СПИН):
Във вторник се отбеляза 21-вият световен AIDS Day и Президентът Обама използва възможността да обяви, че 2-годишната забрана за влизане в САЩ на хората, заразени с вируса или болни от СПИН, ще бъде премахната на 4 януари 2010 г. Преди 22 години HIV/ AIDS се присъедини към списъка на “лесно преносими болести от значение за здравето на населението” като туберколозата и проказата, които дават специфична база за отказ на влизането на територията на САЩ. Докато HIV/ AIDS ще бъдат изключени от този списък, други лесно преносими болести остават.
С каква величина е този проблем? Това означаваше, че хора, заразени с вируса, губеха домовете и средствата си за преживяване, често и семействата си. Например около 35,000 в общинския район на Чикаго, чието население по брой е приблизително колкото България, живеят с HIV, включително и около 8,000 души, които не знаят, че са заразени.
Забраната означаваше, че на всички посетители или на хората, които иначе имат право на зелена карта като членове на семейство, спечелило зелените карти на лотарията, беше забранено да влизат в САЩ. Останалите, които не са граждани на САЩ, но са вече тук, не можеха да останат и подлежаха на депортация. Всеки кандидат за имигрантска виза минава през тестове за проверка за тези болести по време на задължителния медицински преглед, който е част от процеса за получаване на зелената карта. Туристите можеха да лъжат за медицинското си състояние, но рискуваха да бъдат задържани и разпитвани, ако например в багажа им се намерят лекарства за HIV.
Само специална отмяна, дадена от USCIS, може да премахне тази забрана, ако една от болестите от списъка се появи в досието на даден човек или се разкрие при задължителния медицински преглед при получаването на зелената карта. Тази специална отмяна (Waiver), давана по усмотрение, е скъпа, отнема много време и по-вероятно завършва с неуспех.
Нека разгледаме като пример един по-специален случай: За Д-р Хайдемари Кремер тази облекчителна мярка идва тъкмо навреме. Известната специалистка, изследваща проблемите на СПИН-а, се заразява с вируса през 1988 като 25-годишна студентка, докато е изтегляла кръв от пациенти в Германия.
От 2001 г. насам тя работи в Университета на Маями, единственият дом, който познават 9-годишните й близнаци. Там докторката има дома си, работата и приятелите си. Законът за HIV означаваше, че ако Кремер се върне в Германия да посети болната си майка, няма да може да влезе обратно в САЩ. Както и на всеки две години тя подаваше молби за отмяна към федералното правителство, за да може да остане тук.
При последната молба късметът й изневери и отмяната й беше отказана. Въпреки изключителните й академични заслуги, тя беше поставена в процедура на отстраняване в имиграционния съд заради факта, че е заразена, което пък поставя цялото й семейство в трудно положение.
С новото правило и с отложена дата за явяване в съда Кремер е по-оптимистично настроена, но не и напълно спокойна за бъдещето си. “Моят HIV статут е отразен в паспорта ми. Той е в компютрите и е публична информация”, каза тя. “Стигмата на HIV е по-голям товар от самия вирус”.
Днес, за разлика от десетилетие назад, американците са много по-информирани за това как се предава тази зараза. През 1987 много хора мислеха, че заразяването със СПИН е вече смъртна присъда, както и че заразата се предава при обикновен контакт, с прегръдка или от дръжката на вратата.
Отмяната на тази забрана се подкрепя от голям брой организации за защита на човешките права, както и от здравни организации, от Американската медицинска асоциация до Световната здравна организация, които отдавна са заявили, че няма медицинска база за тази санкция. “Невероятно дискриминативно е от страна на Федералното правителство да заявява, че ще основава решението си кой да влиза в страната на HIV статута”, каза Дейвид Ернесто Мунар от Фондацията СПИН на Чикаго. Само около дузина страни, включително Саудитска Арабия, Ирак и Либия, все още имат подобни огрничения на пътуването за заразени от вируса на СПИН.
И НА ПО-ЛЕКА НОТКА ЗА ДНЕС:
Кулата на Тръмп в Чикаго сега е шестата по височина сграда в света.
Кой решава коя сграда е най-високата? Кой определя правилата? Съществува т-нар. Официален Съвет по Високите сгради, който е приет за глобален арбитър по стандартите за височината и който се намира в Чикаго. Същият наскоро промени критериите за измерване на небостъргачите.
Наскоро завършеният Тръмп международен хотел и кула на Доналд Тръмп скочи от седмо на шесто място по височина в света, въпреки че предприемачът от Ню Йорк не беше направил нищо допълнително да промени сградата.
Причината за този скок е точно промяната на критериите, по които работи намиращият се в Чикаго Съвет за високите сгради и градския хабитат, главен арбитър по височинните стандарти.
Според старите стандарти височината на небостъргача се определяше от пресмятане на разстоянието от тротоара пред главния вход до острия връх на структурата - шпил. По новия стандарт височината започва да се измерва от “най-ниската значителна точка на непокрития вход за пешеходците от тротоара” до върха.
За кулата на Тръмп това добавя допълнителни 27 фута към височината. Като изходна точка в основата се приема входът към все още неотворените магазини по протежението на реката, а не главният вход, намиращ се от страната на улица Уобаш. Така височината на кулата се определя на 1388 фута и 6 инча вместо предишното измерване от 1361 фута и 6 инча, което я поставя пред кулата Джин Мао в Шанхай.
Съветът не промени стандарта, че шпиловете се включват в измерването на височината, докато антените като тези на върха на бившия Сиърз (сега - Уилис) - не. Този стандарт е бил одобрен през 1996 в отговор на издигането на кулите Петронас, чиито шпилове надвишават височината на покрива на Сиърз със само около 30 фута. Съветът реши, че шпилът е част от височината на небостъргача, докато антените се считат за добавки. Специално за Чикаго този стандарт продължава да създава противоречия.
Чикагският Сиърз, за съжаление днес с промененото име - Уилис, е на пето място. Чикагският Еон Център (бившата Амоко сграда) с 83-те си етажа и височина от 1136 фута беше най-високата сграда в света (без антените) до 2007 г., а сега остава в класификаицята като 18-тата най-висока сграда в света и третата по височина в Чикаго. Манхатънският Empire State Building, завършен в навечерието на Голямата депресия през 1929 г., остава 11-ти по височина в света.
John W. Kearns
Във вторник се отбеляза 21-вият световен AIDS Day и Президентът Обама използва възможността да обяви, че 2-годишната забрана за влизане в САЩ на хората, заразени с вируса или болни от СПИН, ще бъде премахната на 4 януари 2010 г. Преди 22 години HIV/ AIDS се присъедини към списъка на “лесно преносими болести от значение за здравето на населението” като туберколозата и проказата, които дават специфична база за отказ на влизането на територията на САЩ. Докато HIV/ AIDS ще бъдат изключени от този списък, други лесно преносими болести остават.
С каква величина е този проблем? Това означаваше, че хора, заразени с вируса, губеха домовете и средствата си за преживяване, често и семействата си. Например около 35,000 в общинския район на Чикаго, чието население по брой е приблизително колкото България, живеят с HIV, включително и около 8,000 души, които не знаят, че са заразени.
Забраната означаваше, че на всички посетители или на хората, които иначе имат право на зелена карта като членове на семейство, спечелило зелените карти на лотарията, беше забранено да влизат в САЩ. Останалите, които не са граждани на САЩ, но са вече тук, не можеха да останат и подлежаха на депортация. Всеки кандидат за имигрантска виза минава през тестове за проверка за тези болести по време на задължителния медицински преглед, който е част от процеса за получаване на зелената карта. Туристите можеха да лъжат за медицинското си състояние, но рискуваха да бъдат задържани и разпитвани, ако например в багажа им се намерят лекарства за HIV.
Само специална отмяна, дадена от USCIS, може да премахне тази забрана, ако една от болестите от списъка се появи в досието на даден човек или се разкрие при задължителния медицински преглед при получаването на зелената карта. Тази специална отмяна (Waiver), давана по усмотрение, е скъпа, отнема много време и по-вероятно завършва с неуспех.
Нека разгледаме като пример един по-специален случай: За Д-р Хайдемари Кремер тази облекчителна мярка идва тъкмо навреме. Известната специалистка, изследваща проблемите на СПИН-а, се заразява с вируса през 1988 като 25-годишна студентка, докато е изтегляла кръв от пациенти в Германия.
От 2001 г. насам тя работи в Университета на Маями, единственият дом, който познават 9-годишните й близнаци. Там докторката има дома си, работата и приятелите си. Законът за HIV означаваше, че ако Кремер се върне в Германия да посети болната си майка, няма да може да влезе обратно в САЩ. Както и на всеки две години тя подаваше молби за отмяна към федералното правителство, за да може да остане тук.
При последната молба късметът й изневери и отмяната й беше отказана. Въпреки изключителните й академични заслуги, тя беше поставена в процедура на отстраняване в имиграционния съд заради факта, че е заразена, което пък поставя цялото й семейство в трудно положение.
С новото правило и с отложена дата за явяване в съда Кремер е по-оптимистично настроена, но не и напълно спокойна за бъдещето си. “Моят HIV статут е отразен в паспорта ми. Той е в компютрите и е публична информация”, каза тя. “Стигмата на HIV е по-голям товар от самия вирус”.
Днес, за разлика от десетилетие назад, американците са много по-информирани за това как се предава тази зараза. През 1987 много хора мислеха, че заразяването със СПИН е вече смъртна присъда, както и че заразата се предава при обикновен контакт, с прегръдка или от дръжката на вратата.
Отмяната на тази забрана се подкрепя от голям брой организации за защита на човешките права, както и от здравни организации, от Американската медицинска асоциация до Световната здравна организация, които отдавна са заявили, че няма медицинска база за тази санкция. “Невероятно дискриминативно е от страна на Федералното правителство да заявява, че ще основава решението си кой да влиза в страната на HIV статута”, каза Дейвид Ернесто Мунар от Фондацията СПИН на Чикаго. Само около дузина страни, включително Саудитска Арабия, Ирак и Либия, все още имат подобни огрничения на пътуването за заразени от вируса на СПИН.
И НА ПО-ЛЕКА НОТКА ЗА ДНЕС:
Кулата на Тръмп в Чикаго сега е шестата по височина сграда в света.
Кой решава коя сграда е най-високата? Кой определя правилата? Съществува т-нар. Официален Съвет по Високите сгради, който е приет за глобален арбитър по стандартите за височината и който се намира в Чикаго. Същият наскоро промени критериите за измерване на небостъргачите.
Наскоро завършеният Тръмп международен хотел и кула на Доналд Тръмп скочи от седмо на шесто място по височина в света, въпреки че предприемачът от Ню Йорк не беше направил нищо допълнително да промени сградата.
Причината за този скок е точно промяната на критериите, по които работи намиращият се в Чикаго Съвет за високите сгради и градския хабитат, главен арбитър по височинните стандарти.
Според старите стандарти височината на небостъргача се определяше от пресмятане на разстоянието от тротоара пред главния вход до острия връх на структурата - шпил. По новия стандарт височината започва да се измерва от “най-ниската значителна точка на непокрития вход за пешеходците от тротоара” до върха.
За кулата на Тръмп това добавя допълнителни 27 фута към височината. Като изходна точка в основата се приема входът към все още неотворените магазини по протежението на реката, а не главният вход, намиращ се от страната на улица Уобаш. Така височината на кулата се определя на 1388 фута и 6 инча вместо предишното измерване от 1361 фута и 6 инча, което я поставя пред кулата Джин Мао в Шанхай.
Съветът не промени стандарта, че шпиловете се включват в измерването на височината, докато антените като тези на върха на бившия Сиърз (сега - Уилис) - не. Този стандарт е бил одобрен през 1996 в отговор на издигането на кулите Петронас, чиито шпилове надвишават височината на покрива на Сиърз със само около 30 фута. Съветът реши, че шпилът е част от височината на небостъргача, докато антените се считат за добавки. Специално за Чикаго този стандарт продължава да създава противоречия.
Чикагският Сиърз, за съжаление днес с промененото име - Уилис, е на пето място. Чикагският Еон Център (бившата Амоко сграда) с 83-те си етажа и височина от 1136 фута беше най-високата сграда в света (без антените) до 2007 г., а сега остава в класификаицята като 18-тата най-висока сграда в света и третата по височина в Чикаго. Манхатънският Empire State Building, завършен в навечерието на Голямата депресия през 1929 г., остава 11-ти по височина в света.
John W. Kearns
Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns
Авторът приема предложения за теми, свързани с имиграция, данъци, бизнес и общи въпроси за американския живот и култура на Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. . Професионален състав и американски адвокати са на разположение да ви помогнат, както са ви помагали в John W. Kearns & Associates, на телефон 312-738-2529. Говори се вашият език. Вижте карето за реклама по страниците на вестника.
11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите. Денят за почит на Светите б...
Училище „Джон Атанасов” отбелязва своя десетгодишен юбилей
Празникът на славянската писменост и култу...
Още един незабравим празник в училище „Джон Атанасов”
Днес, 5 май, беше един специален ден за п...
Празник на буквите в училище „Джон Атанасов”
