Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

За тази грозна дума “невъзвръщенец” вестник “България” вече писа. Грозотата на думата се диктува от близостта й до думата “вражалец”, която се тълкува и като чужденец, и като враг. Именно по този начин се възприемаха хората, които бяха приели съдбата си да живеят извън родната си страна, защото не виждаха бъдеще за себе си и семействата си в България. Това бяха и са хора, които са били заварени от 9 септември 1944 г. извън родината им и които приеха да не се завърнат в нея. Именно от там дойде и думата “невъзвръщенец” - незавърнал се в страната си. Някъде по това време в Германия живее М.Н. Той се качва на влака от Мюнхен и пътува за България, но по пътя разбира, че съветските войски са окупирали България и решава да се върне в Германия. Така М.Н. се превръща в “невъзвръщенец”. Не изписваме цялото му име, защото не сме получили разрешение от роднините му за това.
Този човек оставя апартамент в центъра на София - срещу тогавашния военен музей на булевард “Скобелев”, оставя миналото си, детските си спомени, оставя половината си живот в България и започва да гради другата част от живота си извън родината.
Примерите за “невъзвръщенци” са безброй, защото съдбите на хората са безбройни. Много от тях са заварени извън страната от вододелната дата 9 септември 1944 г. Те избират да станат емигранти, защото не знаят какво да очакват в България
Николица Крушкина - съпруга на емигрант в Америка, споделя пред роднини, че при новото управление на държавата след 9 септември 1944 г., когато много хора се разделят със собствеността си, настъпват и много промени в самите тях. Една част от тези несретници се разболяват от психически болести, друга част се разболяват от нелечими болести и умират, защото не могат да преживеят болката от това да им бъдат отнети земи, сгради и помещения, за които те и техните роднини са работили честно и почтено през годините преди войната и по време на самата война. Властта отнема, за да даде или както се казваше: “Дайте да дадем!”. Властта отнемаше и от бедните, за да даде на “заслужилите”, а заслужили бяха тези, които бяха лоялни, тези, които бяха готови да бъдат лоялни на цената на всичко, дори и на цената на обезличаването си.
Ето това е един от проблемите, които карат някои хора да се превърнат в “невъзвръщенци”, защото така и така на тях им е отнет животът, отнето им е миналото и им остава само да изградят новото си бъдеще, а това е възможно на ново място.
“Изоставените” имоти в България са добре дошли за новите властници, които си ги разпределят, както черкези са си разпределяли плячката при набезите си в християнските села по време на османското владичество. Така новата власт се сдобива с безценни предмети на изкуството, килими, вази, картини, посуда, платове, мебели, лични вещи.
Неотдавна канал “Viasat History” показа случай във Франция за един евреин, работещ в склад за събиране на вещи на евреи по време на нацистката окупация. Той случайно попада на семейни снимки, които са предвидени за унищожение, защото те нямат стойност за нацистите. Успява да прибере тези снимки и те бяха показани в документалния филм. Такива удивителни истории вероятно е имало и при утилизацията на личните вещи на така наречените “невъзвръщенци” в България, защото властниците след 9 септември 1944 г. имат нужда от ценните им предмети, а не от техните спомени.
Пропагандата в България в онези години твърди, че “невъзвръщенците” са ограбили парите на държавата и с тях си живеят царски навън. Всъщност ограбените са именно тези така наречени “невъзвръщенци”. Новата власт е имала нужда да се оправдае, за да се узакони, за да започне да ограбва “на чисто”, за да се облагодетелства безнаказано и за да обясни предстоящите тежки години не със собствената си некадърност и узурпаторска безрасъдност, а с нещо, за което са виновни емигрантите. Тоталитаризмът имаше нужда от “външен враг”, а когато той се амортизира, се появи необходимостта от “вътрешния враг” - “врагът с партиен билет”. Тази водевилна градация на призраци осигуряваше стабилността на тоталитарната държава, а тя от своя страна гарантираше унизителния existenzminimum, който беше представян като преддверие на рая    , наричан с безвкусния и безсъдържателен нонсенс - “светло бъдеще”.
При всичко това отговорът на въпроса в заглавието - защо не се завръщаха “невъзвръщенците” - “блудните синове” на България, изглежда повече от очевиден, но той е очевиден за онези, които имат очи, за да видят и уши, за да чуят.

Венцислав Жеков
кореспондент на вестник “България”


Снимки: от интернет