Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Вестник “България” нееднократно писа за популярния български емигрантски капелмайстор Стойо Иванов Крушкин и неговия оркестър “Bulgarian Balkan Band” от Стилтън - Пенсилвания. Личната история на този българин-имигрант в САЩ непрекъснато изненадва с нови и нови разкрития. Най-новото откритие е неговият личен нож, подарен му от българския монарх цар Фердинанд I Сакс Кобург Готски. Ножът е бил подарен на Стойо след концерт на Гвардейския на Негово Величество оркестър в Двореца. Това е една от семейните ценности, които са веществена реликва за едно историческо събитие. Годината на това дарение не ни е известна, но може би е някъде в началото на ХХ в. Цар Фердинанд имал навика да подарява по нещо на хора, които са го впечатлили. Явно такъв е бил и случаят с младия Стойо, получил шанса да изяви своя талант и в Двореца на царстващата династия в България в онези години.
Ножът прилича по украска на типа “български овчарски нож”, но по кания и материал на изработка на дръжката, той се различава драстично. Канията наподобява турския стил на изработване на дървени кании за ножове. Обковът й е от месинг, с точкова вдлъбната украса. От същия материал е изработена и дръжката на ножа, като се предполага, че част от нея е изработена от биволски рог, както повечето ножове от този клас и тип. Дължината на канията е 22,07 см, дължината на острието е 21,05 см, а дължината на дръжката на ножа е 10,03 см.
Украсата на дръжката е кръстоподобна, което превръща ножа не просто в овчарски нож, но в нож, който има обредна стойност. Украсата се състои от розови точкови инкрустации от неясен материал, наподобяващ пластмаса, но само наподобяващ такава, нанесени двустранно. Между розовите точки има и метални, вероятно месингови точкови инкрустации. Какъв точно е типът на ножа обаче и за какво е бил ползван в Двореца не е известно.
Спомените на сина на Стойо - Георги Стойков Иванов достигат само до тази обща информация за този исторически предмет, която колкото и да е обща, е достатъчно изчерпателна. Ножът дълги години е бил ползван от снахата на Стойо в София - Елена Златкова Иванова, която с него е рязала зелето за туршия. Едва наскоро успяхме частично да реставрираме канията и ножа, за да можем да го заснемем и да го представим пред читателите на вестник “България”, за първи път.
На 17-ти март се навършиха 53 години от смъртта на капелмайстора Стойо Иванов Крушкин. Тази макар и не кръгла годишнина ни дава повод още веднъж да си спомним за този българин и чрез историята на един нож, да поменем отново това популярно име сред нашата диаспора в САЩ.
Трябва да помним събитията и хората, които са ги причинявали, защото тази симбиоза се нарича история, а когато тази история е извън родната страна, тя има още по-силно национално значение. Наличието на материални артефакти за историческите събития, какъвто е и намереният и реставриран нож на Стойо Крушкин, дава още повече смисъл и сила на историческите процеси, които са движили и движат живота на нашите сънародници в САЩ и навсякъде по света. Това са материални свидетелства на едно рафинирано българско историческо време. Всичко това се нарича национално самосъзнание и макар човек да живее в друга държава, трябва да помни своите корени, дори и да не е роден там, където са били родени неговите предци, защото дърво без корен няма, както и човек без родина няма и както коренът е един, така и родината е само една. Нашите сънародници в САЩ намират своята втора родина и успяват да съхранят през годините своята национална идентичност. Това е и една от най-характерните особености на балканската мегадиаспора в Северна Америка.
Доказателство за последното твърдение е и дейността на Стойо Иванов Крушкин в САЩ, която е пряко свързана с македонските бежанци, представлявали и по-голямата част от неговия оркестър “Bulgarian Balkan Band”. Личният нож на имигрантския капелмайстор е само още един пореден повод да припомним живота и делото на един от нас - Стойо Крушкин, който успява да запише името си в аналите на емигрантската ни история в “Новия свят” единствено и само със силата на своя интелект и пулса на огромното си българско сърце.

Венцислав Жеков
Специално за вестник “България”