Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

От къде води началото си съвременната демокрация? На пръв поглед този въпрос има своя повече от обективен отговор - от Древна Гърция. Да, това е така, защото именно там се заражда идеята за демокрацията като форма на обществено управление, но съвременната представителна демокрация и конституционна традиция водят своето начало от великата Магна харта либератум. Това е акт, подписан от английския крал Джон Безземни на 15 юни 1215 г. С него се гарантират и защитават правата и интересите на феодалната аристокрация, бароните и гражданите от действията на представителите на кралската власт. Това е първият документ в английската история, който ограничава кралската власт и представлява началото на демократичното конституционно право. Подписването на Магна харта става в резултат на поражението на краля в борбата с въстанието на бароните, които били недоволни от нарастването на кралската власт. Във въстанието участват и други слоеве на обществото: рицари и граждани, възпротивили се главно на увеличението на налозите и неудачната вътрешна политика, водена от краля.
По своята същност хартата представлява договор на краля с опозицията (основно църковно-баронската) и гарантира съблюдаване на определени права и привилегии на свободните съсловия: църквата, бароните и търговците.
Тя е част от традицията на феодални договори, с които кралят дарява с права и привилегии феодалите си. Подписаната през 1215 г. първа Магна харта не се е съхранила. До наши дни са стигнали четири копия на документа и всички те са във Великобритания - две в Британската библиотека, едно в катедралата в град Линкълн и още едно в катедралата в град Солсбъри, което е най-добре запазеното. Има запазени и 13 други копия, в това число и четири, датирани от 1297 г.
През 1952 г. правителството на Австралия купува за 12500 фунта стерлинги едно от копията от 1297 г., което оттогава се излага в сградата на Парламента на Австралия в Канбера. През септември 1984 г. Рос Перо купува друго копие от 1297 г., което сега се показва в Националния архив във Вашингтон, заедно с Декларацията за независимостта и Конституцията на САЩ.
Всъщност трябва да си зададем въпроса какво е мястото и ролята на тази харта в световноисторическия процес и имаме ли ние, българите, аналог на подобен документ. Оказва се, че все пак “и ние сме дали нещо на света”. Цели 413 години преди подписването на Магна харта българският хан Крум издава прословутите си закони, с които постановява пословичен ред в държавата с наложените “драконовски мерки”. Крумовите закони са правен кодекс, с който, според византийската енциклопедия “Свидас“ /наричана още и лексикон/ от Х век, са установени основополагащи правила в Първото българско царство. Това е извършено от хан Крум. В съвременната историография е спорно дали тези закони наистина са съществували и какво точно са гласяли.
Според легендата, описана в “Свидас“, хан Крум разпитвал аварски военнопленници какво довело до разпадането и унищожението на тяхната държава и създал своите закони въз основа на техните отговори.
Благодарение именно на лексикона “Свидас” от Х век и Теофан Изповедник черпим информация и за една от най-важните реформи на хан Крум - установяването на общо законодателство за всички негови поданици. Със законите на хан Крум се установяват на практика равни права на славяни и прабългари. Именно тук можем да търсим аналогия с Магна харта, отчитайки разбира се, дистанцията от почти половин век, през което време правото се е развивало. В британския документ е записано, че “...Никой свободен човек не може да бъде залавян и затварян, или да му бъдат отнемани правата...”. Ето как, макар и на регионално етническо ниво, българският хан Крум изпреварва с близо 413 години един от основополагащите документи на съвременната демокрация. Разбира се, от този факт не можем да правим бомбастични изводи, защото все пак римското право и неговата кодификация във Византия са далеч по-големи постижения в областта на правото и историята на юриспруденцията в световен мащаб. Не бива обаче и да се подценяваме, защото византийската кодификация на римското право се извършва през VI век, а Крумовите закони датират от началото на IХ век - само два века и половина по-късно. Е, може и да не сме първите, може и да не сме сред най-значимите, които “коват” закони още през Средновековието, но поне сме сред първите и най-активните.
Известно е, че византийските автори не са долюбвали действията на българските владетели, защото в голямата си част те са били насочени срещу интересите на Византия. Именно поради тази причина, хрониките не споменават добрите постижения на нашите владетели, а само онези, които са срещу Византия, за да се подчертае вредителността на българите през средните векове. Фактът, че лексиконът “Свидас” и Теофан Изповедник говорят за Крумовите закони, показва, че те са реален исторически феномен, който кой знае защо попада в хрониката на един “правоверен” византийски автор, който иначе не би имал никаква необходимост да популяризира подобни действия. Остава въпросът, защо Теофан и “Свидас” говорят за Крумовите закони? Отговорът може би е твърде елементарен, както повечето отговори на големи исторически истини. Може би именно със споменаването на жестоките и “драконовски” закони на българския хан, византийците са се надявали да уронят престижа му като владетел и да акцентират върху неговата варварска същност. Именно по този начин средновековните хронисти навярно съвършено случайно популяризират законите на Крум и те стават достояние на историческата наука. Може би именно тук се крие същността на “историческия късмет”. С това разбира се, не предявяваме претенции, че сме родоначалници на съвременното законодателство, но като българи трябва да се гордеем, че сме част от генезиса на съвременното право, а чрез това-и част от генезиса на съвременната демокрация и правов ред.
Понеже пак като българи понякога проявяваме национална черта да се чувстваме по-нисши от останалите народи, нека припомним и още един факт. Британската Магна харта либератум не третира само права и свободи, а говори и за налозите на рибарите по Темза и за някои ежедневни придобивки - все прозаични теми, които на пръв поглед нямат място в такъв велик документ. Там обаче се говори и за човешки права. В същото време Търновската конституция от 1879 г. гарантира пълна свобода за всички роби, които стъпят на българска земя. Това се случва 664 години след подписването на Магна харта, но това основно право заляга именно в първата българска конституция от не чак толкова далечния ХIХ в. Ситуацията придобива още по-голямо значение и от факта, че Великобритания - родината на Магна харта либератум, и до днес няма своя собствена Конституция и е една от малкото държави в света с подобен юридически феномен.

Венцислав Жеков
Специално за вестник “България”