Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Неотдавна попаднахме на една книга - “Църквата Св. Богородица” в село Стражица, околия Горна Оряховица”. Книгата е издадена по случай стогодишния юбилей на църквата, честван през 1942 г. Именно тогава местното Църковно настоятелство при храма издава брошурата само в 1000 екземпляра. Книгата попадна при нас благодарение на дъщерята на тогавашния председател на църковното настоятелство свещеник Раю Шишков - Лиляна, която дълги години беше началник на Централната военна библиотека в Централния военен клуб в София. Помогнаха ни и някои спомени на възрастната стражичанка Атанаска Шишкова. С тази юбилейна книга осветляваме някои интересни факти, които историческата наука все още се свени дори да коментира.
Когато преди години децата в село /а сега - град/ Стражица, Горнооряховско, си играели на едно възвишение в центъра на града, те често отравяли човешки кости. Възвишението се намира до църквата “Св. Богородица”, над голямата чешма, и оттам хората са добивали глина за различни битови нужди. Вероятно това е много старо гробище, защото до към 50-те години тук имаше запазени подобия на надгробни камъни, спомня си г-жа Шишкова. Тук има нещо, което провокира и историците, и археолозите, и етнолозите, но то ще остане за по-нататък. Любопитният факт се съдържа на друго място.
Става дума за може би първите запазени гробища на Стражица, на изток от селото, на около 300 м, при 325,00 кл.м на жп-линията, северно от пазачница № 74 и на изток от линията, в нивите.
Именно на това място през 1897 г. писаните спомени разказват, че италиански жп-работници при изкопните работи за полагане на линията откриват “грамадни по ръст човешки скелети”, както е записано в юбилейната книга на църквата “Св. Богородица”. Един от италианците открива и ставна кост от ръка, на която е надяната масивна златна халка с тъмнозелен камък.
Стражичани са погребвали своите сродници и над лахналците, на изток от селото. От 1942 г. до Освобождението на България за гробище е служел просторният църковен двор. Именно тук са погребани падналите руснаци в Освободителната война. Имало е и братска могила, която е разрушена от времето. От 1880 г. се определя ново място за гробище, на югозапад от селото, в местността “Съкътикени” (честите или гъстите тръни), което се намира в завоя на Голямата река. Поради заливането на гробището при прииждане на реката, през 1919 г. чрез референдум от двете места - Дългата поляна и Голушница, се избира ново място за гробище в Голушница. Мястото се намира на югоизток от селото, отвъд реката. На всичките тези места не са открити, а и не са погребвани такива “грамадни човешки скелети”, или поне децата, които са изравяли по невнимание кости, не са обръщали внимание на големината им. За какви скелети тогава става дума в едно от първите гробища - северно от пазачница № 74?
За да бъде разказът оправдан исторически, първо е необходимо да се направи съвсем кратък исторически анализ на селището. Стражица се издига върху основите на две стари селища - първото е било в местността Могилките, близо до Гьорлекчешма, а второто - близо до “голямата” и “малката” чешма. И по римско време, и по турско време селището е било населено с местни хора - ерлийци, по турско време те са били само около 6-7 български семейства. Това показва, че по това време не е възможно по тези земи да са живели “грамадни хора”, за каквито пише в юбилейната църковна книга, а и няма такива спомени на местни жители. Още повече, че и римляните, и османците не са били особено едри на ръст. От друга страна, според данните на археолозите, протобългарите, славяните и траките също са били дребни на ръст.
За да определи расите, днес науката използва етнически данни - език, навици, бит, както и антропологични данни. На първо място, това са размерите и формите на черепа, на носа и на челюстите. В същото време е известно, че са многобройни инфилтрациите и кръстоските на протобългарите със славяни и киргизи. При тях скулите са изпъкнали, а очите са наклонени. Това може би напомня за формално нестандартни черти, които могат да създадат илюзията за “грамаден скелет”. Средният ръст на протобългарите обаче е около 1,61 см. Той съвсем не може да бъде наречен “грамаден”.
От тези археологически и антропологически данни не може да се направи основателен извод за произхода на споменатите “грамадни човешки скелети”. В същото време все още не е изследвана една принципно възможна връзка с намерените неотдавна наистина необичайно големи скелети в Родопите. Може би именно сега е времето, когато българските археолози, историци, антрополози и палеонтолози трябва да започнат едно мащабно изследване на изоставени стари гробища в страната, подобни на тези в град Стражица. Една такава научна експедиция може да даде отговор на много въпроси. По този начин могат да се парират и опитите за “археологическа корупция”, като намирането на прогнило по определен начин животинско копито, което било уж от извънземен произход - открито неотдавна отново в Родопите.
Древното гробище в град Стражица може да не даде пълния отговор, но от тук може да тръгне разплитането на кълбото, пък кой знае, може “нишката на Ариадна” да стигне и до Родопа планина?

Венцислав Жеков
Специално за вестник “България”