Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Малцина знаят истината за тези събития. И сега архивите бавно се отварят за историята от септември 1944 г. до май 1945 г. На 8-ми септември 1944 г. България обявява война на Райха. Един ден след това, във виенския хотел “Империал”, се формира емигрантско българско правителство, ръководено от Александър Цанков с бивши либерали, военни и цанковисти. Тук е и бившият почетен водач на Легионерското движение и генералисимус от Първата световна война Никола Жеков. Малко по-късно се присъединява и тогавашният водач на ВМРО Иван (Ванче) Михайлов. Тези исторически събития припомня в свое изследване Михаил Кожемякин.
Българското правителство в изгнание залага на пропагандата. В средата на септември 1944 г. Александър Цанков прави свое радиообръщение, в което между другото заявява, че борбата за освобождението на България се намира в сигурни ръце. Българското национално правителство призовава на борба.
Важна роля в тази борба ще изиграе Стефан Маринов, който още през лятото на 1944 г. работи за контра-преврат в София и масова мобилизация за участие във войната на страната на Германия. Кой е Маринов? Тогава е на 36 години, преди войната е бил журналист в София и личен приятел на професор Цанков. Като офицер служи в щаба на 5-а армия в Скопие. През 1944 г. заедно с водача на “Ратник” професор Асен Кантарджиев се опитва да убеди командващия дислоцираната в Македония 5-а армия - генерал Кочо Стоянов да предприеме марш към София и установи военно управление в страната. Това трябвало да бъде отговорът на армията срещу тогавашните опити да се скъсат връзките с оста Рим-Берлин-Токио.
Генерал Стоянов обаче се колебае и на 6-ти септември България официално скъсва отношенията си с Райха. Ден преди това Стефан Маринов дезертира от армията и се присъединява към немска част, движеща се на север. Междувременно водачът на “Ратник” - Кантарджиев и професор Александър Цанков вече са във Виена. През декември 1944 г. Стефан Маринов, вече държавен секретар при вътрешния министър на Българското национално правителство в изгнание, пристъпва и към конкретни действия. Той е назначен като зондерфюрер в Унгария и фактически се изправя срещу части на българската отечественофронтовска армия, разположена между Драва и езерото Балатон. С агитационна кола, оборудвана с високоговорители, той разпръсква пропагандни материали сред българските части. Основен призив в листовките е преминаването на страната на германците.
Колкото и странно да изглежда, действията на Маринов имат известен ефект - в този участък на фронта на страната на Вермахта преминават 40-50 български войници. Разбира се, за решението на военнослужещите има и други причини - в България бързо текат процесите на така наречения “народен съд”. Започват сериозни чистки в армията. Емигрантското радио продължава да апелира за действия срещу терора в София, Пловдив, Варна и Бургас. Кръгът около Александър Цанков все още разчита, че може да бъдат организирани национално-български въоръжени части на страната на Германия. Хитлер, скоро след изпадането на България от Тройната ос, издава заповед, според която при пръв удобен случай трябва да бъде създадена Българска освободителна армия.
Виенското правителство на Цанков започва да търси доброволци сред намиращите се в Германия български студенти, работници и войници.
На 13-ти ноември 1944 г. Главната ръководна служба на SS нарежда да се мобилизират вербуваните дотогава българи. На учебния полигон в Дьолерсхайм е трябвало да се формира български гренадирски полк, който да послужи за основа на една българска Вафен-СС-дивизия.
През втората половина на ноември частта разполага с около 500 войници, 56 подофицери и 25 офицери - численост, която отговаряла само на батальон.
Моралът на новото подразделение не бил особено висок. Полагащите се дажби се оказали мизерни, а доброволците били принудени да садят в съседното поле картофи, за да си добавят към храната. През пролетта на 1945 г. бил фактически под командването на полковник Иван Рогозаров - министър на труда в емигрантското правителство. Рогозаров обаче никога не е бил действащ военен. Малко преди края на войната българските доброволци от Вафен-СС стават свидетели и на една трагедия.
През април 1945 г. група от двадесетина души около майор Коста Каранечев решава да избяга от Дьолерсхайм. Тяхното бягство е забелязано и започва преследване от смесена българо-немска част под командването на българския капитан от СС - Иванов. Бегълците са настигнати, стига се до престрелка и трима са убити. Останалите, след като се предават, са разстреляни на място.
Интересното е, че между преследвачите и заловените започва оживен спор - за мотивите на бягството. Особено озлобен е един от офицерите в преследващата група, който навремето влязъл след дълги размишления във Waffen-SS, тъй като считал тази крачка за несъвместима с християнските му разбирания. Той открива сред дезертьорите своя най-добър приятел, също като него лейтенант от царската армия. Изпуска си нервите и разстрелва своите другари.
Така завършва кратката история на българското Waffen-SS подразделение. Малко по-късно спира да функционира и Българското национално правителство.

Венцислав Жеков
кореспондент на вестник “България”