Има моменти в живота на човека, които се помнят винаги. Едно такова събитие е честването на Нова година в Берлин, при това с българи. Берлин с основание е наричан най-голямата строителна площадка в съвременна Европа. Часовата разлика с България беше причината “Дунавското хоро” да звучи два пъти в 24,00 часа българско време и 24,00 часа немско време. Така Нова година беше посрещната два пъти. Берлин обединява не само два народа, които бяха изкуствено разделени, но тук се събират и две цивилизации, които свенливо строят “общия европейски дом”. Берлин е град - символ на една цяла епоха в нейната абсолютна цялост, наречена “Студената война”.
Късна берлинска привечер е... Яна, Стефан и Живко подготвят празничната вечеря по случай посрещането на новата година. Настроението е особено /както винаги на този празник/. Има много надежди, много светлинни украси по улиците на вечно будния Берлин, много певци и артисти в метрото, пъстри тийнейджъри и... малко тъга. Българите в Берлин са предимно студенти, които работят, за да си изкарват прехраната, но на празници като Нова година България започва да липсва болезнено силно. Казват, че още след втория месец носталгията започва да гризе, където и да се намира човек по света. Колкото обаче си по-близо, толкова повече боли.
Полетът до Берлин, дори с прекачване в Прага или Варшава трае не повече от 2 - 3 часа. Берлин е разделен на три зони - А, В и С. Обединеният център на града се нарича “Мите”. Едно от нещата, които веднага правят впечатление е, че няма миризма на отделени от автомобилите газове. Тук всички карат коли, снабдени с катализатори за вредните емисии. Казват, че за да се забави влак от S - бана или U - бана, както и какъвто и да е друг транспорт, трябва да е станала тежка катастрофа, а това е голяма рядкост. Берлин е град, построен с точност до минутата и това не са само приказки, а една шокираща действителност.
Вече е почти три и половина следобед. Стъмва се бавно... Уличното осветление се запалва към три часа след пладне. Хората казват, че Берлин е много осветен град и сиянието, което се издига в небето дава отражение и заради това се получава илюзията, че се стъмва бавно. Тук рядко вали сняг, защото е студено и влажно. Това е и причината, поради която от метрото или от другите видове транспорт пътниците могат веднага да влязат в магазин или някаква друга сграда. Магазините работят до 18,00 часа. След това остават само бензиностанциите, които продават на двойни цени всичко. Други денонощни магазини няма. Един от най-големите деликатеси, който си го позволяват само богатите берлинчани е българското овче сирене. Един килограм струва около 13 евро или около 26 лева. За сравнение френското сирене е на половин цена спрямо нашенското. Българското вино също е едно от предпочитаните, все по-често дори и пред прочутите френски вина.
Берлин има население около 4 милиона. Това наистина е един мегаполис. В същото време престъпността е сведена до забележително ниски степени. Сирените на полицейските коли могат да предизвикат мигрена! Сънародниците ни в Берлин казват, че тук могат да те оберат само чужденци, за щастие в тази статистика не попадат българите.
Хората от бившия Западен Берлин наричат източноберлинчаните “остендъри”. Чужденците също си имат име - “аустендъри”. В столицата на Германия има толкова много чужденци, че берлинчани са свикнали да чуват чужда реч навсякъде в града. В този смисъл понятието “ксенофобия” е по-скоро мит, или поне добре забравено минало. В доказателство на това може да се посочи, че една от най-популярните радиостанции тук е “Мулти - култи”, като името говори само за себе си. Най-големите хитове по дискотеките, като “Хавана” в центъра на Западен Берлин, са арабски и индийски мелодии, миксирани в денс - варианти.
Метрото е една от най-големите забележителности на града. Тук се организират концерти, изложби, всякакви видове публични изяви. Тук могат да се видят в действие от снизходително свенливи гейове до виртуозни изпълнителни на руски романси. Най-интересното е, че всичко си има обяснение. Когото и да попитате или каквото и впечатление да изразите, ще срещнете една и съща фраза - “Отпусни се, това е Берлин!”
Милионерският квартал “Целендорф” е само една от забележителностите. Остават още странната на вкус “вайцен бийр”, лъскавите магазини “Валмарт” и “Кауфхоф”, “Европа - център”, “Алди” и невероятната концентрация на лъскави коли, които най-безцеремонно грабват съзнанието ти и го запращат в мечтани селения.
Средната работна заплата на един германец е около 2 хиляди евро. Наемът за едно хубаво жилище в Берлин е около 1000 евро. По-скромна квартира струва между 250 - 300 евро. Бутилка марково уиски струва около 10 евро. Бутилка марков коняк, например слабоалкохолният “Шантре”, или сладко питие, струва около 7 евро. Храните са евтини спрямо стандарта и дори средната заплата. “Джони уокър” например се продава на стелажи, сякаш си купуваш оцет или олио. Заплата над 2 хиляди евро на месец се счита за висока. От тук нагоре актуално става прозвището “богат човек”. Повечето българи в Берлин получават месечно възнаграждение, значително по-ниско от средната работна заплата, но те работят на по-къс работен ден и в повечето случаи са студенти. Именно това налага известни рестрикции по отношение консумацията на ел. енергия, газ и други консумативи.
Другото място, което не може да се пропусне, разбира се, са остатъците от Берлинската стена. Запазени са няколко участъка, от където човек може /не съвсем легално!!!/ да си отчупи камъче за спомен. Стената изцяло е изписана с графити и все още зловещо разделя улици, градинки и спомени. Хубавото е, че сега винаги можеш да минеш отвъд и да се върнеш, когато си поискаш!
Една интересна тенденция се наблюдава сред нашите сънародници в немската столица. Когато някой от тях заминава за България, другите ревнуват. Това е толкова невероятно и в същото време толкова разтърсващо, че може да бъде обяснено само с едно. Българинът, където и да се намира по света, дори и в най-красивото и богато кътче, България винаги му липсва. Именно тук е най-подходящото място да се сложи точката на този кратък разказ за един от най-интересните и привлекателни европейски градове и съвременния български привкус в него.
Венцислав Жеков
кореспондент на вестник “България”
Снимки от интернет
