Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

четвъртък
февруари 09
Home Интересно Любопитно Калугеровската Света обител

Калугеровската Света обител

Е-мейл Печат ПДФ

Изглед отвънНа двадесет километра североизточно от Ботевград и на десет от гр. Правец, по поречието на река Малък Искър, в Предбалкана, сред кичести хълмове се намира Чекотинският манастир “Св. Архангел Михаил”. Историята на манастира започва от неговото построяване в края на ХII в. и първата половина на ХIII в. Сред местното население битуват легенди, че обителта е съществувала през Второто българско царство и е осъществявала оживена дейност със съседните крепости, църкви и манастири. Проучването на миналото на Чекотинския манастир се свързва с изследването на Урвичката крепост. Оказва се, че последната съхранява следи от човешки живот от хилядолетия. По времето на траките и Късната античност Урвич е укрепена крепост, за което говорят археологическите разкопки.
От времето на Османското робство, от всички манастири и църкви в района, най-деен и запазен остава Чекотинският, укрит сред гъста гора, в голям и дълбок дол, макар че за известен период от време той прекратява своята дейност. По сведения на стари чекотинци към Урвишкото манастирско средище е имало манастири и църкви, с които Чекотинският манастир е бил във връзка. От всички тях най-запазена и действаща остава чекотинската обител, въпреки че на два пъти през Средновековието е разрушаван. В неговите околности през 1992 г. са правени разкопки под научното ръководство на специалисти от Археологически институт с музей при БАН, които доказват поселищен живот от VI - V век пр. Хр.
В манастира ни посреща послушникът - младият богослов Тошо Диловски. Няколкото ни телефонни разговори преди това потвърдиха удоволствието от общуването с него. Той е усмихнат, добронамерен, енергичен и отзивчив човек - нещо, което не може да се каже за повечето от представителите на монашеството в България. Послушничеството е прелюдия към приемането на новия начин на живот в Христа. Това е стъпало, което подготвя човека психически, емоционално и интелектуално, за да направи спокойно и с пълно съзнание за избор на верен път, тази важна стъпка. Тошо Диловски е монах в цялото си същество. Говори внимателно, непредубедено, убедително и категорично, когато това се налага. Така си представяме истинският монах, въпреки, че все още не е преминал през пострижението в схима.
Говорихме си за Бог, говорихме си за вярата, за духовниците, за това кой кой е в Българската православна църква, дали това е мястото му в църквата и дали трябва да е това. Направи ни впечатление, че младият послушник съвсем не се е откъснал от реалността, приел е вярата много дълбоко, но в същото време стои твърдо на земята. Това е необходимо, защото човек като него много лесно може да се подхлъзне в “съзерцание” да възприеме себе си като директен посредник между Бога и хората, а такива случаи има, и то не един и не два.
Престоят ни в манастира беше истинско удоволствие и защото поговорихме с учен човек, и защото мястото е магнетично, и защото човек трябва да познава тези обители, където времето е спряло, или не, по-скоро времето не е спряло, но съвестно е съхранило ценности. Някои от тях може би сме позабравили, позанемарили или просто забравили, а именно манастирът е мястото, където да се замислим за много неща, да останем сами със себе си. В манастира трябва да се запитаме за много въпроси, ако намерим отговорите, значи сме на верния път, ако ли пък не, тогава трябва да се преборим с отчаянието, твърди послушникът Тошо Диловски.
В далечното минало, след построяването, манастирът е претърпял две внушителни разрушения. Едното е по времето на Урвичките събития в края на ХIV в., а другото - вероятно през кърджалийските нашествия.Манастирът отвътре
След повторното разрушаване на манастира няколко податки дават основание да смятаме, че следващото частично съграждане на църквата в манастира е станало към края на ХVIII в. от местното население. От южната страна на запазената и до днес средновековна църква ясно личи издълбаната в камъка година - 1847. От този период е запазен още един надпис, който свидетелства, че през 1841 г. поп Петър е бил ктитор на строежа на притвора на църквата. Следи от стари основи, вторично употребени дялани камъни, култови знаци сред скален блок, подови плочи и открити в района монети от Античността дават известно основание да се смята, че църквата е изградена върху основите на древен храм. От средновековните манастирски сгради е оцеляла частично само църквата, чиято форма напомня архитектурата на християнските храмове от ХII-ХIII век.
В годините на робство манастирът “Св. Архангел Михаил” е един от най-дейните културно-просветни центрове. Манастирът е съхранявал значително книжовно богатство от столетия. Тук са преписвани някои книги, други са донасяни от Светогорските манастири и от Етрополската книжовно-просветна школа и манастира “Варовитец”. Светата обител не остава чужда на национално-революционното и освободителното дело на българския народ. Той е съпричастен в борбата му срещу гръцкото духовенство.
Съвременният Чекотински манастир “Св. Архангел Михаил” съхранява християнските традиции от миналото. На първия етаж е оформена магерница, стая за монасите и приемна на игумена, а на втория етаж е обзаведена просторна стая за митрополита, с всички удобства. Инсталирано е парно отопление, топла и студена вода. В следствие на добре развитата стопанска дейност след 1987 г. и от други източници започва ново, голямо строителство. Построява се южното и югоизточно крило на бъдещия комплекс. Това е огромна сграда на три етажа, със значителна разгърната площ. В източната част, на втория етаж е оформен параклис в чест на Свети Генадий, Патриарх Цариградски, чието име носел игуменът на манастира. Сградата е построена за кратко време и параклисът е осветен на 31 август 1991 г. от Ловчанския митрополит Григорий и тогавашния игумен епископ Генадий и други духовници. На 14 февруари 1991 г. съществуващата стара сграда изгаря от пожар. Наскоро след пожара започва строежа на двуетажна сграда, която завършва с висока камбанария и метален кръст. Цялостният манастирски комплекс е осветен на 31 август 1992 г. в присъствието на многобройни гости и поклонници.

 

Венцислав Жеков
кореспондент на вестник “България”


Снимки от интернет

 

Чикагски хроники

За какво училище мечтаем

За какво училище мечтаем За какво училище мечтаем? – Зад този въпрос стои простата нужда да бъдем човешки същества. Присъщо на хората е да се свързват помежду си. Да си поделят...

С любов към спорта

С любов към спорта Спортът е възможност за развитие на двигателната култура на децата. Какъвто и спорт да изберем за тях, ползата е огромна – както за здравето, така и з...

Среща в училище „Св. Иван Рилски - Чудотворец”

Среща в училище „Св. Иван Рилски - Чудотворец” Много приятна и ползотворна среща проведоха учениците от българското неделно училище към Православния храм „Св. Иван Рилски - Чудотворец”. Нещо, което...
More:
Банер
Банер

Галерии

 

Първите страници за 2012

Първите страници за 2012...

 

22 години демократична България

22 години демократична България...

 

Български национален празник в Чикаго

Официално честване на 3-ти и 8-ми март в Чикаго, орг...

 

Истински празник в Чикаго

Истински празник в Чикаго

 

Денят на демокрацията 2009-та

Денят на демокрацията 2009

 

Денят на демокрацията 2008-ма

Денят на демокрацията 2008

 

Денят на демокрацията 2007-ма

Денят на демокрацията 2007-ма.

Реклама

www.bozovstil.com
Изработка на народни носии

www.navigationinc.net
Navigation Inc's livelihood is truckload freight.

www.gtstravel.net
Агенция за самолетни билети. Най-ниски цени за полети до България.

www.slavonec.com
Професионален уеб сайт дизайн
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци

Социологическо проучване

Партньори

Банер
Банер
Банер
Банер

Виж какво се е случило с българите по Чикаго

Chicago Consultations Culture Curious Humor Sport