Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

През юни 1875 г. в цариградския български вестник “Напредък” излиза прелюбопитен текст. Той е поместен в рубриката “Дописки” и пристига от далечна тогава Америка, където наш сънародник - “Българският ученик”, както се подписва авторът - се подготвя за мисионерско бъдеще. Предварително ще споменем, че в немалко фрагменти той се доближава, при това доста години назад, до Данил (Данаил) Руевски, друг американски възпитаник. Отпечатал в 1900 г. пътеписа си за Хавайските острови, където е учителствал, който пътепис извиква интерес и в съвременния читател. Сега младият ни сънародник обяснява желанието си за контакти с пресата така: “Господин редакторе, моля вместете приключената статия, не защото ще е много важна за читателите ви, но защото искам да захвана да ви пиша, по важни и дневни приключения в тая земя и защото мисля, че е право да почна от дома си”.
Домът се оказва всъщност протестантската колегия “Хамилтон”, която дописникът назовава така топло. С живо перо се разказва за историята й. За откупуване на земите й от индианските племена, наричани тук “диви”. За постепенното й обогатяване и градене на просветен авторитет. Защото от 1812 г. “колегията е напреднала постепенно. За сега тя брои 140 ученика и има една книгохранителница, що съдържа 20 000 тома, от които многото са древни. Знанието струва повече от 20 000 т.л. Една обсерватория с 16 крака телескоп, на когото горното стъкло е 1305 пръста на диаметър. Освен това тя съдържява все що е потребно да я направи една от най знаменитите в тая земя. Един музей за Геология, Минералогия и Естественна история. В него има няколко хиляди примери от най-потребните руди, метали и черупки. Една лаборатория/място дето ся правят химически опити; една гимназия; един параклис и три здания за учениците. От всичко, обаче, що принадлежи на колегията, най-прекрасно и приятно е дворът. Той е много обширен и накитен с много цветя, прекроени пътеки, и сякакъв вид дръвеса що могат да растат тука. Няма подобен двор в друга колегия”.
Подробно е описан и животът на възпитаниците тук: “Всякой един или двама ученици имат три стаи: за ядение, спалня и за дърва и прч. Всякой учи в своята си стая, и законите, както и в другите колегии, са много свободни. Но за насърдчение или заплашвание, всякой учител държи сметка за степеня на науките на всякой ученик. Освен това има 12 награди от добра стойност, за разни предмети. Има, тоже, установен капитал, на който лихвата поддържя 16 ученика всякоя година. Курсът на науките е класически. Въспитанието е поверено на 13 учители и всякой е съвършен и ограничен в своят си предмет”. По-нататък “Българският ученик” разказва за бивши възпитаници на колегията, сега преподаващи в “колегията Роберт”. За господин Петър, преподавател по астрономия, открил 22 нови звезди с телескопа на училището и известен и по цяла Европа и т.н. Става ясна голямата привързаност на младия българин към просветителския дух на “Хамилтон” и желанието му да е неин достоен представител. Логично е да се запитаме, обаче: “Кой е той?”
Несъмнено зад псевдонима се крие Илия Йовчев от Сливен - пристигнал в Америка през 1870 г. и станал впоследствие първият български журналист там. Биографията му е известна и ние не ще се спираме върху й с тези редове. Но че става въпрос за Йовчев се убеждаваме в следващата дописка на “ученика”, която продължава разказа му за колежанския живот. Тя е озаглавена “Саратого, в Държавата Ню Йорк, Юлий 7, 1875. Между-колегиалното гребение”. Сега авторът разгръща страницата за спортния живот и явно аристократичният спорт, в който е включен, не му е чужд. Името му - Йовчов - откриваме веднага в списъка на отбора. Пак от него научаваме, че е на 24 г. и висок 160 “фунта”. А още, че “облеклото на гребачите е: едни панталони от кръста до коляното, едни обуща и една кърпа на главата. Слънцето ни е почърнило тялото, голямото упражнение ни е изпосталило; но всичко това е за якост. Почти всичките главни вестници ни описват на пространно... Нашата колегия (Хамилтон), обаче, е... самата в Америка, що има един Българин”. По редовете срещаме живо описание на езерото “Саратого”, на устройството на лодките и задачите на всеки гребец от отбора. Наблюденията на нашенеца са динамични, защото “устройството на лотката и такъв вид гребение, пори водата много бърже. Параходите не могат да ни следват. За тая година са приготви нарочно един бърз параход, който върви 14 миля на часа. Нашийт курс е три миля и миналата година са измина в 16 минути и 42 секунди...” Но описанията, все така интересни, могат да бъдат продължени и още. По-важно е да обясним защо възраждаме вече стародавните дописки на “Българския ученик”. Подписан другаде и като “Българский...”
Защото тези текстове са сред първите, ако не и първи, родени под перото на бъдещия журналист Илия Йовчев. На първия българин, заловил се в Америка с вестникарство, което означава отразяване на действителността, пречупена през неговия поглед и вътрешен мир. Явно колегията “Хамилтон” е изходна тематична точка за бъдещия автор и обществен деец, който няколко пъти се връща в България и отново отпътува към американска земя. Тези първи вестникарски редове носят скромността на младостта, съмняваща се в актуалното поднасяне на фактите. И все пак осмелила се да ги разкаже по начин, който и днес привлича. С описание на образователното дело във вече стари времена и в подготовката на мисионери, която носи аристократичен дух. По това време стара България се готви за въстание, ала мисията на Йовчев е друга и как я е разбирал във времето, говори журналистическата му дейност. Тези първи текстове на първия български публицист в Америка имат своето значение именно като първи. Те са частица от бъдещото здание на нашата емиграция там, колкото и малка да е. А първите стъпки винаги си остават първи. Дори да са стъпки на дете...

Георги Николов
литературен историк от Велико Търново
Специално за в. “България”