Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Има хора, за които светът наистина представлява една шепа пръст и вода. Тези хора са наричани “космополити” и това е така, не защото са “полетели в Космоса”, а защото мисълта им, животът им, цялото им същество е с мащабите на Космоса. За да бъдеш космополит не е необходимо само да си авантюрист, но трябва човек да е и смел, да е принуден от някакви важни обстоятелства, за да прояви онова, което носи в себе си - смелостта да живее въпреки всичко, дори и срещу стихиите, дързостта да живее собствения си живот.
“Титани на своето време”, такива са хората, осмелили се да пътуват през океана от Америка до Европа в онези смътни години на Първата световна война, между войните и особено по време на Втората световна война. Тези хора не са войници и професията им не ги задължава да кръстосват опасните океани. Те са туристи, те са имигранти, те са родолюбци, които се подлагат на риск в името на някаква своя цел - велика, недостижима днес, когато светът вече е дори още по-малък от една шепа пръст и вода.
Тези пътувания се осъществяват с легендарни кораби, един от които е “Аквитания”. Той е построен от John Brown&Co., Ltd., Clydebank, Гласгоу, Шотландия. Побира 597 пътници в първа класа, 614 - във втора класа и 2052 пътници в трета класа. “Аквитания” е пусната на вода на 21 април 1913 г. от контесата на Дерби, в присъствието на повече от сто хиляди гости. Първото пътуване на лайнера е от 30 май до 5 юни 1914 г., от Ливърпул до Ню Йорк. Първият капитан на “Аквитания” е Уилям Т. Търнър, който по-късно е капитан и на кораба “Лузитания” във времето, когато тя е потопена, през 1915 г.
По време на Първата световна война “Аквитания” патрулира в Ирландско море и в Северния Атлантик. Преобразуван е във военен кораб през август 1914 г. В периода 1915-1919 г. е медицински кораб. Превозвал е и военни подразделения по време на световната война. Първото от трите такива пътувания е до Дарданелите, през юли 1915 г., където товари 2400 войници за Англия. Като болничен кораб през войната, “Аквитания” разполага с 4182 легла и пътува по този начин от януари до декември 1917 г. в акваторията на Средиземно море. Корабът осъществява девет пътувания от Ню Йорк до Саутхямптън, като товари около 6000 американски и канадски войници на всеки курс. Последното му подобно пътуване е с 5717 войници на борда.
Първото следвоенно пътуване на “Аквитания” като транспортен кораб по линията Саутхямптън-Шербург-Ню Йорк е на 14 юни 1919 г. От октомври 1931 г. корабът е плуваща арт-галерия и е възстановен като транспортен от 3 февруари 1932 г. От 1939 г. до 1948 г. “Аквитания” е използван за превоз на военни подразделения и се завръща в предназначението си на Cunard Line service от май 1948 г. През Втората световна война пътува до Австралия, Египет и в акваторията на Индийския океан.
“Аквитания” е продадена за 125 хиляди английски лири на British Iron&Steel Corporation Ltd. и е закарана на буксир до Фаслейн, Шотландия. Разделянето му за скрап започва на 12 октомври 1950 г. Процесът приключва през ноември 1951 г.
Изводите говорят сами за себе си като брой и мили. По време на Първата световна война “Аквитания” превозва повече от 25 хиляди ранени. През Втората световна война корабът изминава над половин милион мили и транспортира повече от 400 хиляди души. Общо “Аквитания” изминава три милиона мили и превозва над 1,2 милиона пасажери, като осъществява 443 трансатлантически пътувания.
Последният капитан на “Аквитания” е Хари Гратидж. С края на славната история на този кораб започва залезът на “златната ера” на трансатлантическите морски пътешествия.
Каква е българската следа в историята на лайнера “Аквитания”? Неотдавна интернет сайтът http://www.ancestry.com предостави безплатна възможност за достъп до част от запазените архиви, където открихме твърде любопитни факти за едно пътуване на българина Стойо Иванов Крушкин, за когото вестник “България” публикува серия от статии. Става дума за списък на пасажерите, пристигали в пристанището на Ню Йорк за периода от 1820 до 1957 г. Там открихме, че Стойо пътува с кораба “Аквитания” и пристига в Ню Йорк от Шербург, Франция, на 25 декември 1934 г. Серията на микрофилма на документа е: Т715, свитък-Т715_ 5589, страница 126.
Оказва се, че Стойо завършва това свое пътуване навръх рождения си ден - 25 декември. Това всъщност се оказва и последното за него посещение в родината. Той умира едва през 1957 г., но в продължение на цели 23 години до смъртта си не се завръща в България, която тогава го възприема с полуперфидното зловещо прозвище: “невъзвръщенец”, както бяха наричани хиляди наши сънародници, пръснати по света, в онова време, което някои наричаха “светло бъдеще на комунизма”!

Венцислав Жеков
кореспондент на в.“България” в София
Снимки: интернет