Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Какво е приятелството за мен? Това са чудесните взаимоотношения, които съществуват между хората от различни възрасти. Приятелят е човекът, на когото можеш да разчиташ в трудни моменти, на когото можеш да се опреш и споделиш болката си, без да се страхуваш, че можеш да бъдеш предаден.
Човек има нужда от приятели и независимо колко далеч са те, опитваме се и правим всичко възможно да поддържаме връзка с тях.
При съвременната модерна комуникация в днешно време с нашите далечни приятели поддържаме връзки по телефона, интернет и рядко с писане на писма, както са правили нашите родители и прародители. И въпреки всичко нашите връзки са топли, изпълнени с много мили чувства.
Защо поддържаме връзка с нашите приятели, които са далеч от нас?
Защото имаме нужда от тази връзка, за да запазим нашите взаимоотношения, да отговорим на техните нужди при необходимост и да се подкрепяме взаимно. Лесно е, когато приятелят ти е близо до теб, от същия град, същия квартал и дори от същата улица, на която живееш. Необходимо е да провериш доколко твоите приятели са ти верни и са истински приятели, когато са далеч от теб, доколко са готови да те изслушат, да те подкрепят. Можеш ли с тях да си поплачеш и да се посмееш от сърце?Искам да ви споделя нещо, което прочетох и много ми хареса:
“Ако един ден ти се доплаче, обади ми се! Не ти обещавам, че ще те накарам да се смееш,но мога да поплача с теб.
Ако един ден искаш да избягаш, обади ми се! Не ти обещавам, че ще те помоля да спреш, но мога да бягам с теб.
Ако някой ден не искаш да слушаш никого,обади ми се и ти обещавам,че ще мълча. Но ако някой ден се обадиш и никой не вдигне,ела бързо при мен, вероятно имам нужда от теб...”
Добре звучи, нали, ето това е то приятелството!
Най-ценните приятелства се зараждат в детска възраст и се оформят, когато децата са заедно, играят, учат. Най-дълготрайните приятелства съществуват, когато децата са в среда и комуникират на своя роден език. Така и в Българско училище “Нов Живот”” децата създават здрави и топли приятелски отношения едни с други. Цяла седмица те са били потопени и обкръжени от деца с различни националности, говорещи английски език. И това е нормално, защото ние живеем в Америка. Но те с нетърпение очакват съботния ден и Българското училище, за да се срещнат отново със своите приятели - българчетата, идващи от различни части на Чикаго. Заедно те с удоволствие се учат на български език, стараят се да разговарят помежду си на родния език. Споделят случилото се през седмицата. Тук те научават къде е тяхната родина България, откъдето са корените им. Кои са красивите места, където могат да отидат и да се насладят на пищната родна природа, да поиграят безгрижно на воля, да потичат и подишат ароматен чист планински въздух. Разговаряйки с децата в началото на учебната година за изминалото лято, аз установих, че са незабравими такива спомени за тях от прекараното лято в България. Но когато те са там в Родината, знаейки добре български език, те оформят и приятелства, които остават трайни и завинаги в живота им.
Тези приятелства са здравата връзка с България, с близките, роднините - баба, дядо, леля, чичо, братовчеди...
Това обогатява децата и ги оформя като личности на света. Когато разговарям с учениците на тази тема, аз установих, че такива приятелства са много ценни за тях. Те ги връщат назад към Родината, зоват ги почти всяко лято при себе си, за да прекарат чудесни мигове, които те ще пазят дълго като скъпи и незабравими спомени.
Старата българска поговорка “Приятел в нужда се познава” важи и днес и ще важи за в бъдеще, защото приятели ще има винаги около нас и ние ще се нуждаем от тях и винаги ще можем да проверим кой е наистина истинският. Истински приятел е този, който те приема с всичките ти недостатъци, държи ти ръката и те кара да се усмихваш. Той застава до теб в труден момент, свети ти в тъмното и не те оставя, не си отива, когато от радост плачеш и си щастлив. Така без да иска сърцето го проверява, напук на собствената болка и той завинаги остава.