Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Секретно интервю с бай Кръстьо, взето по тъмна доба в близост до чайник с греяна ракия. Поради необходимостта от уточняване на множество исторически факти след края му кореспондентът на агенция Франс прес - Плешивец, Белоградчишко установил, че вече няколко пъти било съмвало и мръквало, а той е заобиколен от голяма група празни чайници.

- Бай Кръстьо, защо хората са започнали да греят ракията?
- По медицински съображения - за обеззаразяване. Греят я, за да изморят вирусите, които плуват в нея. Греенето е започнало още преди хилядолетия, когато се е появил спинът, а първи са го въвели нашите древни траки. Един трак клечи, грее, другите го наобиколили и чакат с нетърпение, а Орфей им пее тракийски народни песни.

- Орфей още на трезво ли е започвал да пее?
- Да, защото той е изобретил пеенето. Насядат траките на поляната, пият греяна ракия, Орфей им пее и мирише алкохолни изпарения. Наоколо хвърчат винарки, древни гърци и римляни правят опити да се присламчат до ракията, а над тях светят великите тракийски звезди.

- По онова време имало ли е Луна?
- Не, появила се е значително по-късно изневиделица. Спи си една нощ целия свят, събужда се и гледа - по небето хвърчи Луна.

 - През  деня?
- Първоначално Луната е светела през деня, после са я преместили да свети нощем за улеснение на котките и на хората, които се прибират от кръчмата по тъмно. Без Луна котките се затруднявали да ходят по покривите и е имало чести случаи на падания. Когато котката паднела на земята, ставала, поизтупвала се и си тръгвала. Представяш ли си, обаче, какво е ставало, когато някоя котка паднела на главата на изморен гражданин, който с последни сили се прибира от кръчмата?

- Ужас! Сигурно е изтрезнявал и му се е налагало да се връща и да си допива. Значи котките са преместили Луната да свети през нощта, за да не падат от покривите?
- Не са котките, голяма сила е свършила тази работа. Луната е била преместена от активисти на тогавашната Световна федерация на пияниците.

- А защо в днешно време ние си нямаме федерация?
- В Америка има, там всички лица над шестнайсет години членуват в дружеството на анонимните алкохолици. Съберат се, насядат и всеки започва да се оплаква, че да се пие е лошо, но ако не пиеш, жените изглеждат още по-грозни. Те пък контрират с тезата, че не са виждали истински мъж от последния път, когато са ходили в България и са се пропили от сексуално отчаяние. Изведнъж  новопостъпил анонимен алкохолик съобщава, че в Русия населението пие до обезобразяване и въобще не му е зор.Тогава всички започват да  реват, кой знае защо, изнежили са се и не приличат въобще на древните ни тракийски колеги. По едно време ги обхваща ежедневното помирение със собствените пороци, отиват в кръчмата и си поръчват греяна ракия. В Америка всички пият само греяна ракия, защото се грижат за здравето си. Ако на някой, разбираш ли, му пробутат негреяна, той я сочи с пръст и повтаря: ,,Вирус, вирус!” Иска да каже, че в нея има СПИН. Кръчмарят умира от срам, сбива се със сервитьора и лично поднася греяна ракия барабар с извинения.

- Бай Кръстьо, като пием през лятото студена ракия, как не сме се заразили със СПИН?
- През лятото СПИН-ът върлува по друг начин. Тогава той не ходи по ракията, а по извънбрачните връзки.

- Греяното вино с лют червен пипер пак нашите траки ли са го измислили?
- Умните неща се измислят само от умни хора като нас. Обаче по онова време лютият червен пипер бил дефицитна стока, употребявали го богаташите, защото се намирал само в Америка, а Колумб все не успявал да я открие.
Лутал се а насам, а натам, слушал некадърници и зложелатели и тя си стояла неоткрита. Наши съселяни, които по онова време били на екскурзия из тамошните пристанища, му задали въпроса: “Христофоре, къде си тръгнал да откриваш Америка без наш човек?” Най-накрая на Колумб му излязъл късмета поради грешка. В бързината шерпите натоварили на кораба му между чипровските килими, подарък за жените на индианските вождове, и наше момче македонче от Гоце Делчев, пияно и неподвижно като тараба. След като се освестило, то изпило всичката ракия, отишло при Колумб и му казало: “Ей, пиенето свърши, няма човек наоколо, който да не съм го бил, телевизия липсва, забавления никакви. Кажи ми накъде си тръгнал, да те ориентирам, че ми дойде до гуша от тебе!” И Колумб си признал: “Търся Америка.” Нашето момче се ядосало: “Абе, защо не ми каза това още като изтрезнях първия път, досега да сме стигнали, да сме набрали лют червен пипер от сегашното древно Мексико и да сме го закарали на сегашните древни траки за греяното им вино. Няма да караш натам, а ще караш натам!” “Накъде, не разбрах, натам ли?” - попитал Колумб. “Не натам, а натам, бре, на български ти говоря!” Тръгнали натам и след малко открили Америка.

- Бай Кръстьо, докато нашето момче се лутало заради Колумб из океана и Америка си била все неоткрита, нашите древни траки как са се снабдявали с лют червен пипер без търговски връзки с Мексико?
- Извършвали са търговия с офшорни фирми, регистрирани в Тайван, на тях пък им го доставяли по въздуха мексикански пощенски гарги. Пиперът по онова време бил толкова лют, че се използвал за оръжие - нинджите си мажели с него петите и като ритнели вражески слон по мутрата, той умирал от отравяне. Нашите древни траки всяка година изпращали делегация на Тайванския пловдивски панаир. Натам карали древна тракийска ракия и бита вълна от каракачански язовец, а насам връщали лют червен пипер, тайвански тръстикови маратонки и ръчни слънчеви часовници с вградена аларма за шест часа по Гринуич. За транспорт използвали румънски дългокраки вълци, които се явяват прадеди на днешните магарета по косвена бащина линия.

- Бай Кръстьо, румънските дългокраки вълци не се ли опитвали да хапят съпътстващите ги граждани по крайниците?
- Не, по онова време и дългокраките, и късокраките вълци са били тревопасни, отгоре на всичко и преживни. Имали са, обаче, една особеност - за храна използвали само тревата котешки нокът. Изведнъж поради прекалено чистия въздух светът бил налегнат от явлението глобално захлаждане на климата и котешкият нокът изчезнал толкова повсеместно, че даже котките останали без нокти. От отчаяние им клепнали ушите и в продължение на векове по Земята се разхождали клепоухи отчаяни котки, а на вълците им се наложило да ядат, каквото докачат, станали хищници и всичко живо ги намразило. После се появила и приказката за Червената шапчица.

- Леле, колко е несправедливо, чак сега разбирам вълците каква кучешка съдба имат.
- Още по-тежко е било положението на котките, без нокти не са имали сцепление с терена и са се пързаляли като пияни скиорки. За да оцелеят им се наложило да поведат колективен начин на живот и да се подкрепят една друга, разхождайки се рамо до рамо в пакет. Представи си голяма група клепарести отчаяни котки, придвижващи се по време на поледица с неистово мяукане от точка А до точка Б. И отвсякъде са заобиколени от злорадстващи мишки, които им се подиграват, свиркат с пръсти и хвърлят по тях умрели скакалци и семки от мечо грозде. Тогава котките станали тревопасни, защото вече не можели да се изхранват с лов, риболов и кражби от хладилниците на населението. И така няколко века, докато глобалното захлаждане на климата се затоплило и им поникнали нови нокти.

- Трагедия! А на Тайванските пловдивски панаири нашите древни траки не се ли натравяли при покупката на химическото оръжие лют червен пипер?
- Срещу тях никакво оръжие не е действало. Трябва да се знае, че са били велики търговци и са могли да продадат дори на арменец кривогледа метилява овца за съпруга. Щом пристигнели в Тайван, наставал празник и местното население от радост започвало да чества Нова година. Понеже дългокраките румънски вълци имали неравномерен график на движение, нашите древни траки пристигали ту напролет, ту наесен и оттогава в Азия Нова година се празнува на кой когато му падне. Обаче без тях панаирът никога не започвал. Всички ги чакали, а те щом се довличали, първо си купували лют червен пипер срещу бита вълна от каракачански язовец и сядали в ресторанта да ядат шкембе-чорба от мамут. И тогава започвало всеобщо изпитание на чувствата. Нашите древни траки хвърляли в шкембе-чорбата от мамут толкова лют червен пипер, че от изпаренията увяхвали специално посадените за посрещането им древни казанлъшки рози, а посетителите на панаира се отдръпвали на два дена път. Наоколо оставали само препатилите нинджи, които си викали - бах мама му, и ги избивала пот от вълнение.

Ще се наложи внезапно да прекратя изложението на секретното интервю, защото в този момент бай Кръстьо установи пробив в системата за сигурност. Оказа се, че пияни офицери от руските тайни служби са надушили миризмата на греяна ракия и с настървение разузнават наоколо. Поръча ми непременно да ви предам посланието му - а наздраве!

Давид