Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Шантаво маниерно размишление, размислено по време на социалистически средновековни времена от малоумен ученолюбив мислител, откъде ли пък се намери. Размишлението е размислено на глас пред публика в салона на бившето кино “Българо-съветска дружба”, понастоящем бизнес-клуб “Тайни интереси”.

Начало:
(тишина)
(и още)
( вече петнайсет минути тишина, които минаха като седемнайсет мига от пролетта)
(глас от публиката):
- Абе, защо е толкова тихо?
(втори глас от публиката):
- Млъкни, бе! Тъмница е и не е студено, излежавай се в ъгъла и дреми.
(първи глас от публиката):
- Има мухи и ми пречат на съзнанието.
В този момент на сцената излизам аз в ролята на мислител и хоп - светва прожекторче. Мъничко такова, едва ми се вижда носа и част от веждите.
(глас от публиката):
- Гледай го пък тоя какъв крив нос има.
(втори глас от публиката):
- Да бе, отгоре на всичко е прегърбен и куца.
(трети глас, женски):
- Може да се прави на Квазимодо...
(мой глас):
- Да почвам ли?
(съвсем неизвестен глас) :
- Бах ли му мамата. Айде почвай и карай по-набързо.
(мой глас):
- Добре. Ето какво мислех аз:

- Мислех, че социализмът мисли за своите социалистчета. После разбрах, че социализмът мисли само за тези, които социалистически го притежаваха и пещерно-капиталистически експлоатираха своите социалистчета. Вкупом всички собственици на развития социализъм мислеха за фасадата на Ерих Хонекер, Фидел Кастро и други едри латиноамерикански, африкански и азиатски социалисти, за да докажат на капитализма, че социалистическият социализъм е по-добър от капиталистическия социализъм. Поради задълбоченото им мислене социалистическите социалистчета бяха по-измъчени и от най-бедния капиталистически социалист. Ошашавен от социализъм, гледах как още по-ошашавените от мен ошашавено гласуват за шашава социал-капиталистическа групировка, която и днес продължава да ни ошашавя и шашаво се нарича Българска социалистическа (бах мама му!) партия.
- Мислех, че капитализмът е враг на човечеството, защото е гнил и покрай него може да изгние всичко живо. После най-социалистите станаха съвсем капиталисти, въобще не изгниха и, надничайки иззад ъгъла на историята, потриват доволно ръце и се присмиват на кретен-социалистите, които баш-глупаво дават власт на пишман-социализма, за да ги направи на хептен-идиоти. Да е честито на всички.
- Мислех, че сериозният човек трябва да бъде сериозен и в сериозно, и в несериозно общество. След сериозни проблеми със своята сериозност, в невръстна възраст разбрах, че сериозността води до киселини в стомаха или най-малкото до лудост. Вече най-сериозно отхвърлям всякаква сериозност, което пък се оказа, че е невъзможно, за сериозно съжаление.- Мислех, че мъжете са недостойни създания, а жените - достойни. След като шестстотин пъти недостойно бях измамен от достойни жени, с достойнство си помислих, че е недостойно да се търси достойнство там, където недостойното е достойнство.- Мислех, че мъжете мъжествено се справят по мъжки с мъжествени задачи. След като мъжествено преминах голяма част от мъжествения си живот, разбрах, че мъжете приличат на определено място от женското тяло, и че и на мен ми се е случвало. Мъжествено казано, неведнъж.- Мислех, че жените миришат приятно и трябва да бъдат мирисани. След като помирисах насам-натам, не останах доволен и разбрах, че приятният мирис на много от мирисаните идва от добавени активни мириси, и че хубавият мирис е мирисът на собствения им мирис, при условие, че е изкъпан не много отдавна.- Мислех, че да се учи, е учена работа. След като научих какво ли не разбрах, че по-учени от мен са онези, които не са научили нищо, но учено използват ненаученото, представяйки го за много научено. Тези учени сега учат другите на учене. Учена работа - неуки учени учители на още по-неуки учени некадърници, тоест - политика.- Мислех, че който мълчи, е мъдър. Наблюдавайки мъдростта на един мълчащ мъдрец от Мадрид разбрах, че мълчанието му не е белег на мъдрост, а на благороднически произход, съчетан с неблагороден мълчалив стремеж да придобие земите и горите на цяла България. И Мусала. Вече мъдро избягвам мълчаливите мъдреци, за всеки случай.- Мислех, че тези, които говорят, говорят защото имат какво да говорят, а не говорят колкото да не пасат овце. После се оказа, че повечето говорещи говорят, за да не мълчат, което би имало повече смисъл, но по-малко доходи. Най-разговорливите изговарят най-безсъдържателни безсмислици, което говорене беше изобретено от мълчаливия мъдрец от Мадрид, преселил се на Мусала и активно въведено в употреба от глутницата заобикалящи го най-бeзсъдържателно безсмислени хора.
Техните неуки учители от социал-капиталистическата групировка, както винаги мъжествени като определено място от женското тяло, неуко ги учат, че достойнството на безсмисления им живот е в подкрепата на недостойното социал-капиталистическо достойнство. Миризмата на шантаж, полъхваща от използването на миризливото минало на дребни миризливци, се разнася от социалистическия вятър и брулени от него, най-големи миризливци говорят с гордост за своята смрад. Мъдрецът от Мусала мълчаливо слуша ненормалното говорене за смисъла от избиването на част от народа му и на някои от неговите роднини и мъдро изговаря “ да гледаме позитивно “ към следващия декар земя, засята със сребърници. Наслушал се на такова говорене разбрах, че говоренето, разговорно казано, е като меко сирене с топъл хляб, и е по-предпочитано занимание дори и от пасенето на овце в приятна превъзходна прохладна прелестна пролетна привечер, аман, точка.
- Мислех, че управляващите управляват с цел постоянно да подобряват управлението на управляваните. После се оказа, че управляващите управляват, за да използват управлението за управляване на пари, които крадат от управляваните, с цел да подсигурят фамилиите си до три хиляди и двайсета година и още по-дълго управление в настоящето. За такова управляване на управляващите са си виновни управляваните.
- Мислех, че е необходимо да се мисли, иначе - марш оттук, какъв си ти! Мислейки, осъзнах, че мисленето не е дейност, която може да бъде осмислена от ония, чиято работа е да мислят, вместо неможещите. За идиотите, вследствие на идиотска липса на мислене и неосмислени идеологически залитания, мислят още по-големи идиоти.
От толкова мислене изразходвах способността си да мисля и останах без никаква мисъл.
(глас от публиката):
- Егати глупостите, нищо не разбрах.
(втори глас от публиката):
- Ей, обаждай се полека, че ме стряскаш. Толкова си може човекът, толкова дрънка, ама поне говори тихо. А ти си се развикал като параходна свирка.
(трети глас, женски):
- Като стана дума за свирка, няма ли кой да ме позатрупа с малко нежност, пък после ще видим?
(съвсем неизвестен глас):
- Кой знае каква грозна мутра имаш, та се криеш тук в тъмното. Не можа ли да намериш някой пиян комшия да те затрупва?
(мой глас):
- Ей, дремете тук на топло, а аз си тръгвам, защото съм старо ергенче и няма кой да ми запържи боба. Още преди три дена го сварих и или ще се прокисне, или пак ще плъзнат из него гъгрици. Егати породата се е развъдила тази година - издържат и на варене.
(глас от публиката):
- С тоя крив нос и боба си не можеш да овардиш. Айде бегай, че се разприказвахме много, а така и не разбрах за какво става дума.

Давид