Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Старобългарските епиграфски паметници с право будят жив интерес у много хора.
За съжаление, до днес никой наш изследовател не е обърнал внимание на поразителната прилика на руните на нашите деди с линеарните писмености от Бронзовата епоха. Линеарен А се използва в Тракия, остров Самотраке [1] стр. 33, остров Крит и т.н. между XVIII-ти и XVI-ти век преди Христа, а Линеарен Б от XV-ти до XII-ти век преди Христа [2] стр. 16.Фактът, че повече от четиридесет знака от древното критско писмо се срещат сред старобългарските руни показва, че не се касае за случайност, а по-скоро e убедително доказателство за нашия балкански произход. В Табл. 1 могат да се видят сравнения на линеарни знаци и старобългарски руни.

Таблица 1
БР- български руни
ЛП -линеарна писменост

Големият брой общи знаци е ясна индикация, че поне от времето на Бронзовата епоха предците ни са обитавали Югоизточна Европа, където са се появили и прототипите на линеарните писмености. Въпреки, че те се свързват предимно с Крит и Континентална Гърция, коренът им е в сърцето на нашата Родина.
Още от дълбока древност земята ни е обитавана от тракийски племена, на които принадлежат неолитните цивилизации на Караново и Градешница [4] стр 92. В.Георгиев отбеляза отдавна, че печатът от Караново (шесто хилядолетие преди Христа) и плочицата от Градешница (пето хилядолетие преди Христа) имат знаци, показващи силни прилики с древните писмености на остров Крит [ 5] стр. 152-158. Понеже знаците от Градешница и Караново са много по-стари от критските, то става ясно, че създателите на линеарните писмености са дошли от Тракия. Има и други доказателства за това.
П. Ван Сусберген (цитиран от К. Порожанов) отбеляза съществуването на тракийски имена в най-древните Линеарен А надписи [2] стр.18. В документи, записани с Линеарен Б тракийските имена се оказаха дори десетки [6] стр. 19-22. Подведени от остарели виждания, доста съвременни учени смятат, че траките само са посещавали Крит и не са се заселвали там, но характерът на древните минойски топоними показва обратното.
В. Георгиев посочи връзката между тракийския Пергам и критския Пергам [4] стр.89, за съжаление обаче пропуска да отбележи, че тракийските селища Идакос, Иде и [4] стр. 83 и мизийската планина Ида [6] V xxxii-122 са сродни на критската Ида [6] IV-xii-60... Нашият езиковед явно не е обърнал внимание, че тракийският Гордус и Патовиса са сродни на критските Гординия и Пайто, както и че името на критската столица Кносос се обяснява с тракийската дума книса - ерозирало място. Страбон пише, че Кносос е разсечен на две от река Кератус [7] Х -4-8, т.е. Кносос означава ерозирало, разсечено от река място.
Щом има тракийски топоними на Крит и столицата носи тракийско име, то островът е обитаван дълго време от траки, защото изминават векове преди едно име на селище да се наложи. Освен това миграцията на палеобалкански народи е доказуема и с археологически находки. Хрозни свърза разпространението на линеарната керамика с тракийските преселения в дълбока древност [8] стр. 220.
Приемайки, че старите българи са местен балкански народ е лесно да обясним защо са използвали писменост, възникнала в земите ни преди няколко хилядолетия. Да не забравяме, че съществуват много извори, определящи дедите ни като мизи и пеони [9], [10] стр. 49. Това са тракийски племена, обитавали както Европа, така и Азия.
Разбира се, може да се възрази, че от XII-ти век век преди Христа Линеарен Б вече не се използва, а руните на дедите ни са от V-ти - VIII-ми век след Христа (макар в черноморските степи да има руни половин хилядолетие по-рано). Тук трябва да се поясни нещо важно. Линеарните писмености от егейския регион са оцелели поради това, че глинените плочици, по които особените знаци са изписани, са изпечени от пожар, възникнал в дворците, където са били пазени административните документи [11] стр.18. По ирония на съдбата бедствието съхранява писмеността. Преди пожарите са съществували стотици хиляди плочици, но от тях не е останало абсолютно нищо, понеже неизпечената глина не може да устои на влиянието на влагата.
В древността като основа за писане освен глинени плочици, са се използвали още кожа и дърво. Тези материали също не могат да се запазят дълго време. Само надписи върху камък и метал могат да устоят няколко хилядолетия. Каквито и документи да са оставили дедите ни между XII-ти век век преди Христа и V-ти век след Христа, използвани ли са кожа и дърво, шансът да се намери нещо оцеляло е нищожен.

Друг фактор, определящ запазването или загубването на писмени паметници е политическата обстановка.
Напълно естествено е, че когато чужденец завземе определена територия, той ще се опита да заличи културното наследство на покорения народ. Въстанието на тракийския жрец Вологес срещу римляните е по-скоро предизвикано от опитите на завоевателя да изземе или изгори важни писания, които са се съхранявали в храма. Римляните унищожават също литературата на други покорени народи. Етруски, ибери и гали са били високообразовани хора, създали са исторически книги, правни документи. След като Рим завладява Етрурия, Иберия и Галия, древите летописи на етруски, ибери и гали изчезват в небитието.
Не трябва да се подценяват и действията на религиозните фанатици. Черноризец Храбър съобщава, че бидейки езичници, дедите ни са писали и гадаели с черти и резки [12]. Напълно естествено е, че всички документи от този тип са били унищожавани усърдно, защото са били считани за магоьосническо дело. Трябва да се отбележи, че и в по-късни времена враговете на България са горели нашата книжнина с цел да изтрият славните спомени за миналото ни [13]. Поради тази причина днес не разполагаме със старите исторически книги, за които цар Калоян споменава [14] стр. 20.
Да не забравяме също и това, че кланяйки се на догми, доста наши и чужди учени датират старобългарската писменост като принадлежаща само на Ранното Средновековие. Пренебрегва се сведението на Св. Йероним, че още през IV-ти век Мизия е наречена България [10], а също и твърдението на Г. Кодин, че Плиска и Преслав са създадени по времето на Константин Велики [9], т.е. преди 337 година, когато първият християнски император умира. Не се дава популярност и на факта, че в земите ни е открита руническа писменост от през I-ви- II- ри век [15] стр. 49, нито пък, че според нови проучвания се оказва, че тракийската азбука е по-стара от гръцката, а и че може да се говори за тракийска писменост още през X-ти век преди Христа [16]. Тя успява да се запази до II-ри век при даките [5] стр 199. А от Именника ( на българските князе) знаем, че пет века преди Аспарух (II-ри век) дедите ни са имали царство на север от Дунава ( в Дакия) [17] стр.35.
Ето, “липсата на връзка” между оцелелия до XII-ти век пр. Христа Линеарен А и нашите руни може да се обясни сравнително лесно. Нужно е само да се представят укриваните факти и премълчаните исторически извори.
Само въпрос на време е, когато славата на дедите ни ще блесне отново. Излезе ли наяве истината, цял свят ще разбере що за народ сме и името българин ще се произнася с уважение и възхищение...Дедите ни са не само хората, създали най-древната писменост, те са успели също да я развият в доста варианти. Това свидетелства за изключителната интелигентност на нашите предци и техните държавнически способности. С право можем да се гордеем с миналото си, с право можем да кажем, че сме дали много на останалите народи.

Използвана литература и пояснения:
1.A.Fol, K.Jordanov, K.Porozhanov, V. Fol, Ancient Thrace, Institute of Thracology, BAN, Sofia, 2000;
2. K.Порожанов, Общество и държавност у траките, БАН, София, 1998;
3. РОЗЕТКАТА ОТ ПЛИСКА И ЕГЕЙСКАТА ПИСМЕНОСТ ОТ ВТОРОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ ПРЕДИ ХРИСТА http://sparotok.blog.bg/politika/2009/09/03/rozetkata-ot-pliska-i-egeiskata-pismenost-ot-vtoroto.390833
4. И.Дуриданов, Езикът на Траките, БАН, София, 1976;
5. В. Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;
6. Pliny, Natural History, Loeb, London, 1942;
7. Strabo, Geography, Book-X, Loeb, London, 1999;
8.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia India and Crete, Artia, Prague, 1952;
9.http://www.bulgaria88.narod.ru/ELEMENTANOVAPROHISTORIAMACEDONO.htm
10. Г. Ценов, Кроватова България и покръстването на българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;
11.J. Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press, Cambridge, 2005;
12. http://www.pravoslavieto.com/history/09/Chernorizets_Hrabur/za_bukvite.htm
13. http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=241&WorkID=7799&Level=1
14.Н. Овчаров, Победите на Калоян, ИК Тангра ТанНаКра, София, 2005;  
15. Известия на музеите от Югоизточна България -XXII, Бургас, 2006;
16. http://sites.museum.upenn.edu/gordion/articles/culture/24-artinscriptions
17.М.Москов, Именник на българските ханове, ДИ Петър Берон, София, 1988