Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

В древността писмеността е била малко или много визитната картичка на всеки народ. Хето-лювийците и египтяните ползват йероглифи, шумери, перси и акадци клиновидното писмо. В Тракия и Егейската област са се употребявали особен вид знаци, наречени днес Линеарен А и Линеарен Б. Линеарен А е възникнал през XVIII-ти век преди Христа, а за Линеарен Б се смята, че е създаден през XV-ти век преди Христа, като знаците са взаимствани от Линеарен А (К. Порожанов, “Общество и държавност у траките”). Произходът на Линеарен А е в нашата Родина. Малцина знаят, че знаците от Градешница, Караново и др. предшестват с векове тези от Крит и Пелопонес (В. Георгиев, “Траките и техния език”). Още по-малко хора знаят, че тази най-древна писмена система e позната и на старите българи, които оставят доста рунически надписи.
Розетката от Плиска е може би най-популярният старобългарски артефакт, на който могат да се видят древните руни на дедите ни.Тя е намерена преди около петдесет години и от тогава са написани много трудове, засягащи нейната функция и значението на гравираните върху нея руни. Овчаров, Бешевлиев, Петкова, Михайлов, Добрев и др. предлагаха различни интерпретации. Някои смятаха, че знаците представляват древни астрологически символи. Други се опитаха да извършат разчитане, прилагайки спекулативни звукови стойности... Най-важното обаче никой не направи, а именно да уведоми българския народ, че знаците от розетката имат еквиваленти сред най-древните писмености. Факт, показващ, че ние сме потомци на народ, който е изиграл изкючително важна роля в оформянето на европейската история.
Забележителната находка от Плиска е датирана VII-ми- IX- ти век и ако трябва да се вярва на учените, твърдящи, че старите българи са азиатци по произход, то не би трябвало да има абсолютно никаква връзка между руните, изписани върху розетката и най-старата писменост на Югоизточна Европа. В действителност обаче всеки знак от старобългарския артефакт има еквивалент сред Линеарен А и Линеарен Б. Във Фиг.1 е представено изображение на розетката и сравнение на нейните знаци с Линеарен А и Линеарен Б.

Фиг. 1
Пл. – знаци на розетката от Плиска
Л. А – Линеарен А
Л. Б – Линеарен Б

Тук имаме не едно-две, а четиринадесет съответствия, което показва, че не може да става дума за случайност. След като поне две хиляди и петстотин години делят старобългарските руни (от розетката) и Линеарен А, разликите могат да се определят като незначителни. Малките отклонения са обясними като стилови особености, възникнали във времето. Не съществува писмена система, която да не се развива. Само за три века формите на буквите на гръцката азбука претърпяват чувствителни промени. Няколко примера могат да се видят във Фиг 2.

Фиг. 2
Арх. гр. – Архаически гръцки букви –VIII-ми век преди Христа
Кл. гр. – Класически гръцки букви – V-ти век преди Христа

Доказателство, че руните от Плиска имат общ произход с древните егейски писмености е фактът, че ако въз основа на приликите с линеарните писмености се въведат звукови стойности на руните от Плиска ще бъдат прочетени български думи ( Фиг.3):

Фиг.3
ЛЕПИ- лепъ-хубав, подходящ;
САА- сая, сянка [1]
ЛОНО- лоно, основа;
ПЕКЕ – пек, жега;
БУРА- буря;
ЕТИ, ЯТИ – хващам, вярвам, започвам;
ВОПИ – вопъл, въпити – викам;

Комбинацията на сянка (сая), буря, пек навява на мисълта, че розетката е използвана за предсказване на времето или за календар. Седемте лъча не са проблем. Днес имаме четири сезона, но в древността разделението на годишните времена било съвсем различно.
Разбира се, думите от розетката може да имат преносно значение и да се окаже , че функцията на старобългарския артефакт не е календар, а нещо съвсем друго.
Поради липса на допълнителна информация по този въпрос се въздържаме от спекулации. Най-важното е, че на комбинацията от старобългарски руни (разположени по всеки лъч) може да се даде смисъл, като се приложат звукови стойности въз основа на приликите с линеарните писмености.
Това в никакъв случай не може да е случайност. Вече бе отбелязано, че според нашия езиковед В. Георгиев печатът от Караново (шесто хилядолетие преди Христа) и плочицата от Градешница (пето хилядолетие преди Христа) имат знаци, показващи смайващи прилики с древните писмености на егейския регион (“Траките и техния език”). Понеже знаците от Градешница и Караново са много по-стари от критските, то става ясно, че създателите на линеарните писмености са дошли от Тракия. Има и други доказателства за това. Според проф. Я. Бест огромна част от древната Елада е била заселена с траки, векове преди идването на гърците. Разчитайки плочици с Линеарен А, езиковедът Ван Сусберген (цитиран от Порожанов) намери няколко тракийски имена, а в Линеарен Б тракийските имена се оказаха десетки. Б. Хрозни свърза разпространението на линеарната керамика (най-старата е от Балканите ) на остров Крит с тракийските миграции през второто хилядолетие преди Христа.

Фиг. 4 показва сравнение  на критски и тракийски съдове.
1, 2, 3 – съдове от Крит
4, 5 , 6 – съдове от Тракия, линеарна керамика

Единственото логично обяснение за приликата на старобългарските руни с най-старите писмености на егейския регион и Тракия е това, че нашите деди са местно население, обитаващо земите ни от дълбока древност, т.е. старите българи принадлежат на тракийската общност.Това не би трябвало да учудва никого. Старите летописци М. Аталиат, Й. Малала, Й. Цеца, Прокопий, Л. Дякон, Д.Хоматиян, са наричали многократно нашите деди мирмидони, кимерии, пеони и мизи. Това са без изключение палеобалкански народи, обитавали Тракия хилядолетия наред. За съжаление, учените омаловажават тези факти. Премълчава се също, че по отношение на погребални ритуали, въоръжение, лични имена и обичаи българите са тракийски народ. Трябва да се добави, че не само руните, гравирани на розетката от Плиска имат успоредици в Линеар А и Линеар Б. Върху старобългарска керамика, скали, стени на крепости и т.н. са изобразени доста старобългарски руни. Сравним ли ги със знаците, използвани от древните жители на остров Крит виждаме, че съществува значителен брой паралели. Те могат да се видят на Таблица 2.

Таблица 5
БР- български руни
ЛП –линеарна писменост

Могат ли четиридесет и две ясни успоредици да се нарекат съвпадение? Никой прогресивно мислещ човек не би го направил. В случай, че нашите деди не принадлежаха на тракийската общност, то как тогава биха били запознати с най-древните варианти на линеарните писмености, възникнали на територията на Тракия? Как e възможно старите българи да знаят фонетичната стойност на най-древните европейски писмени знаци, а гърците не? Историята не познава парадокси, парадоксите се пораждат от нежеланието на определена група учени да бъде казана неудобна за някои влиятелни личности истина, а именно, че ние, българите, сме потомци на най-древния цивилизован народ на Европа.


Използвана литература и пояснения:

1.В. Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;
2.Г. Ценов, Кроватова България и покръстването на българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;
3.Г. Ценов, Праотечеството и праезика на Българите, Хелиопол, София, 2000
4.Procopius, History of the Wars, Harvard University Press, London, 2000;
5.Зографска История http://ziezi.net/zograf/3.htm
6.Г.Раковски, http://ziezi.net/zograf/rakovski.htm
7.Ц.Гинчев, http://ziezi.net/ginchev.html
8.V. Duruy, The World of the Legendary Greece, Leon Amiel Publ.Edition Minerva,  Geneve, 1975;
9. Я.Ван Сусберген, цитиран от К. Порожанов, Общество и държавност у траките, Studia Thracicа 6, БАН, София, 1996;
10.S. von Reden, J.P. Best, Auf der Spur der ersten Griechen, DuMont Verlag, Köln, 1981;
11. Historical Library of Diodorus the Sicilian, printed by W. Mc Dowell, London, 1814;
12. Г. Сотиров http://www.ziezi.net/sotiroff.html#4
13. А.Чилингиров, Готи и Гети, Зиези екс куо Вулгарес, София, 2008
14.Strabo, Geography, Loeb, London, 1923;
15.Herodotus, Histories, Wordsworth Editions Limited, Hertfordshire, 1996;
16. B. Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, Artia, Prague, 1952;
17. http://people.ku.edu/~jyounger/LinearA/ABgrids.html
18.A. Evans, J. Myres, INSCRIPTION IN THE MINOAN LINEAR SCRIPT OF CLASS A,  edited by W.C. Brice from the notes of Sir A.Evans and Sir J. Myres, Oxford University Press, London, 1961;
19.D. Packard, Minoan Linear A, University of California Press, Berkeley,
Los Angeles, 1974;
20.J. Chadwick, Linear B en verwante schriften, Fibula/Uniboek, Houten 1990
21. J. Chadwick, Documents in Mycenaean Greek, Cambridge University Press, Cambridge, 1973

[1] Може да се възрази, че сая е турска дума, но това е заблуждение. Сая, чая, сачая означава сянка и на ведически санскрит. Думата сая (сайвант) е сродна също на староанглиската skye, англо-саксонската scua, шведската sky, имащи значение сянка.