Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Личното име, особено ако е традиционно е визитната картичка на един човек. Зигфрид например е типично за германец, Франсоа за французин, а Чезаре за италианец. Истинските български имена са също индикация за етническата ни принадлежност. Заели сме много чужди имена поради религиозни и политически влияния, но пък сме успели да запазим и такива, които са използвани в нашите земи още поне от Бронзовата епоха.
За да се разбере дали едно име е местно или заето от друг народ, трябва да му бъде направен етимологически анализ. Петър например е често срещано в България, но е римско по произход. Навлязло е в езика ни поради приемането на Християнството. Апостол и Евдокия са гръцки, те са ни наложени най-вероятно по времето на средновековната гръцка окупация на България...
Други лични имена като Добромир, Красимир, Витьо са си наши не само защото се употребяват в земите ни от най-дълбока древност, но и защото имат обяснение на български език. Учените ни признават, че много от тракийските имена все още се употребяват от нас, но не се дава нито подробен списък, нито пък се предлага ясна етимология. Ако това бе направено, то щеше веднага да стане ясно, че нашите традиционни лични имена са от тракийски произход и с един замах твърдението за “идването” на българите в Европа щеше да бъде унищожено.
Понеже статиите в блога имат своите ограничения по отношение на големината на материала, ще бъдат представени само едни от най-старите български лични имена.
Бальо, Белчо, Балан, Белица, Балиш и повече от седемдесет подобни съдържат частицата бал, бел свързана с българските думи бял, бел (цвят). Тези имена отговярат на тракийското име Балис и трако-пеласгийските думи бал, бел, срещащи се в оронимите Балакрос, Горбелос (днешната Беласица).
Бан - наше старо име, означаващо господар. Сродно е с пеласгийския теоним Пан- господарят. Понеже в гръцкия няма Б, то Бан е преиначено на Пан.
Бат, Бато и около тридесет подобни са свързани с тракийското Баткун и с илирийското династично име Бато. Проф. Ценов даказа преди много години, че илирите са сродни на траките народ, това се вижда също и от характера на илирийските топоними, хидроними и антропоними.
Беримир и около седемнадесет други съдържат частицата бер, присъстваща и в тракийски лични имена като Беримар, Берисад. Частицата бер означава бера, събирам, докато мар, мир, мер има значение велик, голям.
Бистро, Бистрьо, Бистра и др. отговарят на тракийското име Бистрас, идващо от тракийската дума бистрас - бърз, която е и старобългарската быстръ- бърз.
Борис, Бора и около петдесет подобни отговарят на тракийските Барис ( Парис), Раскубор, Кетрибор. Проф. Чилингиров обясни ясно, че частицата бор идва от глагола боря се. И наистина, Барис (Парис) е преведено като борецът.
Ведър, Ведрин и Ведра показват връзка с трако-пеласгийското Ведра, имащо значение ведрата, ясната. Сродна е също старомакедонската дума (в)едрая- ведро небе.
Вене, Венка са свързани с тракийския теоним Вендис и разбира се, с българските думи венчило, венец, вензати - свързвам.
Вид и около двадесет и седем подобни показват връзка с тракийския глагол видето, отговарящ на старобългарския видетъ – видя, виждам -3л.ед.ч.
Витьо, Витан, Витко и още дванадесет сродни български имена са свързани с тракийския теоним Виту и старобългарския глагол витати - витая, живея.
Войо, Воин и двадесет и пет други съдържащи частицата вои показват връзка със старобългарската дума вои - войници и с тракийското име Войнес.
Горан, Горчо и дванадесет подобни са свързани със старобългарската дума гора - планина, чийто най-древен вариант намираме в тракийския топоним Гарискос - Горист.
Гордей и още единадесет подобни са вариант на тракийското династично име Гордий.Всички те са свързани с българската дума горд.
Годар е синоним на годен, добър, светъл, съществуват четиринадесет български имена, съдържащи частицата год. Годар отговаря на тракийското Гайдрус.
Добри е свързано с българската дума добър, съществуват около деветдесет подобни лични имена Добромир, Добрита, Добрей...Те всички показват връзка с тракийския етноним добери – добрите (открито от Е. Живков).
Друг идва от другар, приятел и показва връзка с тракийския етноним другери - другари (открито от Е. Живков). Съществуват около дванадесет български имена, съдържаащи частицата друг.
Жельо, Желан и още двадесет други показват връзка с тракийското име Зелан, което е гърцизирания вариант на Желан. Всички тези имена са свързани със старобългарския глагол желати - желая.
Крайо е свързано със старобългарската дума край, означаваща област, родна земя. Името е пожелателно и притежава смисъл – да прослави родния си край. Съществуват около осемнадесет български имена, съдържащи частицата край, която е и трако-пеласгийската дума (а)крайо.
Крас, Красимир са варианти на тракийското Карсимар, идващо от тракийската дума краса - красота, отговаряща на старобългарската краса - красота. Съществуват още двадесетина български имена, съдържащи частицата крас.
Заро, Зора и още четиридесет подобни са сродни на тракийското Заура, имащо значение зора.
Злат, Златьо идват от нашата дума злато, също както тракийското име Залтас идва от залта - злато. Ние имаме около тридесет имена с частицата злат.
Рад, Радман и още около сто и десет други са варианти на тракийските Радамант и Имарад. Всички те са свързани със старобългарската дума радъ - радост.
Садивой, Садол, Садон, Садо и Садко отговарят на тракийското Садок, Берисад, Октамасад. Всичките са свързани със старобългарската дума садъ – градина.
Светил, Светлей, Светлан отговарят на трако-пеласгийското Светлан. Тракийската дума свит е по-стария вариант на старобългарската светъ - светлина.
Таташ и още осемнадесет подобни имена показват връзка с тракийското Татас, означаващо тате, баща.
Ярей, Ерек и други двадесет са посветени на тракийския бог на войната Арей -Арес, чието име идва от думата ярост.
Яздо, Яздимир, Ездимир са варианти на тракийското Аздул – яздещият.
Като подкрепа на твърдението, че българите носят тракийски имена ще бъде показан и характерът на имената на някои старобългарски владетели.
Аспарух е известен още като Исперих и Еспор. Те са вариант на тракийските Аспургос (владетел на Боспорското царство)  и Аспар (гет на римска служба). Аспарух и сродните му имена са свързани с тракийския теоним Вед-еспиос – сам ездач. Еспиос няма привидна връзка с никоя българска дума, а по-скоро с арийските аспа, ашва, ашу – кон, бързина. Те обаче са свързани със старобългарската дума спешити- стремя се, впускам се и диалектната оясвам се – разбързвам се. Тракийското асп, есп означава буквално бързак и е било епитет за бърз кон. Тази особена порода бойни коне е унищожена от римляните и гърците, осъзнаващи, че оставят ли в ръцете на траките (българите) кавалерия, чуждото владичество няма да трае дълго.
Кубер означава господар на трако-пеласкийски и идва от глагола кубернао (кибернао) – владея. Първичното значение на кубернао-кибернао е светлост, светлейшество, връзка показват нашите диалектни думи кипър – светъл, красив и цибрее се- просветлява се.
Гостун е свързано с фригийското име Сургаст. И двете съдържат частицата гост, гаст, означаваща гост, новодошъл, пристигнал. Ще бъде добавено, че родът на Гостун - Ерми е тракийски. Ерм е името на първия тракийски владика на град Пловдив.
Безмер е двусъставно, частицата бес показва връзка с тракийското Беса (Веса), а мер срещаме в тракийския теоним Пурмерул. Съществуват над 220 български имена, съдържащи частицата мер, мир. Трябва да се спомене и, че Безмер е от рода Дуло, а това е тракийската дума дул – род, съществува и тракийско божество Дула.
Телец е свързано с името на мизийския цар Телеф. Старите българи са отъждествявани с мизите в продължение на хиляда години. Телец е свързано също и с името на троянския принц Телест (син на цар Приам).
Виждаме, че не сред памирски и турански езици трябва да се търси обяснение за характера на имената на старобългарските владетели, а в езика на трако-пеласгите, най-древните обитатели на нашите земи. Типични български традиционни имена или се срещат сред траките, или са обясними на тракийски, който разбира се, e и най-древната форма на българския. Подложените на етимологически анализ български лични имена и сродните им са сборно над деветстотин, а това е само върхът на айсберга.
Не е чак толкова трудно да се прозре истината, трябва само да бъдат представени всички данни, а не само тези, удобни на група предубедени учени. Когато човек има база за сравнение, не може да бъде излъган. Поради тази причина връзката на българските имена с тракийските бе премълчавана дълги години и се даде възможност на безсъвестни авантюристи да съчиняват измислици за азиатския произход на българите.
Истината не може да се спре, защото нашите корени са тук в България. Тук, а не в Памир всичко е мило и родно. Тази България трябва да опазим, възстановим и дадем на идните ни поколения. Нека децата ни бъдат уважавани потомци на първия цивилизован народ, а не евтина работна ръка на бездушните господари на парите. Всичко зависи от нас, ние самите сме градежните камъни на една Нова Велика България!

Използвана литература:

1. Н. Иванова, П.Радева, Имената на българите, Абагар, Велико Търново, 2005;
2. Н.П. Ковачев, Честотно-тълковен речник на личните имена у лългарите, ДИ Д-р. Петър Берон, София, 1987;
3. Г.Батаклиев, Антична митология- Справочник, ДИ Д-р Петър Берон, София, 1985;
4. Д.Иванова-Мирчева, А. Давидов, Малък речник на старобългарския език, Слово, В.Търново, 2001;
5. В. Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;
6. И.Дуриданов, Езикът на траките, БАН, София, 1976;
7. Д.Дечев, Характеристика на тракийския език, БАН, София, 1952;
8. К.Влахов, Тракийски лични имена, Фонетико-морфологични проучвания, Studia Thracica 2, БАН, София, 1976;
9. O. Haas, Die Phrygischen Sprachdenkmaler, BAN, Sofia, 1966;
10. J.Lempriere, Classical Dictionary, Braken Books, London, 1994;
11. A.J. Van Windekens, Le Pélasgique, Essai sur une langue indo-européenne préhellénique, Publications Universitaires, Louvain, 1952.