Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

До преди около шестдесет години народната ни носия бе и вид документ за самоличност. По отличителните й белези можеше да се разбере от коя област идва даден човек, от кой род е и дори дали е семеен или не. Шевиците по дрехите не бяха просто шарки, а древни мотиви, предавани от поколение на поколение.
Малцина са тези, които знаят колко стара е тази традиция. Известно е, че ние, българите, сме изключително консервативни, но истината за възрастта на нашата носия ще надхвърли и най-смелите очаквания. Кройката на българските поли и сукмани, бродираните орнаменти по тях и т.н. са на поне 3500 години.
През 70-те години Д. Нортън-Тейлър извършва проучване относно възникването на ранната келтска цивилизация. Проследявайки влиянията, оформили обществото на келтите, британският учен разглежда и материалната култура на тракийските земи от времето на Бронзовата Епоха. Веднага му прави впечатление, че “дрехите” на идолите, а и украсата им е типична за облеклото на съвременното население от долното течение на река Дунав [1] стр. 21.
Друг изследовател, обърнал внимание на същият факт е Г. Ардеа, който представи своя работа на Третия конгрес по Тракология, състоял се във Виена на 3-6-ти юни 1980 година. Според Ардеа мотивите от националната носия (и бродериите) на румънците се срещат още при траките (гетите) [2] стр. 274-282. Това, което бе пропуснато да се добави е фактът, че същите тези мотиви са типични и за българската носия, а също и че според историческите извори гетите са основен компонент на населението на Дунавска България. Пренебрегва се и това, че румънците са били дълги векове под българско влияние. Ако някой румънски учен иска да проучи документи от XIV-ти век, той трябва да знае старобългарски, защото всички документи от този период са на старобългарски [3] стр. 165-169.
Нека обаче да се върнем към произхода на нашата народна носия. Наистина идолите от Бронзовата епоха на Тракия имат “дрехи”, които по форма и орнаменти могат да се определят като български. Прилагам реконскрукция на древна тракийска женска носия. Кройката и шевиците са взаимствани от тези на идолите, намерени в наши и румънски земи. (Фиг.1)
Трябва да се добави, че сред орнаментите от Бронзовата епоха има приемственост с тези от Медно-каменната, а това показва, че коренът на българската традиция е още по-стар. Това е и доказателство, че сме местен народ, а не азиатски пришълци. Може някои други народи (като румънци и чуваши ) също да имат шевици, подобни на нашите, но най-старите мотиви са от земите на България. Да не забравяме, че от най-дълбока древност трако-пеласгите са мигрирали в различни посоки и са повлиявали всеки по пътя си, понеже са били носители на по-висока култура.
Фиг. 2 и Фиг. 3 представят съпоставка на орнаменти от Медно-камената, Бронзовата и Желязната епоха на Тракия с типични български орнаменти, които могат да се срещнат по шевици, колани и т.н.
За мъжката тракийска носия от Бронзовата епоха няма данни. До този момент в нашите земи са намирани само женски идоли с имитирана носия*. Съществуват обаче редки реалистични** изображения на тракийски мъже от Античността. От мраморни релефи и стенописи може да се види, че дрехите на гетите показват поразителни прилики с различни български носии. На Фиг. 4 може да се види, че гетите са имали дълга риза със свободно пуснати поли. Това обаче е и български костюм с най-консервативени стил. Неговото необикновено дълго запазване се дължи на това, че е изключително пригоден към условията за основния поминък – земеделие и скотовъдство [4]. Наметалата на гетите са заменени от ямурлуци, които са и по-функционални, но от своя страна самият ямурлук е от тракийски произход [5], [6] стр. 308.
Ето, нашият истински “паспорт” – традиционната българска носия показва ясно и убедително къде са корените ни. Предаваните от поколение на поколение кройки и шевици са от Бронзовата епоха на Тракия, а доста мотиви от украсата на ризи и елечета крият произхода си в далечната Медно-Каменна епоха. Защо да се чудим тогава, че тук, в България, всичко е мило и родно! Та всяка наша клетка е пропита с тракийска кръв! В характера на българина са съчетани по един уникален начин духът на лечителя Орфей и на бога на войната Арес. Тази невероятна комбинация на възвишена любов и на необуздаема първична сила ни кара да мислим, че сякаш сам Бог е оставил частица от себе си в нас.

Използвана литература и пояснения:

1.D. Norton – Taylor, De Kelten, Time-Life Books BV, Brepols Fabrieken,  Eindhoven, 1975;
2. Gh. Aldea, Elements de Comunication des Geto-Daces Preserves dans l’art Populeaire Roumain, Driter Internationaler Thrakologischer Kongress zu Ehren W. Tomascheks, 2-6 Juni, 1980, Wien, Bd.1, Swjat, Sofia, 1984;
3. Г. Ценов, Праотечеството и праезика на Българите, Хелиопол, София, 2000;
4.http://74.125.77.132/search?q=cache:PKBM3_gqU4MJ:project-bulgaria.free.bg/docs/narodni%2520kostjumi.doc+%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD+%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8E%D0%BC&cd=2&hl=nl&ct=clnk&gl=nl
5. тракийски етнически субстрат http://www.promacedonia.org/nk_etno/nk_3.htm#1
6.N.Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem Traditionellen Ackerbau und der Viezucht der Bulgaren, Driter Internationaler Thrakologischer Kongress zu Ehren W. Tomascheks, 2-6 Juni, 1980, Wien, Bd.1, Swjat, Sofia, 1984;

*Има египетски изображения на траки от XIV-XIII-ти и XII-XII –ти  век преди Христа. Бойците са с дълги бели или пъстри (бродирани) дълги ризи. Главата е бръсната, като са оставени една или три кики.

** Под реалистични трябва да се разбере неелинизирани. На гръцките вази срещаме предимно образи на елинизирани траки.



Павел Серафимов
За в. „България”
www.sparotok.blog.bg