Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Първата известна държава Балхара на българите била основана около 8-7 век преди н.е. в горното течение на река Oxus (сегашната Аму Даря) в района на планината Имеон.
Имеон (Imeon) е древното име на планинските масиви на Централна Азия, състоящи се от планините Хиндукуш, Памир и Тян Шан. По-късно българите емигрирали от Балхара към долините на Северен Кавказ и по равнините на Северното Причерноморие. Изводът за това се прави на базата на „Именник (Царственик, Номиналия) на българските канове”. Според този източник, първите двама владетели Авитохол и Ирник са от рода Дуло и живели и предвождали българите съответно 300 и 150 години, което карало редица български учени да считат имената им и данните за тях за нереални.
Както историкът Петър Добрев доказа, този основен документ за началото на българската държавност е написан в 765 г. по времето на кан Умор (възцарил се в 765 г.) по случай 600 годишнината на съществуване на България от времето на Авитохол (165 г.) насетне. Българите обитавали оттатък Дунава общо 515 години и след това 85 години на юг от Дунава след преминаване на реката в 680/681 г. от Аспарух и народа му до написване на Именника по времето на Умор (765 г.).
765 - (515 + 85) = 165.
Така първото изселване и първата българска държавност в тези нови земи била положена в 165 година. За това изводи се прaвят именно на базата на Именника.
Въпреки многото проучвания личността на Авитохол и смисъла на неговото име все още не са уточнени. Не е изяснена и причината за преселението. Неизяснена е и годината на едно друго българско преселение, това в Армения, водено от Вунд, което изглежда било свързано с това на Авитохол. Извършеното проучване, представено в книгата „Нарекоха се българи” с автор Стоил Стоилов, дава отговор на тези неясни аспекти от древното българско минало.
За личността на Авитохол и за произхода и смисъла на името му са правени различни предположения. Изгражда се например представата, че името Авитохол означава „Син на сърна”, че Авитохол е Атила и др.
Възможно е да се разгледа името Авитохол като съставено от две компоненти – „Ави” и „Тохол”. Интересно и важно е, че втората компонента съвпада с наименованието Тухоло/Тохоло, което китайците давали на Тухара/Тохара.
Защо е било използвана втората компонента „Тохол” в името на българския кан Авитохол? Във втори век преди новата ера племената Yueh Chih, сред които основно племето Тохари се населили в района на средното и горно поречие на река Аму Даря, т.е. в земите на Дуло и Балхара. Те били победени и прогонени от земите на басейна на река Тарим и Гансу (днешен Северозападен Китай) от хуните (хионгну), съюзници по това време на китайците. Именно тези нови заселници създали великата Кушанска (Тохарска) империя. За западния свят бившите земи на Дуло в поречието на река Аму Даря получили името Тохара (Тохаристан), но китайците ги наричали Тухоло (Тохоло). Владение (държава) с това име имало и далече на изток в Тарим до границите на древен Китай. Очевидно китайците наричали с това име земите на тохарите на запад от Китай.
Българите и родът Дуло от Балхика обитавали в държавата на Кушаните Тохаристан до момента на изселването почти три века. През следващите векове българските царе считали Тохара, от където са произлезли и чиито наследници са, за своя родина. Така арабинът Ибн Фадлан при посещението си като член на посланничество във Волжка България нарекъл народа й сакалиби, а кан Алмас Шилки от рода Дуло с титлата “цар на сакалиба”, т.е. от племето на българите. Самият владетел Алмас (Алмуш) след ритуала по приемане на исляма се обърнал към бога с думите (в превод на руски): “О, Аллах! Сохрани царя Йылтуара – царя булгар!”. Какво означава тук “Йылтуара” не е обяснено нито от Фадлан, нито от някой съвременен български изследовател, но в резултат на извършеното проучване става ясно, че думата “Yul_tokhara” посочва коя е прародината на рода Дуло, а именно Yul (страна, планинско място) и Тохара. Използването от Алмуш на думата Yul доказва много древен памирски, т.е. от митичната планина Меру, произход на Дуло.
Става ясно, че е приемливо разглеждането на името Авитохол като съставено от посочените две компоненти, а преселението било осъществено именно от земите на Балхара, получили вече новото име Тохара или на китайски Тухоло/Тохоло.
1. Каква е причината за първото преселение на българите от Балхара към Северен Кавказ в 165 г. начело с Авитохол?
Съществен фактор по-това време била Кушанската империя с център в град Бактра (Балкх), разположен в земите на днешен Североизточен Афганистан. Тя обхващала големи територии, но основно на изток в северозападните части на Индийския полуостров. На югозапад от нея била разположена Партия (в земите на съвременен Иран), която била в непрекъснати войни с Римската империя. Пътищата през тези три империи и на изток през Памир и владенията-оазиси в басейна на река Тарим до Китай съставлявали Пътя на коприната. Кушаните се стремели да упражняват контрол над градовете-държави на изток в Тарим, но след 120 година и наново към 150 г. китайското присъствие там било много силно. Масово изселване от този район и запустяване на оазиси към средата на II век обаче не е регистрирано.
Това подсказва, че компонентата Тохол от името на Авитохол не е отражение на произхода на първия български кан Авитохол от източното владение Тохоло (Тухоло) от басейна на река Тарим, а е следствие на произхода на Авитохол от рода Дуло от земите на Балхара (Балхика, Балкх), наричани от китайците с името Тухоло (Тухоло) при заселване на тохарите (Yueh Chih) там. Същите тези земи били наричани от западните автори с името Тохара.
Какви са тези важни събития в Кушанската империя, които биха могли да станат причина за емиграцията?
Интересно е, че периодът на прехода между кушанските царе Huvishka I (около 130-162 г.) и Vasudva I (около 162-200 г.) или по-скоро началните години на втория съвпадат с данните от Именника на българските канове за изселването на първите български племена в 165 г., водени от Авитохол на запад. Именно в този период Кушанската империя навлязла в упадък и започнала да губи територии, имало е и вътрешна борба за власт и стремежи за отделяне и самостоятелност на владения. Проучването показа и възможността за силни религиозни противоборства, изявили се с настъпването на упадъка на будизма и въздигането на индуизма (шайвизма). Не е за пренебрегване стремежът на рода Дуло да възстанови независимостта си и да овладее стратегически важните северни части от Пътя на коприната покрай Каспийско и Черно море.
Това преселение от 165 г. не може обаче да бъде свързвано с окончателния край на кушанската власт в Балкх (Балхика, Бактрия), който настъпил едва към 220 г.
Нека надникнем в ситуацията на запад и възможността изселването да е в резултат на бойни действия от тази посока на Партия с Кушаните или възможна намеса на Рим, който бил много активен в района през този период.
Империята Партия се състояла от множество полунезависими владения, като трябвало да се полагат непрекъснати усилия от централната власт за задържането им под властта на короната. Продължавали непрекъснатите военни действия между Рим и Партия. Това, което се знае е, че римляните след поредица от военни победи поставили в Армения на власт нов цар (Сохемос Тигран, 140 - 161 г.), на което царят на Партия Вологез III (Balāš III) нямал сили да се противопостави. Така наследниците на дотогавашния арменски цар Валарш загубили властта. Според официалния списък на владетели на Армения, след Сохемос на власт за кратко бил Бакур (161 - 164 г.) и наново Сохемос Тигран (164 – 169 г.) и не се споменават наследниците на Валарш.
Древният арменски автор Мовсес Хоренаци обаче твърди, че цар Валарш бил наследен от сина си Аршак, като се загатва, че и другият негов наследник Арташес станал цар. Споменава, че именно по времето на Арташес част от българите от Северен Кавказ при някакви безредици и смутове се отделили под водачеството на Вунд и се населили в Армения. Тъй като в официалния списък с владетели на Армения няма такива с имената Аршак и Арташес, писаното от Хоренац се поставя под съмнение от редица български историци и се търси друг период и други арменски царе, по чието време е станало това изселване в Армения. Кога е станало изселването в Армения?
След извършеното проучване се установи, че с този период на поставените от Рим владетели на Армения Сохемус и Бакур и отново на Сохемус попада конкурентното управление, вероятно в обособени части на Армения на Аршак (140-153 г.) и Арташес (153-169 г.), посочени от древния арменски автор Мовсес Хоренаци като преки наследници на законния арменски цар Валарш. Те успели да запазят някаква власт, макар и не централна. Като родолюбец Мовсес Хоренаци не е приемал поставените от Рим марионетни официални владетели, а е споменал законните наследници на цар Валарш.
Тези изводи позволиха да се уточни, че безредието в страната на булгхарите, от които се отделили изселници и се заселили в Армения попада в периода на управление на Арташес (153-169 г.), наследник на Валарш, и по времето на официалния цар Сохемус, поставен от Рим във втория му период на управление. Така може да се приеме, че изселниците, водени от Авитохол, и тези на Вунд в Армения са от една и съща емигрантска група, разделила се след някакво голямо безредие в земите на север от Кавказ на две в 165 г.  и заселили различни райони. Какво се е случило тогава?
Войните на Рим на изток били насочени главно срещу Партия с цел овладяване на Пътя на коприната. В резултат на бойните действия Армения попаднала под римски контрол, като за цар бил поставен Сохемос. Когато на власт дошъл римският император Марк Аврелий (Marcus Aurelius) в 161 г., бойните действия били подновени от Партия и тя постигнала известен успех. Римската армия била победена при Elegeia на река Ефрат и в Армения бил поставен нов цар Pacorus. Изглежда става дума за Бакур (161-164 г.). Било извършено нахлуване и в Сирия.
Римляните обаче скоро започнали да отвръщат на удара и под ръководството на съимператора Lucius Verus, който управлявал съвместно с Марк Аврелий, успели в 163 г. да надделеят над Партия и да поставят нов цар в Армения - Сохемус (Sohaemus). Това е втори владетел с това име (164-169 г.) или второ царуване на същия. Става ясно, че той не е бил желан както от арменците, така и от партияните. Ето защо Мовсес Хоренаци като родолюбец в неговото време на царуване споменава управлението на Арташес, който вероятно продължил да царува в отделни части от Армения.
Няма данни в този период за военни действия на Партия срещу Кушаните, но последните не били безучастни и е налична информация за взаимоотношенията на Кушаните с Римската империя, ангажирана във военни действия с Партия. До Рим дошло “индийско посланичество”, което най-вероятно било от контролираните от Кушаните територии.
След това римляните навлезли в Сирия и Месопотамия (164/165 г.). В хода на тези действия всички васални на Партия владетели изоставили централната власт и заедно с войските си дезертирали. На север от Кавказ започнало да се струпва огромно множество от бежанци.
Основният град на Партия, Seleucia, бил превзет от римляните и, както се твърди, разрушен в месец декември 165 г. Съседният царски столичен град Ctesiphon също бил превзет. Единствено избухването на епидемия от някаква болест (шарка) накарало римляните да отстъпят и спасило Партия от пълно унищожение. Римляните получили властта над някои територии.
И така, налице са успешни бойни действия на римляните, разпадане на Партия, превземане на столичния и царски градове, разрушения и опожарявания, глад, смърт и разруха, епидемия. Започнала голяма емиграция на север и на запад. По това време настъпили и посочените вече смутове в Кушанската империя и емиграцията начело с Авитохол. Именно тогава при разпада на Партия настъпили безредици, споменавани в арменските извори, в земите на българите на север от Кавказ.
Става ясно, че този “период на безредие” в края на управлението на Antonius Pius (138-161 г.) и началото на управление на следващия император Марк Аврелий съвпада с данните от историята на Мовсес Хоренаци, в която се съобщава (въз основа на история на Мар Абас Катина), че: “В неговите (на Арташес) дни имало голямо безредие във веригата на великата Кавказка планина, в страната на булгхарите и много от тях, като се отделили, дошли в страната наша (Армения) и заживели за дълги времена, на плодородно и изобилно на хляб място.”
Безредиците станали по-скоро във владенията на запад от Балкх, които преди това били част от земите на Кушаните и на Партия. Възможно е римляните при навлизането в Армения и поставянето повторно на власт на Сохемос Тигран да са продължили и до Каспийско море и дори до Термез, вероятно най-западното владение на Кушаните и основно владение на рода Дуло. В град Термез имало голям брой римски пленници още от войните преди 165 г.
Твърде е възможно родът Дуло да е участвал в някакви вътрешни за Кушанската империя борби за власт или се е стремял към самоопределение и независимост на владенията на Дуло, както се установи с център в Термез (Termez), което е наложило предприемане на действие на Кушаните срещу рода Дуло и е предизвикало изселване на запад. От друга страна съществувал и северен клон на Пътя на коприната към бреговете на Черно море и е възможно желанието за неговото овладяване да е била една от причините за емиграция на българите начело с Авитохол от рода Дуло на запад. Във всеки случай на базата на посочваните факти надделява възможността изселването на Авитохол от Тохара (Бактрия), и по-точно от района на град Термез, да е свързано най-вече с краха на Партия в 165 г. и настъпилите смутове и религиозни войни в Кушанската империя.
2. Кой е Авитохол и какво означава неговото име?
Все още не е постигнат консенсус между историците за произхода на това име. Тъй като стана ясен смисъла на „тохол”, ще се спрем по-специално на компонентата ‘avi’.
Ведите и епическите творби Махабхарата и Рамаяна са неизчерпаем източник за древната история на индоарийските племена. Във ведическите текстове се откриват много познати от българския език думи, както това е отбелязано още от Георги Сава Раковски.
В текстовете на Ригведа (по специално RV 1.17) се използват думите:
ávaH
ávas - “благосклонност, подкрепа, защита, помощ; освежаващ; удоволствие; желание“ ;
avi- (avi) - “движа, принуждавам, карам; подтиквам, подкарвам, облагодетелствам, удовлетворявам, освежавам; предлагам’, водя, довеждам до; да бъда удовлетворен, харесвам, приемам благосклонно...”.
Или според речник на санскритски език, който произлиза от езика на Ведите:
1: ávi - благосклонен, благосклонно разположен, (is) м.р. защитник, господар (lord); слънцето; въздух, вятър; планина; стена или покритие, обвивка;
Поглеждайки в санскритски и латински речници откриваме, че смисълът за avi е свързан с “пазя” и “овца”. Санскритската дума ‘avi’ или ‘avika’, една модификация на корена ‘av’, означаващ “да пазя” или да “охранявам”.
Част от общата дефиниция (без превод) на корена av е:
av* = .....Ved.to promote, favour, (chiefly Ved.) to satisfy, refresh; to offer (as a hymn to the gods) RV. iv, 44, 6; to lead or bring to (dat.: {Utaye}, {vAja-sAtaye}, {kSatrAya}, {svastaye}) RV.; (said of the gods) to be pleased with, like, accept favourably (as sacrifices, prayers or hymns) RV., (chiefly said of kings or princes) to guard, defend, protect, govern BhP.
Трябва да обърнем особено внимание на смисъла, който се влага по отношение на царе и князе - to guard (охранявам, покровителствам, закрилям), defend (браня, защищавам), govern (управлявам, ръководя), to lead or bring to (водя, довеждам до) и да предложа химн във възхвала към божествата (to offer as a hymn to the gods).
Общият смисъл се свежда до: защитавам, облагодетелствам, удовлетворявам; приемане (от боговете) благосклонно на химн, предлагане, поднасяне на боговете на химн; водя, довеждам, донасям.
Разглежданите текстове са не само от познавателно естество, но дават представа за смисъла на думата ávi, която участва като част от името на Авитохол. Смисълът на името Авитохол би бил: “водещият, довеждащият до, пазещият, подтикващият, подкарващият, благосклонният, защитникът; господарят или владетелят (lord); и божеството, към което отправяме химни на възхвала”. Тези значения биха били възможни интерпретации за „ави” от Авитохол само в случай, че Авитохол е съставно име от две отделни думи - Ави и Тохол, а това изглежда по-вероятно. Разбира се, твърде е възможно да има и друго скрито значение, подсилващо смисловото възприятие на това име. Досега не са установени никакви данни за реално съществуване на историческа личност с такова име, а и посочените в именника 300 години за Автохол са очевидно митологични.
На източноиранския езика на Авеста, т.е. старобактрийския език на Балхара, представката ‘avô [avañh]’ е също в смисъла на “помощ, поддръжка, защита”.
ava  - (prep.) direction, посока; this, that, този, това, диалектното „ово е”;
ava - (представка, влагаща смисъл на отрицание, понякога отделена от глагола) off, away; near; towards, below, far; downwards, below - настрани, към, близко, под и др.
ava-baraiti [ava-bar] - пренасям/принасям до, донасям до, довеждам до, to carry to; to bring down, to bring to;
avi [-] - към, по посока на, (наречие, prep. with A or G) to, unto, towards (JAR);
avi - (pref.) близо, към, по посока на, обратно на, near, towards, by; contrary to;
Очевидно остава водещ смисълът “охраняващият”, “пазещият”, “довеждащият” Тохоло както за Ригведа и езика Санскрит, така и за Авеста.
В общ план както спрямо ведическия, така и по отношение на авестийския език значението за „avi” придава смисъл на Авитохол като име на владетел или дори като сборно за “неизвестни” владетели, “защитници”, ръководещи успешно съдбините му – “Защитаващият Тохоло”. Или пък в малко по-абстрактен смисъл - “Водещият, първият Тохоло”, или по-скоро “Водещите, първите Тохоло”.
Много важно е да се отбележи, че езикът Санскрит, наред с езиците Пракрит, е пряко следствие от ведическия и се наложил като общ език за цяла Северна Индия, а, както се установи, бил използван и в Бактрия/Балхика. Това е един от най-древните и най-съвършени езици в света и българският език е произлязъл на неговата основа. Думата “санскрит” означава съвършен, шлифован език. Това е целенасочено доведен до съвършенство език в резултат на всеобхватната кодификация на системата на езика, предприета от древноиндийския граматик Панини от Гандхара - родината на оногондурите, в труда му “Аштядхяи”, т.е. “осем урока”.
От особеностите на санскритския език спрямо ведическия ще отбележим, че във ведическия език имат място глаголни представки “ati”, “avi”, “ava”, “adhi” и други, които се употребявали отделно от глагола на всяко място в изречението и можели да управляват зависимите думи. В езика Санскрит те се превърнали в глаголни представки като положили началото на образуването на сложни глаголни и именни форми, а също така на служебни думи с падежно управление.
Очевидно представката „avi” от Авитохол е от типа на сложна именна форма.
Като блестящ пример за използване на езика Санскрит се дава кашмирската хроника Раджатарангини – списък на владетелите от брахмана Калхана (KalhaNa), подобен на българския Именник, където се използва форма от вида на avi~jnaata = „неизвестен, незнаен”. Тя показва формиране, подобно на Avi~Toholo.
Установява се употребата на представката за “неизвестен, незнаен (avi, avi~ jnaata)”, участваща в името на легендарния Авитохол, за който се указва, че е от рода Дуло (Тухоло, Tuholo) и живял 300 г.
Посоченият пример потвърждава, че представката avi, която е била позната и използвана от българите в момента на написване на “Именника на българските канове”, означава освен посочените вече значения “водещ”, “защитаващ” и др. възможно и “незнаен,  неизвестен”. Ето защо смисълът на името Авитохол е и “Неизвестният (ите) Тухоло (Дуло)”. Това обяснява митологичните години на управление (300) на Авитохол.
Историята в тези древни времена се е пазела на дървени дъсчици (пръчици). Те винаги били съхранявани от официалния/легитимния владетел на страната. Затова, когато Аспаруховите българи дошли отсам Дунав, тези документи останали при Бат Баян, който бил пряк наследник на кан Кубрат и на престола. С други думи, когато към 765 година летописецът написал “Именника/Царственика”, той вече не разполагал с конкретните и точни данни за изминалия период до момента, в който “а потом приде на страну Дуная Исперих тожде и доселе”. Тогава Авитохол би бил един събирателен образ за множество владетели от рода Дуло (Тохоло/Тохара), вероятно неизвестни (avi), но бащи(ци), предци на българите.
Оформят се две представи за смисъла на името на Авитохол. Първата е „неизвестният” Tохоло, а втората е „водещият”, „пазещият”, „охраняващият”, „защитаващият” Tохоло, с превес на втората представа, ако не се подразбират и двете едновременно. С други думи „неизвестният”, но и „водещият”, „защитаващият” Тохоло.
След всичките тези разяснения и изводи името на Авитохол става по-малко странно и загадъчно.