Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Формирането на Велика Бългаия в първата половина на VII век е плод на великото дело на кан Кубрат от рода Дуло. Той съумял да обедини всички онези народи на древни държави и племена със сходен расов произход, взаимноразбираем говор и еднаква или близка по своята същност религиозна нагласа, които избрали пътя на преселението на запад. Личността на Кубрат е привличала и привлича вниманието на учени и изследователи. Все още остават неизяснени произходът и смисълът на неговите имена или по-скоро титли Кубрат и Орбат. Личното име на Кубрат е Курт, но е известен от различни източници и с имената Худбадр (арменски извори), Курбат (Волжка България) и др. Неизяснени остават и ранните детски и юношески години, както и приемането от християнството от този владетел.
Какъв е произходът и смисълът на наименованието (прозвището, титлата) Кубрат?
Най-видната религиозна личност на древността, свързала името си с Балкх (Балхара, Балхика, Бактрия) и земите на рода Дуло, е Заратустра (Зороастър). Това е исторически факт, с който българите трябва да се гордеят. Той пристигнал в двора на цар Vishtaspa в Балкх (Балхика, Бактра), за да постави начало на зороастрийската религия. Били проведени неколкодневни диспути пред голям сбор от местни духовни дейци. Въпреки, че си спечелил ненавистта на духовенството (свещеници, наричани Кави и Карапан), той спечелил диспута, приобщил цар Kavi Vishtaspa и наложил новата религия.
На Заратустра се приписва написването на Гатите. Това са първите религиозни химни и нравоучения на създадената от Заратустра и наложила се в източните земи на ираноарийските племена зороастрийска религия, свързана с почитане на Ахура Мазда и олтарите на огъня. През вековете след това се развила много голяма по обем литература на зороастризма, известна като Авеста. Текстовете на Авеста са написани на езика, известен като авестийски език, който бил използван в древността в земите на днешен Североизточен Афганистан, т.е. в земите на Дуло и Балхика.
Гатическите текстове и особено тези на самите Гати (Gathas) посочват, че по време на гатическия период (ранния период на зороастризма) не е имало професия на духовник под каквото и да било име. Фактически Заратустра отхвърлял професионалните духовници, наричани Кави и Карапан, които били опорочили обществото. По времето на Заратустра думата за религиозен вожд била “рату”.
В името Кубрат участва компонентата «рат». Всъщност е възможно най-старата форма на името Кубрат да е Кубрату.
Смисълът на термина “рату” от Гатите е производен на думата “eret” и означава “да вършиш правилни неща, да действаш правилно”. Той е означение и за “справедлив вожд”, който ръководи народа с конструктивни планове и дейност към мир, просперитет, щастие. Терминът е използван шест пъти в текстовете на Гатите. Заратустра е първата личност, дошла на света като водач на праведните и неправедните, така че всички да живеят по законите на справедливостта. Самият Заратустра бил избран за Аху (Ahu) (духовен водач, Leading lord), Рату (Ratu, справедлив наставник, Righteous Guide, справедлив съратник, съветник) и спасител (vaster) на всичко живо – изява на всичките три. Той бил също Божественият будител (Thought-provoker). В текстове на Авеста и на езика Пахлави не се посочва друга личност след Заратустра да е била избирана за Господ (Бог, Lord, Аhu).
В речник на Авеста се дава следното определение:
ratavô [ratu] - м.р. съдия, judge; господар, авторитетен, уважаван човек, човек, който е овластен, master, one who is in authority; отсъждане, judgment;
... ratu [-]
... ratubyô.
От текстовете на Авеста става ясно, че традицията от времето на Гатите за избиране на лидер се е запазила за известно време и че по практически причини тази религиозна длъжност е била изпълнявана на пет степени: Рату на дом, на населено място, район, държава и на света. Рату е най-просветената и компетентна личност на дадената степен. На езика Пахлави се използва просто rad - средно-персийска форма на терминa, но понякога, за да се назове тази длъжност, се употребяват термините dastur и herbad. Става ясно, че “рату” и herbad са титли и при това в известна степен взаимозаменяеми, като едната е по-скоро оценка за качества, а другата наименование на длъжност, притежаваща тези качества. С времето все по-рядко се срещал терминът рату и все повече и повече други названия за духовници като athravan, magopat, mobbed, dastavar, dastur, всички излизащи извън периода на Гатите.
Следователно Кубрат(у), според смисъла на компонентата «рату» е бил най-просветеният и компетентен духовен водач на държавно ниво! Той е рату на държавата! Отбележете древността на тази титла или по-скоро обозначение за притежаване на прекрасни човешки качества.
Същевременно в санскритски (индоарийски език) речник прочитаме, че:
raati = (м.р./ж.р.) готов или желаещ да дава, благороден, щедър, благосклонен, благ, милостив (Ригведа, Атхарва веда и др.); (ж.р.) милосърдие, благосклонност, жертвоготовност, жертва, пожертвователност (в Ригведа също - “Обдаряващият, the Giver”), приеман за божество и свързан с Bag (Bhaga - божество на благополучието, богът, разпределящият благата, благовещаещият и т.н.).
Очевидно най-висшата духовна личност в държавата би трябвало да притежава и всички качества на raati.
Съществува и друга близка по звучене дума raathi = (ж.р.) ( %{rat}) война, битка.
Очевидно такава компонента не би подхождала в името на владетел. Първото значение за raati изглежда най-вероятно при формиране на титла или специфично наименование.
От терминa рату (ratu) произлизат съвременните български думи за първия смисъл: ратувам, съратник; и за втория: рат (война, битка), ратник (воин) и др. Най-вероятно думата “гатанка” в българския език произхожда от gatha – химн в стихотворна форма, възвеличаващ бога, съдържащ поучения и напътствия.
През последната част на гатическия (“Gatha”) период се наблюдава използването вместо “ratu” на нова титла “aethrapaiti” (Righteous Guide – Справедлив наставник, учител, ръководител, вожд). Може да се предположи, че такъв е смисълът и на “ratu”.
Към момента не може да се определи произхода и смисъла на водещата частица „куб” в името Кубрат.
Нека видим какво е възможното тълкуване за името Кубрат като една цялостна дума.
Според философското религиозно-поетическо произведение “Mathnawi-ye Ma’nawi” или “Римувани куплети с дълбоко духовно съдържание” на древния философ и писател Jalaluddin Rumi от района на Балкх (Балхика), думата „makhbar” има смисъла на знание на нещо [khubrat], като се посочва, че „khubrat” означава знаене (притежаване на знания) и дълбоко осмисляне на нещата. “Тъй като тайната и същината на душата е знанието и опознаването (осмислянето), то онзи, който е по-буден и по-възприемчив [mutanabbih] и притежава познанията, то той е по-властен над душата – точно какъвто е човек, който е със силен дух и възприемащ познанията. Оттук влиянието на духа се изразява чрез пълното опознаване и осмисляне. На онзи, който не притежава това, му липсва въздействието на духа.”
Всъщност тази дефиниция и изписването на името „khubrat” от философ от Балкх са най-близки и точно съответстващи на името Кубрат и на смисъла, който се е влагал в това име. Нека не забравяме, че собственото име на Кубрат е Курт.
Така Кубрат е очевидно назоваване (титла) с по-скоро ирански произход, което е естествено поради особената роля и място на Балхика/Дуло в онези времена.
Като извод може да се каже, че титлата Кубрат е в смисъла на човек, постигнал високо знание и осмисляне на нещата. Човек със силен дух и възприемащ познанията по перфектен начин, но и благороден, щедър, благосклонен.
Друга титла (наименование) на кан Кубрат е Хорбат (Орбат). Какъв е нейния смисъл?
Hormazd (Ормазд, Ормузд) в персийския език e име на различни царе от партиянските и сасанидските династии на Иран. Отбележете сходството на Hor_Mazd с името Ахура Мазда (a_Hur_a_Mazda) на върховния бог на зороастризма. Следователно в Персия Hor = Hur, а както се установява се е ползвала и формата Her в титлата Хербад.
В зороастрийската религия качествата на бог Ахура Мазда се олицетворяват от Amesha Spentas (безкористни и благодетелни безсмъртни души, личности). Чрез тях Всевишният бог се изявява на света. Те са възприети като архангели и в други религии. С името Haurvatat, Khordad се именува съвършенството, всестранното развитие, добруването и здравето. Този архангел е от женски род, властва над водите и е персонификация на съвършенството.
Наименованието “хур = hor” за “слънце”, “светило”, “слънцесияен” е възможно да е залегнало в назоваването на Кубрат като Хурбат (horbat) или Хурват, според пръстените-печати на този владетел.
Едно от няколкото божества за слънцето и дневната светлина в руската и източно-славянска митология е Хорс (Корс). Споменава се в хрониката на украинския летописец Нестор (Повесть временных леть) като един от боговете, официално почитани в Киевска рус в края на X-ти век. Счита се, че Khor е директна адаптация на ирански бог на слънцето Khursun, почитан от скитите и сарматите.
Сходни имена за подобни божества при други народи са Khors, Korsha, Korssa, Chors, Corsa.
Египетският бог Хор е бог на страната и закрилник на фараона. Всеки владетел (фараон) получавал и Хор-име. Бог Хор е също бог на света и небето. Представя се като сокол или с глава на сокол.
Две различни форми за името на град Бухара са Bukhara = Bukhor, т.е. или khara = khor или hara = hor.
Наименованието “hur = hor = khor = khur” за “слънце”, “светило”, “слънцесияен” е възможно да е залегнало в титлата на Кубрат като Хурбат (horbat) или Хурват, според пръстените му.
Herbad (Ervad на езиците Parsi, Gujаrаti) е название за духовник, което първоначално е било титла, използвана за назоваване на свещенослужители от най-висш ранг. Сега служи за назоваване на духовници, преминали първата степен (navar) за въвеждане в зороастрийската религия. Вариации – на езика Пахлави „erbad”, „herbad”; на езика на Авеста – „aethrapati”.
Твърди се, че три века преди раждането на Христос в употреба в зороастрийската религия били над два милиона химни. За съжаление, повечето от тях били унищожени, когато Александър Македонски нахлул в Иран и в следващите смутни векове. Едва след началото на новата християнска ера цар Валакхш (Valakhsh/Vologases, вероятно Вологез I - 50-76 г.) заповядал да бъдат събрани разпилените части на Авеста.
Върховен религиозен водач или както се е наричал “мобадан мобад” на цар Ардашир I Папак (226-241 г.), основател на Сасанидската династия на Иран, е бил Тансар, чието име се изписва и чете и като Тосар. Той е наречен също Хербад (herbad), т.е. с най-висшата религиозна титла на неговото време.
Цар Ардашир по подобие на цар Валакхш възложил на своя най-висш духовник и пръв министър - хербад Тансар, задачата за събиране на фрагментите на Авеста. Двамата се нагърбили със задачата да убеждават народа си, че тяхната версия на зороастрийското учение е правилната и най-добра. Била проведена календарна реформа и вместо предишното братство на регионалните общности, била установена една единствена църква под директния авторитарен контрол на Персия. Така титлата хербад се установила като върховна.
Един от съставителите на Малката Авеста (Khorda Avesta) носел религиозната титла Atarobat. Тази форма на религиозна титла е също близка до Хорбат.
Велика България на Кубрат е обхващала и териториите на днешен Дагестан. По-точно бурджаните, водени от кан Аспарух, са обитавали там. Ислямът в средновековен Дагестан е трябвало да се пребори с предишните религии. Oсобено отношение ислямът проявявал към представителите на немонотеистични религии – наричани зандик (занти), маджус и мушрикун, гябр, кафир – така обозначавали в ислямската полемическа литература главно зороастрийците, манихейците, хуррамитите. В мюсюлманския период терминът “зандик” означавал огнепоклонник и еретик. За такива обявявали онези, чието неверие в Алах представлявало опасност на първо място за държавната власт, но и за “правата вяра”. Много зороастрийски термини и титли получили преднамерено негативна интерпретация. Именно с влияние на новата мюсюлманска религия и отрицателното й и враждебно отношение към висши духовни длъжности на други религии може да се обясни фактa, че титлата хербад (herbad) означавала за представителите на исляма човек с непристойно поведение.
Отбележете, че в дагестанските езици думата се произнасяла като хербат.
Названието Орбат за Кубрат се споменава още от Георги Сава Раковски в неговия четвърти том. Той дава разяснение и за термина “гъбри = гебри, les guebres, които днес учений свят зове зенди и кои са съхранили и до сега Заратовите книги....”.
Тук под Заратовите книги Раковски има пред вид Зенд Авеста от учението на Заратустра.
Съвсем естествено е мюсюлманските духовници и власти да се опитат да дискредитират най-висшата духовна длъжност хербат на не мюсюлманската религия. Дагестан, за която страна е тази информация, е влизала в пределите на Кубратовата Велика България и очевидно това име е било използвано в неговата държава и както знаем от самия него. Твърде възможно е терминът Herbat да се е ползвал и във формата Horbat. Разликата е минимална. Очевидно е сходството и равенството на hor=hur=her. Сходно с Хорбат са и названията Haurvatat и Khordad, прилягащи на Кубрат. Името Haurvatat е много близко до името “хървати” и дава едно друго тълкуване на името на този народ посредством името на архангел-помощник на Ахура Мазда.
Доста персийски административни и военни титли завършват на «bed»:
hazârbed - висш държавен чиновник в Сасанидската империя. Твърди се, че произлиза от *hazârapati- "chiliarch", на гръцки azarapateîs [plur.] Староперсийското «pati” е санскритското «pathi” в Prajapathis (господарите-предци) или gaNapati = gaNaanaaM pathiH или господар на групата (на боговете);
Подобни са и: hargbed - титла на военноначалник на армията, комендант на крепост, главен министър на финанси; dibîruft/dibîrbed - "главен секретар”, титла на висш държавен чиновник в Сасанидската империя; spâhbed " - началник на армия;
Може да се предположи произход на „bat» от “pati/pathi” в смисъла на “най-патил”, “най-опитен”, “най-главен”.
Шайвистките текстове сочат, че назоваването Bhattaraka или Bhattara е обръщение в израз на респект или висша степен на почит и е дума, присъединявана към имената или на много високо ерудирани брахмини, или на царе, а умалително Bhatta(h) все още е оцеляло като обобщаващо наименование за кашмирските учени хора (Kashmiri Pandits) като на юг се използва само от брахмините (индуистки свещеници). Бат е дума-наставка за почитание в много индоарийски езици на Индийския полуостров.
Интересно е, че наставката „bat” е имала своето значение и в Европа.
При прочита на текста за библейския Samuel (в Библията на латински език) се вижда широкото разпространение на наставката „bat”:
“...iudicabat quoque Samuhel Israhel cunctis diebus vitae suae...”
в превода на английски:
”Samuel continued as judge over Israel all the days of his life...”
и на български:
“Самуил продължил да е юдейски съдия (да съдийства) над Израел до края на живота си.”
Очевидно, тук iudicabat означава “съдийстване” над юдеите и следователно (Х)орбат би трябвало да означава – съдия над “хората” в широк смисъл и над “хората”, т.е. “над народа” на България в конкретност.
Читателят разбира колко велика е тази титла!
И също в “The Historia Brittonum” в историческата страница на Keith е цитирано: “...quando regnabat Britto in Brittannia, heli sacerdos iudicabat in Israhel...” в смисъла, че се дават данни за личността, която при царуването (regnabat) на Брито в Британия била “свещен съдия (iudicabat) в Израел”.
Подобна административно-религиозна длъжност е била характерна и за района на Балхика (Балкх, Тохаристан) в Североизточен Афганистан. В едно писмо, което може да бъде датирано към 480 г., владетелят (khar) на Rob бива назоваван донякъде пресилено като “Hephthalite yabghu, ... scribe of the Hephthalite lords, and judge of Tukharistan and Gharchistan”, т.е. един вид повелител (yabgu) и съдия над хефталитските владетели и народа на Тохаристан и Гарчистан.
Като извод може да се каже, че титлата Кубрат е в смисъл на човек, постигнал високо знание и осмисляне на нещата. Човек със силен дух и възприемащ познанията по перфектен начин. И съответно за Хорбат – “съдия над хората” и в религиозен, и в правно-владетелски аспект. Слънцесияен властелин, постигнал най-висша степен на длъжност, дадена му от Бога. Считаме, че това е точният смисъл на тези две титли на вожда на българите Курт.
Каква е титлата на Кубрат - хан, кхан или кан?
В древността в земите на рода Дуло, в Балхара и в съседство по поречието на река Аму Даря и нейните притоци са обитавали дълготрайно редица племена, в това число бурджани, аси, сака, камбоджани, племената Мадра и др.
Така например Sudakshina Kamboj е третият и най-велик цар на страната Камбоджа, споменат в епическото произведение Махабхарата. Основно събитие в тази творба е великата битка на индоарийските народи от Северната част на Индийския полуостров, които подкрепяли един от двата враждуващи родове - тези на Куру и на Панду. За тази страна Камбоджа (различна от съвременната държава Камбоджа) се казва, че била на север от Хиндукуш, т.е. съседна на Балхика. Цар Sudakshina Kamboj бил прекрасен син на цар „Kank” Kamboj и участвал във войната Махабхарата на страната на Kaurava (рода Куру).
На север от Балхика съществувала държавата Согдиана, чието древно име било K’ang-chu. То произлиза от думата Kānk, възможно означаваща “камък, канара”. Chu (Shu) е име на река, чиято долина била обитавана от племената Дулу. Следователно цар «Kank” Kamboj е бил от Согдиана. Това била държава, включваща градовете Бухара, Самарканд и други. Била разположена на север от река Аму Даря в части от земите на днешен Узбекистан и Таджикистан. Всъщност Бухара било най-близкото владение, съседно на град Термез, който град, както това показват проучванията, представени в книгата “Нарекоха се българи”, е бил основното владение на рода Дуло.
Епическото произведение Махабхарата многократно назовава цар Sudakshina Kamboj с похвалните слова Maharathi (Велик воин) и Велик монарх (цар, rajo) на Камбоджа:
Sudakshanantu rajendra Kambojakanam MAHARATHAM или Kambojrajo BALVANSTAT и други подобни титли.
Нека читателят отбележи използването на названието “кана, kanam” още от дълбока древност при назоваването в дадения текст на царете на древната Северна Камбоджа, която била съседна на Балхика на север от Хиндукуш. От друга страна имало и Южна Камбоджа, основана от изселници от северната страна, която пък била разположена до Гандхара на юг от тази планина. Великият войн (maharatham) е Kamboja_kanam, т.е. “kan” на Камбоджа. Неин аналог е думата “Kambojrajo BALVANSTAT”. Името Balvan (силен, мощен) е сходно с названието на населеното място Балван в област Велико Търново. Така kana и raja са синонимни царски титли - едната от по-скоро характерна за районите на Имеон (Памир-Хиндукуш), а другата за царствата на Северозападна Индия на изток от река Инд.
За близостта на рода Дуло и населението на Балхика с племената Камбоджа, Сака и др. говори фактът, че войските им образували съвместно ядрото на армията на император Chander Gupta от династията Maurya, състояща се от воини от страните от Северна Индия (Uttarapatha). Тази армия нанесла решително поражение на династията Нанда от източно разположената държава Магадха. Сред тях били:
“Asti tava Shaka-Yavana-Kirata-Kamboja-Parsika-Bahlika”.
Така воини по произход от племената Сака и Кирата, гръко-македонци (Yavana), персийци, както и такива от Бахлика (Балхика) и Камбоджа, участвали в общи бойни съединения на династията Maurya. Териториалното разположение и еднаквата историческа съдба предопределят изключителната близост на камбоджаните с населението на Балхика (Бахлика) и с династията на рода Дуло. Това подсилва възможността титлата кана да е била използвана и в Балхика и от рода Дуло.
Нещо повече, древните камбоджани се приравняват с племената Rishika чрез звучащата съвсем на български език фраза KAmbojA RiShikA ye, т.е. KAmbojA и RiShikA са едно и също. RiShikA се отбелязва като племе, обитавало района на Северозападна Индия и се свързва с племената Yueh Chih, навлезли в страната на Дуло във втори век преди новата ера. В книгата “Нарекоха се българи” е направен анализ на наименованието Камбоджа, като се отбелязва възможността това име да е с основна компонента Кам и възможността близките по обитаване до рода Дуло и Балхика племена Камбоджа (Rishika) да са се населили в източните дялове на Стара планина в районите на река Камчия. В България между Карнобат на юг и Шумен на север е разположено село Риш и Ришкия проход в горното поречие на река Луда Камчия и язовир Камчия. Оногондурите, начело с рода Дуло, се населили в съседство на север от Стара планина с териториален център в района на Шумен (Мадара, Плиска).
Тази близост е потвърждение на възможността титлата kana от Kambojakanam да е била използвана и от българските царе още от древността, та до времето на формиране на Дунавска България и то на териториите, обитавани и управлявани от рода Дуло. Може да е била ползвана и титлите кхан/хан, но само по време на присъствието на Дуло и българските племена за кратък период в рамките на Тюркския хаганат. Всичко това доказва, че титлата на българските владетели от рода Дуло е била kana.
Доста спорове сред историците има относно това по какъв повод е пребивавал Кубрат в Константинопол в детството си и кога е приел християнството. В “Кубрат”, ИНМБ, 28, 1992 г. известният български историк Веселин Бешевлиев анализира различните мнения по въпроса, а те са: Кубрат е бил заложник, изобщо не е бил там, бил е там и е приел християнството, но вече като мъж на 35 г. и др. Посочват се данните в етиопския превод на хрониката на Йордан Никийски, преведени на английски от R. H. Charles (The Chronique of Jhon, Bishop of Nikiou. Translated by R.H. Charles, London, 1916 p.196-197, CXX 46-60):
“…and when the inhabitants of Byzantium heard this news, they said: “This project is concerned with Kubratos, chief of the Huns, the nephew of Organa, who was baptized in the city of Constantinople, and received in the Christian community in his childhood and had grown up in the imperial palace.”…”
В превод, според Бешевлиев, на български:
“И когато жителите на Византион чули това известие, те си казали: “Този план е съставен от Кубрат, вожд на хуните, племенника на Органа, който беше покръстен в града Константинопол и възприет в християнската общност в неговото детство и беше израсъл в императорски дворец.”
В случая изразът “in the imperial palace” се превежда с безличното “в императорски дворец”, т.е. неясно кой, а не “в императорския дворец” на Византия. Бешевлиев правилно посочва данните от етиопския препис, че Кубрат придружил чичо си Органа и останал в столицата до израстването си, но все пак за него и за другите анализатори на детството на Кубрат е неразбираемо как този бъдещ владетел може да израсне във византийския императорски дворец и се търсят различни причини за неговото присъствие и покръстване там.
Публикуваната в Armenian Review Vol. 37(1984) pp.23-47 от Роберт Бедросян (Robert Bedrosjan) старинна практика в древна Армения за възпитание, наречена Dayeakut’iwn, дава отговор на този “заплетен” въпрос.
Dayeakut’iwn била практика за отглеждане на деца в Армения и други части на Кавказите. В Армения тя касаела младите синове на владетелите на държавата или, както били наричани, naxarar, които били изпращани понякога в много отдалечени райони на други владетели, за да бъдат там отгледани и образовани. Обикновено на възраст към 15 години младежът се връщал в собствения си дом, понякога и с булка от възприелото го семейство. Между възпитаваното дете (наричано “син, san”, “ученик, pupil”, “храненик”, “протеже”) и приелия го като домакин naxarar (наречен “dayeak”) съществувала трайна връзка за цял живот; a ако младежът се върнел у дома със съпруга, взаимният интерес на двата владетелски (naxarar) дома можел да се развие и по-нататък.
Посочва се, че първи писмени сведения за тази практика dayeakut’iwn в Армения има още от пети век от н.е., като се предполага, че тя е била много по-древна. Практикувала се е и в Грузия и в редица други части на Кавказ.
Думата “dayeak” е заемка от ирански; сродни думи има в езиците кюрдски, афгански и балучи (Baluchi). Думата “dayeak” се използва все още в съвременния арменски език в ограничения смисъл на “дойка”. Ясно е, че тази дума е от същия произход и в българския език. Освен този смисъл в пети век думата е имала и други тълкувания - гувернант (наставник) на дете и специален защитник (пазител), на когото е доверено образованието и грижата за детето за определен период. Интересно е, че възпитаваното дете било наричано “san” - име близко до българското “син”.
Не са неочаквани отбелязаните в хрониката след това отлични отношения между Кубрат и приемните му родители до края на живота му:
“И между него и стария Хераклий съществуваше голяма обич и мир. След смъртта на Хераклий и той показа тази обич към неговите синове и неговата жена Мартина, понеже (Хераклий) му беше указал приятелство.”  
Следователно Хераклий е онзи владетел (naxarar, наречен “dayeak”), който заедно със съпругата си Мартина е отгледал във византийския императорски дворец Кубрат до възраст от около 15-16 години, възпитал го е, образовал го е и го въвел в християнството. Отбележете изключителното уважение, което било засвидетелствано не от някой друг, а от самия император на Византия и семейството му към народа на Оногондурите, към рода Дуло и родителите на Кубрат.
И още нещо. Величието на кан Кубрат се състои в това, че макар и приел християнството, той не обърнал гръб на религиите на българската общност, която се формирала под неговия скиптър. Плурализмът на религиозните вярвания бил запазен, а новата държава получила името си на базата на най-разпространеното към този момент почитане на Майката богиня Бала в особената и изява на тантристката богиня Бала - младо прекрасно момиче. Именно тази религиозна толерантност на кан Кубрат позволила в една единна държава - Велика България (Домът на Бала, Младият дом, Силният дом, Върховният дом) да се обединят много етнически сродни народи и племена, които почитали различни божества и религии. Тази демократичност на владетеля по отношение на изповядваните религии изпъква още по-силно на базата на предполагаемата шайвистка религиозна насоченост на повечето от членовете на династическия род Дуло към момента на създаването на Велика България. Доказателство за това са особеностите на известната фигурка на орела на Аспарух, които я характеризират, според извършеното проучване, като шайвистки култов предмет. Тази фигурка е открита в днешните украински земи на мястото, където основателят на Дунавска България кан Аспарух загинал в 701 г. при военни действия за отбрана на страната от хазарско нашествие. Религиозните вярвания и символики на древните българи е обширна и много важна тема, на която ще бъде посветено отделно представяне.

Материалът е изготвен на база на данните и изводите, поместени в книгата “Нарекоха се българи”.