Доста наши академици са добре запознати с имената на владетелите на одриската империя, гетското и пеонско царство. Георгиев, Дечев, Фол Дуриданов, Влахов, Йорданов и други споменават в работите си различни монарси. Странното обаче е, че никой от българските изследователи не оповестява, че имената на тракийските благородници са лесно обясними на български език. Това не е незначителна подробност, а изключително важен факт, доказващ, че българите принадлежат на палеобалканската общност.
Едно е да наследиш или приемеш дадено име от някого, а друго е да имаш обяснение за него. Ако етимологията на тракийските антропоними е българска, то единственият извод е, че древните траки са говорели език, който е по-древен вариант на нашия.
Поради това, че нашите учени не благоволяват да представят истината, то в тази работа ще бъде представен кратък етимологически анализ на някои тракийски антропоними.
Ще започнем с името на Скорило, цар на даките, наричани още гети. Скорило не само отговаря на нашето Скорил [4] стр. 133, но и показва ясна връзка със старобългарското прилагателно скоръ-бърз [5] стр.383. Скорило означава – бързият. Наставката ло се среща и в други български имена като Ивайло, Борило [4] стр.100, стр.75.
Орол е одриски владетел, живял през V-ти век преди Христа. Неговото име отговаря на българските Орльо, Орлин [4]стр.119, [6] стр.143 и е свързано със старобългарсата дума орьлъ- орел [5] стр.264.
Гордий е фригийски монарх, управлявал през VIII-ми век преди Христа. Името му почти не се отличава от българското Гордей [4], а връзката с прилагателното горд е просто очебийна.
Золтес е тракийски владетел от III-ти век преди Христа. Золтес е подобно на българските Златушко, Златан, Злат [4] стр. 99 [6] стр. 99.Трябва да се отбележи, че и тракийската дума золта (залта)-злато[7] стр. 103 е много близка до българската злато.
Медок е царствал над одрисите по времето, когато Ксенефон посещава Тракия [4] VII-2 . Медок отговаря на българските имена Медо, Медко[4] стр.110 и на българската дума мед. Умалителната наставка ок е типична за остарели наши думи като браток (братле), венок (венец), дошерок (горски дух), задевок (връзка съчки), инок (самотник, калугер).
Коренът в имената на владетелите Садала и Садок е сад, отговарящ на старобългарската дума садъ - градина [5] стр. 384. Съвременни еквиваленти са нашите имена Садал и Садко [4]стр.130.
Тракийската дума сад - градина намираме и в името на цар Берисад, което е двусъставно. Частицата бери отговаря на старобългарския глагол бьрати - бера, събирам [5]стр72. Берисад означава берящ градина... в смисъл на получаващ блага, богат.
Имената на тракийските царе Рескупорис и Кетрипорис са също двусъставни. Проф. Чилингиров разтълкува частицата порис като борещ се, имаща оригинален вариант бор [8] стр.49-51 и съществуваща в много български имена. Като пример могат да бъдат дадени Ратбор, Болебор, Славибор [4] стр.75 и разбира се, Борис, документиран от гърците като Парис [8]стр 91. Батаклиев също тълкува Парис като борецът [9]стр122. Частицата реску (в Рескупорис) е свързана със старобългарския глагол ретити се – сътезавам се[4] стр. 369. Рескупорис означава състезаващ се в борбите.
Частицата кетри (в Кетрипорис) отговаря на нашата дума четири/четри. Колкото до разликата в началната съгласна ще бъде пояснено, че дори и днес К и Ч са взаимнозаменяеми. Казваме пека, но и печа, сека, но и сеча. Смисълът на Кетрипорис е борещ се за четирима. Борбата е заемала важно място в живота на траките, а и на българите [10].
Съперникът на Цезар – Буруиста носи име сродно с българските Бурьо, Буро [4] стр. 78, идващи от нашата дума буря, а не от бурен - плевел. Вариант на наставката иста (в Буруиста) се среща в старобългарски думи като буйестъ - смелост, храброст. [5] стр. 71. Буруиста значи бурен, бунтовен, борбен.
Реметалк е едно от най-често срещаните тракийски царски имена. То е документирано като Rhoemetalkos и Roimetalkos. Частицата Rhoem/Roim отговаря на старобългарското прилагателно раменъ - силен, бърз[5] стр.365. Частицата talкоs е древен вариант на нашата дума тълкувам (с първично значение говоря). Реметалк се превежда като говорещ силно, говорещ бързо.
Хром е споменатият в Илиада мизийски цар, чието име отговаря на нашето прилагателно хромъ – недъгав, т.е. Хром е от типа на защитните имена като Грозьо, Кривчо, Черньо и др.
Рез също е споменат в Илиада, това не е само лично име, но и титла – цар. Рез отговаря на старобългарската дума резъ - богатство, това е напълно логично, в древността (а и днес) царете са били най-богатите хора. Ще добавя, че това тракийско име е документирано с линеарен А върху плочици от Минойски Крит – 17-ти век пр. Христа.
Както виждаме, истината не е никак сложна, сложен е пътя тя да се укрие!
Използвана литература:
1. Херодот, История;
2. Тукидит, История на Пелопонеските войни;
3. Ксенофон, Походът;
4. Н.Иванова, П.Рачева, Имената на Българите, АБАГАР, Велико Търново, 2005;
5. Д. Иванова-Мирчева, А.Давидов, Малък Старобългарски Речник, СЛОВО, Велико Търново, 2001;
6. Н.П.Ковачев, Честотно-Тълковен Речник на Личните Имена у Българите, Изд. Др. Петър Берон, София, 1987;
7. И.Дуриданов, Траките и техния език, БАН, София, 1977;
8. А. Чилингиров, Гети и Готи, I-ва част, Изд. Зиези Екс Куо Вулгарес, София, 2008;
9. Г. Батаклиев, Антична Митология – Справочник, Изд. Др. Петър Берон, София, 1985;
10. Борбата в България- http://www.bul-wrestling.org/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0017&n=000009&g=
Павел Серафимов
за в. „България”
www.sparotok.blog.bg
www.sparotok.blog.bg



11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите. Денят за почит на Светите б...
Училище „Джон Атанасов” отбелязва своя десетгодишен юбилей
Празникът на славянската писменост и култу...
Още един незабравим празник в училище „Джон Атанасов”
Днес, 5 май, беше един специален ден за п...
Празник на буквите в училище „Джон Атанасов”














