Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

вторник
ноември 21
Home Интересно Скритата истина Първият българин - „милионер" от залагания в САЩ

Първият българин - „милионер" от залагания в САЩ

Е-мейл Печат ПДФ

komardgiaСънародникът ни Бело Стефанов от Сейнт Луис, Мисури, който си купил само един билет за надбягванията на коне от ирландската болнична лотария в Епсън Даун, Англия, е спечелил втората наградата при надбягванията на 2 юни 1938 г. Наградата е на стойност 75 хиляди американски долара. Данъкът, който нашенецът е трябвало да заплати на федералното и щатското правителства е бил в размер на 22 393 американски долара и така чистата сума, с която българинът е разполагал е точно 52 607 американски долара.
Това съобщава един от най-популярните и продължително съществували български емигрантски вестници в САЩ - „Народен глас", в броя си от 3 юни 1938 г.
По-нататък в статията изданието разказва кой е Бело Стефанов. Той е българин от Македония, роден в Тетово. Пристигнал в САЩ преди 25 години /тоест около 1913 г./ и се установил в Сейнт Луис, където се занимавал с много професии, но най-вече с търговия. В Тетово Стефанов оставил две дъщери, които били омъжени и един син, съобщава още вестник „Народен глас".
През последните няколко години към 1938 г., мъжът държал паркинг на самия бряг на река Мисисипи.
Бело Стефанов е първият българин в Америка, който печели толкова крупна сума пари от надбягвания на коне в Англия. Вестникът го описва като шейсетгодишен, скромен и трудолюбив човек.
Наистина, не са често явление новини като тази, българин да спечели от залагания. Защо ли, ами защото българите са предимно бедни хора, които работят много и пестят много, защото за тях приходите са нещо, което трябва да им позволява да съществуват и останалото се заделя за „стария край", защото всички искат един ден да се върнат в родните си земи и да се установят там. За тях гурбета е възможност да подобрят живота си в родните им земи, а не - класическата форма на емиграция, когато човек сменя трайно местожителството си, не заради друго, а защото иска вече да живее на ново място.
Именно поради тази причина, да отделиш от залъка си, за да играеш на залагания, колкото и малко да е това, то е твърде много и е твърде рисково за хора като нашите стари българи от емиграцията ни в САЩ, които не са готови да правят такива резки стъпки в страни, на каквато и да е цена.
Разбира се, има и изключения, каквото е това с Бело Стефанов от Тетово. А един българин, автор на пътен дневник, отбелязва още един подобен случай, години по-късно, когато обстановката в САЩ вече е различна от това, което е било през 1938 г. Ето какво пише Георги Иванов в своите пътни бележки:
„...На 1 септември 1971 г., около 8 ч. вечерта пристигнахме в Толедо. Това е стар град. Има доста неизмазани къщи, които червенеят. Повечето сгради са около 4-5-6 етажни, единици са измазаните. Отидохме в българския квартал. Тук е най-богатият българин. Намерихме Джени и Кирил Николови...на следващия ден – 1 септември...след закуска жените отидоха на пазар, а ние с Киро отидохме за хляб. Минахме по мост над реката, която тече буйно през самия град. Киро ми разказа, как, когато работели по моста, го викнали да работи и той. Той обаче видял как работниците са се настанили в един кош над водата и се уплашил, защото ако кошът се скъса, те ще се издавят в реката и им отказал.
На младини Киро играел комар. Обикалял щатите и много му вървяло. Печелел доста пари и почти никога не губел. Оженил се, но продължил да играе на карти за пари. Не се прибирал дори за хранене. Един ден на жена му й писнало и взела тенджерата с яденето, занесла я там, където играели комар и я тръснала на масата!
По-късно Киро се хванал на работа в железниците и от там се пенсионирал...".
Кирил Николов е доказателство, че в по-късните години – 40-те и особено 50-те, ситуацията вече е била различна. Хората са понатрупали капитали и са разполагали със свободни такива, които макар и малко, вече са позволявали и на нашенците да играят комар и да залагат пари на конни надбягвания. Това е национален спорт и мода в Америка. Българите твърде дълго време странят от тези тенденции, защото нямат финансовата възможност да се включат.
Кирил Николов е живото доказателство за това, че и сред нашенците-емигранти е имало ентусиасти, които постепенно са достигнало до нивото да могат да си позволят да бъдат модерни и да играят комар.
Някои от тях очевидно са имали и късмет. Други пък, още в ранните години, когато са пътували в Америка, за да изкарат пари за „стария край" са ги залагали още на пристанището на връщане и понякога са губели всичко, което са изкарали с труда си в „Новия свят".
Бело Стефанов и Кирил Николов са само двама българи, единият от които печели наистина крупна за онези години сума пари, а другият печели по малко, но продължително и устойчиво. Хазартът не е характерен за нашенците в САЩ, особено в ранния период. Но все пак на някои от тях щастието понякога се е усмихвало...!

 

Венцислав Жеков
кореспондент на вестник „България" в София

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер