Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

четвъртък
ноември 23
Home Интересно Скритата истина Дедеагач – бълграрският пристан на пристигащите от САЩ

Дедеагач – бълграрският пристан на пристигащите от САЩ

Е-мейл Печат ПДФ

dedeagach1Дедеагач е едно от гръцките, а всъщност, оказва се и български, че дори и турски пристанища, където някои от нашите сънародници, които са били на гурбет в САЩ, акостират, когато се прибират в „стария край".
Повечето реклами за пътувания от САЩ към България и Македония обясняват, че има няколко варианта, когато се пътува с кораб. Вариантите са от САЩ до Европа – най-често това са някои френски пристанища и след това към Гърция – пристанищата Пирея, Пиракус, Каламата и Солун. Цените от Ню Йорк до първите три гръцки пристанища е 48 долара, до Солун е 50 долара, а до Дедеагач е 51 долара. Това са цените за трета класа.
Предимно италиански, френски и английски параходи пътуват директно от САЩ до Дедеагач и Солун. Проблемът е, че повечето хора, които пътуват, искат да спрат, колкото се може по-близо до България, за да имат по-малко път по суша, защото пътуването по суша е доста по-трудно, отколкото с парахода. Именно заради това повечето предпочитат да пътуват до Европа с параход, след това от френските пристанища, директно, или след пътуване от единия до другия френски бряг с влак, да се качат отново на параход, който да ги откара най-често до Солун, а още по-често до Дедеагач. Именно това виждаме и в цените на билетите. Разлика от три долара, което в онези години никак не е малко, е доплащането, когато се пътува до Дедеагач, който е само на около 40 километра на юг дори и от съвременната българо-гръцка граница.
Дедеагач, или както е известен днес - Александруполис е сравнително нов град с кратка история. През 1847 година на мястото на града е съществувало кафене и караулен пост против контрабандисти. След 1850 година рибари от околни села се събират тук и образуват малко село, наречено Дедеагач, което в превод от турски означава "старо дърво" или ,,дърво на отшелник".
На това място действително е имало вековен дъб, под сянката на който е живеел, а в последствие е и погребан турският отшелник на име Деде.
Градът е преименуван за кратко на Неаполис, а после на Александруполис, в чест на тогавашния гръцки крал Александрос I, а не на древния цар на Македония Александър Велики – както понякога се твърди, който непосредствено след развоя на тези събития е посетил града заедно с Елевтериос Венизелос – тогавашния министър председател на Гърция.dedeagach2
В Дедеагач се открива и българско училище. През 1896-1900 г. учител е Кирил Совичанов, а в 1900-1901 година - Иван Липошлиев, Ат. Думчев, Иван Чонтев, Фания Ташкова. През 1902 г. идват още нови учители. Така през учебната 1905-1906 г. работят три български училища — две основни и едно трикласно „Св. св. Кирил и Методий". През 1909 г. е избран първият български кмет на Дедеагач - Никола Табаков.
С акт на Народното събрание от 14 май 1941, точно 21 години от датата, когато градът е даден на Гърция, той заедно с цялото Беломорие пак е част от България, второ по значение българско пристанище на Бяло море, след Кавала. Българин отново става кмет на Дедеагач. Това е Иван Попянчев.
Визитната картичка на града е фарът - поставен на висока кота, той е втори по големина в света с неговите 27 м. височина и е запазен и днес.
Дори и в по-ново време, когато нашенците пътуват по този маршрут от САЩ към „стария край", през френските пристанища и до Гърция, те винаги предпочитат именно Александруполис, или Дедеагач.
Повечето рекламни агенции за продажба на билети в онези години споменават, че техните кораби не пренасят контрабанда и поради тази причина няма да бъдат забавяни по пристанищата от проверки, както и няма да има „арестуване" на кораби.
Така те успокояват своите потенциални клиенти-пътници, за да бъдат спокойни за пътуването си, като ги уведомяват и за това, че могат, един вид като екстра, да ползват корабите, които пътуват между френските и гръцките пристанища, чак до Дедеагач!
Това наистина е „българският" пристан за нашенците, които пътуват от САЩ за дома си по този маршрут. Дори и когато Дедеагач не е в пределите на географската карта на България, дори и тогава нашенците го предпочитат, защото е най-близо до границата с родината. Така най-безопасно, безпроблемно и бързо ще се придвижат до родните си места, а веднъж влезли в България, пътят им, поне така те мислят, ще е по-лесен, защото ще се движат по родна земя, могат да отседнат при българи, макар, че такива живеят и в повечето населени места в Северна Гърция.
В онези години, заради войни, границите се менят често и населението не може постоянно да се мести, за да е все в пределите на България или Гърция. Така хората дори и днес са смесени, в южните български земи има хора и с гръцки произход, а в северните гръцки земи пък е пълно с хора с български корени!
Дедеагач, или Александруполис днес е един прекрасен град, който отново посреща българи, но сега вече той е туристическа дестинация, която отново се ползва, защото е близо до граничния пункт с България и само за някакви си 40 мин. човек може да се окаже от южната ни граница направо на Беломорието, където плажовете са прекрасни, а на тях отново се развява и българското знаме, заедно с гръцкото...!

 

Венцислав Жеков
кореспондент на в. „България" в София

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер