Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

събота
ноември 25
Home Интересно Скритата истина Eзикът като идеологическа заплаха за държавата!

Eзикът като идеологическа заплаха за държавата!

Е-мейл Печат ПДФ

dafinov1Владеенето на чужд език днес почти навсякъде в нормалния свят се счита за предимство. Това да можеш да говориш един, или дори и няколко езика е безспорно богатство, което е и своеобразен плюс, когато човек си търси работа, но и когато общува, защото общуването е много по-лесно, когато можеш да говориш на няколко езика.
Казват, че когато човек научи добре един език, то след това може да научи лесно поне още няколко, които са сродни, или имат сравнително близки корени. Възможно е това да е така, но е имало и времена, когато това да владееш чужд език е било считано за почти равно на престъпление. Това е така и в някогашната комунистическа държава България.
Това е историята на един обикновен българин – да го наречем г-н Дафинов, станал свидетел на зверства по време на комунистическия режим, изпитал на гърба си неволите от това, че просто е знаел чужди езици...!
Ето какво разказва Дафинов пред 168chasa.bg: На въпрос, защо са го пратили в лагер, той обяснява, как през 1960 г. е едва на 18 години и учи в езикова гимназия. Говори 3 езика - френски, английски и италиански. Политическата милиция, която в онези години носи вездесъщото наименование „Държавна сигурност", го преследва, защото се срещал с чужденци...!
Всеки сам може да си представите в онези години на ограничения, колко чужденци от Западна Европа е било възможно да е имало у нас, но това се смяташе за страшно престъпление!
Партията се страхуваше хората да общуват с чужденци, особено от Западна Европа, защото те може да споделят на нашите изстрадали българи какъв е животът там и така те да разберат, че всъщност раят на света не е в СССР, което беше най-големият страх на домораслите комунисти.
Обявяват Дафинов за идеологически враг и въпреки че учи последна година във Френската езикова гимназия, той не може да я завърши. През декември 1960 г. без съд и присъда е изпратен в поделение 0789 в Ловеч - лагерът.
Така се оказва, че един човек, ученик, който просто е добър ученик, знае няколко езика, се превръща в идеологически враг на комунистическата система. Проблемът на властите по това време е, че този човек не е бил приобщен към „мероприятията на властта", тоест, не е бил привлечен за шпионин, например, поради което неговата естествена интелигентност му изиграва лоша шега и той става жертва на историческите обусловености на времето.dafinov2
По-нататък Дафинов разказва как е освободен от затвора през януари 1962 г. „Беше ужасен студ, а проверката траеше по 3 часа", спомня си клетникът.
След промените през 1989 г, когато комунистическата система и в България рухна под тежестта на собствената си безгръбначност, Дафинов се среща с бригадира - Благой Гайтанджиев-Благо Магарето. „Той беше от Пловдив, виждахме се няколко пъти. След 10 ноември /1989 г./ ми се обаждаше, явно се беше уплашил, че истината излиза на бял свят, и казваше: "...ела да те видя, нали знаеш, с пръст не съм те пипал...", спомня си за това откровено нахалство Дафинов.
„Бях и при Лилко Йоцев през 1992 г. и уж ще се води някакво дело. Той ми казва: "Сега в кабинета ми ще дойде един човек да видиме дали ще го познаеш." И доведоха някакво 19-годишно момиче. "Познаваш ли я?" А то - дъщерята на Ръжгева, която приличала много на нея и на същите години, на които майка й беше в лагера. После доведоха и самата Ръжгева. Хвърлих се: "Помниш ли, мръснице, какво ни правеше, сега ще ти прегриза гърлото!" Лилко Йоцев стои и не се намеси, а тя отговаря: "Не е вярно, аз не те познавам." Правеше се на луда и на процеса", спомня си Дафинов.
Всъщност, такива истории е имало много. Ръжгева е известна със своята жестокост като надзирателка. За съжаление един по един хората, които са ставали и нейни жертви, а и самите палачи, си отиват по естествен начин от този свят. Проблемът е, че тази толкова трудносмилаема тема все по-често се забравя, покрива се с патината на времето и историята я отхвърля, защото е твърде тежко преживяването.
Повечето хора, които имат близки, пострадали по този начин при комунизма, днес не искат дори да си спомнят за това време и за ужасите, които те и техните близки са преживели, защото така те отново преживяват болката, а тя наистина е непоносима!
Нахалството на палачите, безочието на техните наследници днес е поразително. След падането на фашизма, наследниците на фашистките палачи по света са се срамували от това, че са сродници на такива хора. При нас обаче пирамидата е обърната, наследниците на тези хора днес са мастити бизнесмени, които се гордея със своите близки, които са били убийци...! Въпрос на ценностна система и на национален морал...!
А жертвите..., те доизживяват жалкия си живот в много случаи в пълна мизерия и умират сами и обругани и от историческото време, и от новото време, което ги забравя...!

 

Венцислав Жеков

кореспондент на вестник „България" в София

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер