Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

петък
ноември 24
Home Интересно Скритата истина Децата на България – между родолюбието и емиграцията!

Децата на България – между родолюбието и емиграцията!

Е-мейл Печат ПДФ

red1Има нещо изключително грозно и дори ужасяващо в изоставените училища. Те са сякаш по-празни от други сгради, които също са изоставени, те са зловещо празни, може би защото някога в тях наистина е кипял живот и изведнъж, а дори и да не е изведнъж, този живот е секнал.

Изоставените училища, както се казва „поради отпаднала необходимост", са празни, но съхраняват спомени и от това усещането за празнота и изоставеност е още по-осезателно. Сякаш тези училища са скелети на някакъв мастодонт, оглозган скелет, който стърчи все още помилван от гравитацията, но напълно лишен от съдържание, а празното пространство в него е запълнено с усещането за присъствие, призрачното усещане за нещо, което го е имало, но отдавна, или не чак толкова отдавна, вече го няма...!
Едно такова училище ни представя ситуационни схеми, от които наистина настръхваме и от студа, и от празнотата, а и от звуците, защото тези сгради понякога все още ехтят от глъчката на учениците в тях, онези, които са били ученици тук преди 10-15-20 и повече години...!
Рухването на политическата система от преди 10 ноември 1989 г., а и осезателното намаляване на населението, съответно – и на децата, които стават ученици, доведе до обезлюдяване не само на селата, на някои градове, но и на цели региони. Така училища, обикновени и специализирани, които бяха изградени на различни места в страната, наистина отпаднаха от необходимост и останаха да стърчат като спомени за времената, когато населението ни е било близо 9 млн...!
„Тук важи закон един, северът да бъде в дим...", гласи надпис на стената в едно от тези училища. „Северът"...кой е този север, изоставеният регион, един от най-бедните региони в Европа, или дори може би и най-бедният...!? Защо в дим, какво дими, дими историята, дими или дори гори паметта, защото самотата е превзела училището...!?
„Red or dead" пък гласи друг графит...! „Червено или смърт", но не става ясно, дали това е политически лозунг, дали е футболна запалянковщина, дали е заплаха, или е просто спортна злоба...! В допълнение на същото друг надпис гласи: „Червена доминация...!", но на какво и пред какво, за какво иде реч...! Това са словесни остатъци, или отпадъци, от някакво отминало време, някакви разиграли се сякаш в паралелна действителност, страсти, които не познават самите себе си...!
От полуотворена врата злокобно ни „гледа" един Вапцаров с избодени очи, обезобразен, защото е Вапцаров, или защото обезобразителят не е знаел, кой е този Вапцаров, или дори че въобще е Вапцаров...!?
„Пойдешь ли ты в кино с нами?", пък пита на руски някакво прашасало образователно табло, захвърлено на дъното на обгоряла класна стая, вероятно по емблематичния за онези години руски език...? Къде да вървиш..., не е ясно, ясно е само, че тук, в това училище, всичко отдавна наистина е отишло „на кино"...при това именно „с нами" - заедно с нас...!red2
Едно „сърце" – пластмасов макет, разбира се /!!!.../, се търкаля в някогашен кабинет по биология, вероятно, изтръгнатото с мръсни ръце „сърце" на миналото – умъртвено насилствено от кръвожадното настояще, което някога е било просто безобидно, някакво, все още, уви, неопределено бъдеще...! Заявката обаче е била тази – убийство, символично убийство като ритуал, за пречистване, или за прелистване на следваща страница, в която тези сърца ги няма, пластмасовите сърца са неистински, но няма нови, няма истински, няма дори и дървени...!
Сенките ни се влачат по стълбището нагоре, към някакъв сензитивен втори етаж, където попадаме почти концептуално! Вятър, самота и зловонна тишина, дори каналите в тоалетните не ухаят, както сме свикнали...! Няма живот тук, спалните помещения само подсказват, че това е било някога интернат, но кой, или кои са живели и са учили тук, не се знае, тези хора са анонимни...! Местни жители са работили в кухнята на училището, жени са подготвяли вкусни гозби за изоставени деца...! Днес тези деца ги няма, те са пораснали, а нови деца така и няма, тоест има, но не са в България, те се раждат почти българи, но извън България, родителите им, вероятно деца от същия този дом, са емигрирали отдавна, за да потърсят истинските си сърца извън студено-пресованите спомени на собственото си минало – в горещото пладне на живия живот, някъде, навън, по света, далече, отвъд огромни океани и чужди планини...!
Училищата от миналото..., те са оглозганите скелети на историята на родното образование. Понякога то демонстрираше, парадирайки с нещо, понякога прикриваше нещо, друг път пък просто документираше само себе си.
Изоставените училища днес са по-зловещи и от изоставените казарми, а нецензурните надписи, макар и написани на обратно, наопаки, всъщност псуват реформите, които все стартират с фанфари, а после бързо затихват, под пълната упойка на хроничното безразличие – сънят на един народ, нездравият сън на един народ...!Така с приспивни песни и фалшиво самоуспокояване преминават дните и годините на цяло едно поколение и то се превръща в поредното „изгубено поколение", за което някога считаха това на Хемингуей - междувоенното поколение. И ако поколението на Хемингуей остави шедьоври на класическата литература, то новото изгубено поколение, какво ще остави след себе си, какво и най-вече, къде...!?

 

Венцислав Жеков
кореспондент на в. „България" в София

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер