Политическата реклама – стари модели и нови тенденции!

Венцислав Жеков
Печат

lozungi1Билбордовете за всички е ясно, че са реклама, която твърде лесно, непосредствено и успешно достига до потребителите – обществото нарочено за адресат на въпросната рекламна кампания.
Някога обаче билбордовете не бяха точно реклами, а по-скоро един от многото начини за политическа пропаганда. Ако тогава рекламата е била въобще реклама, тя носеше предимно идеологически отенък и това беше нещо напълно нормално, дори се възприемаше за естествено от хората.
Както впрочем е известно, едно твърдение, когато и ако се повтори достатъчно много пъти, то се превръща в истина, дори и да носи напълно невярна информация. Това е само един от триковете, които се прилагаха от тогавашната власт в България, която произхождаше от тоталитарната същност на комунистическата идеология.
Пропагандата беше класическа – тип „гьобелсова" пропаганда. Въобще, двете политически системи - на комунизма и на фашизма са толкова близки една до друга като идеология, а и като практика, което ясно се показа в изследването на президента Желю Желев - „Фашизмът", че е неизбежно да се открият прилики в почти всяко направление, където се изследва деятелността им.
Билбордовете, които днес се използват за реклама на стоки и услуги, някога бяха предимно агиттабла – тоест – агитационни табла, на които се поместваше политико-пропагандна информация от лозунгативен тип, която не просто информираше, а на практика набиваше в главата на потребителя определен тип мислене и възприятие. Впрочем, не особено далече е и днешният тип реклама, която има за цел непременно и на всяка цена да „влезе в главата" на адресата – потребителя на стоката или услугата.
В този смисъл, рекламата като такава, като тип въздействие и модел на налагане на стереотип, представян като някакъв вид мода, не е променена особено много от онези времена.
Изработката и технологията са леко променени, защото все пак индустрията се развива и излизат нови форми на съчетаване на материали и обеми, както и нови елементи и най-вече материи, които дават по-богат арсенал от възможности за „творческа" изява!
Методологията на рекламата обаче е една и съща – търсят се възлови кръстовища и въобще динамично посещаеми обекти, където пътникопотокът е висок, за да се достигне максимално бързо, максимално директно и максимално успешно до публиката – потребителите на въпросната информация, независимо, дали тя е политическа, или просто става дума за чисто търговска реклама.
Методите са същите и днес, но посланията са други, сферата на действие е коренно различна, защото и целите са напълно различни.
Най-често, в годините на така наречения „развит социализъм" билбордовете, които, както вече уточнихме тогава се наричаха агиттабла, „рекламираха" българо-съветската дружба! Непременно трябваше да има две кръстосани знамена – на НРБ и на СССР, за да се демонстрира и най-вече, за да се внуши „братската любов" и неизменната политическа свързаност между двете държави и двата народа...!
Разбира се, темите на политическата реклама в годините на комунизма не бяха особено вариативни, защото всичко се въртеше около това, че България е комунистически рай, където всеки работи и по този начин активно допринася за благото на социализма в световен мащаб! Именно заради това, онези, които по една или друга причина не работеха, дори и временно, бяха считани за врагове на народа, защото с нищо не допринасяха за постигане на комунизма...!lozungi2
Портретната декларативност също беше твърде агресивна, защото налагаше едни и същи образи и на площада – на манифестации, а и в кабинетите. Най-често естествено се изобразяваше другарят Тодор Живков – партиен и държавен ръководител, който по този начин се налагаше почти като икона. След него непосредствено се изобразяваха и се инкарнираха в съзнанието на публиката Карл Маркс и Фридрих Енгелс – идеолозите на комунизма, Ленин, Георги Димитров, Цанко Церковски, Гаврил Генов, Васил Коларов и много други партийни функционери и идеолози, които се представяха като примери за подражание, за изучаване, за успешност въобще.
Политическата пропаганда разбира се помни и други образи, като този на вездесъщия „чичо Сам" – олицетворение на САЩ и въобще Западния свят. Нивата обаче са различни, първите образи са идеализирани и дори сакрализирани, докато „чичо Сам" е по-скоро сатиризиран, а и сатанизиран, като целта е ясна – политическо внушение и пропаганда на определен тип мислене, в определена посока и дори с определен интензитет!!!
И ако някога билбордовете, които рекламираха партията и „дружбата" с великия и неразрушимия СССР бяха по-ръбести, символизирайки развети знамена и ръбове на петолъчки, то днес отново тази „мода" се връща, когато да речем една марка цигари „си позволи" да „извади" кутията от рамката на билборда и така привлече вниманието на потребителя, дори и да не е любител на точно тази марка цигари!
Именно това е начинът, чрез нестандартен подход да се постигне успешна кампания. Някога политическата реклама разчиташе на категорична декларативност и мозъчна атака, същото се търси и днес като подход. Тоест – целите са различни до известна степен, но моделите и методите на презентация са не просто същите, а дори и съвсем същите...! Времената се менят, но някои практики си остават актуални, за добро, или за зло...!

 

Венцислав Жеков
кореспондент на в „България" в София

Снимки без текст.