Имаше един много популярен термин, по-скоро словосъчетание, по времето на така наречения „развит социализъм”, който упорито ни водеше към „светлия” комунизъм. Това словосъчетание беше измислено от пропагандната власт, с цел да дорегулира икономическите взаимоотношения в социалистическата система. Става дума за израза „западно влияние”. Той има различни вариации и метастазни нюанси, част от които са: „американска пропаганда”, „упадъчно влияние”, „капиталистически уклон”, а малко по-късно изразът придобива институционалност, като в официалните документи на политическата полиция вече го срещаме като: „изменнически намерения”. За какво собствено става въпрос...?
Ако един човек има роднини в Америка или друга капиталистическа държава, ако „не дай, Боже” общува с тях или пък носи маркови дрехи от Западна Европа, или пък колата му е западна марка и още, и още... всичко това се считаше за упадъчно влияние, което дестабилизира „перфектната социалистическа система” и уврежда „класово” индивида, в следствие на което той се превръща в „ненадежден елемент”.
В годините преди Втората световна война в България, оказва се, са били популярни брандове в различни сфери на търговията и производството, които след това за почти пет десетилетия изчезват мистериозно от съзнанието на българина и поколението, което посреща демократичните промени у нас, преоткрива наново тези марки, сякаш те не са били познати преди това.
Това представлява феномен на амнезия от рафиниран политически тип. Българинът „трябваше” да забрави западното, за да „запомни” само съветското производство. Целта беше всичко западно да бъде демонизирано, а всичко съветско да бъде въздигнато в икономически култ.
С помощта на един прекрасен интернет сайт - http://www.lostbulgaria.com, успяхме да открием уникални фотографии, които да илюстрират настоящия наратив. Става дума за известни марки като: „DUNLOP”, „ANSALDO”, „ERCOLE”, „SINGER”, „NAUMAN”, „BAYER”, „SPITZER” и много други.
Особено популярен у нас беше и си остана аспиринът „BAYER”, който българинът наистина издирваше, както се казва, „под дърво и камък”, защото се считаше, че той на практика лекува всичко - от обикновена хрема, та дори до нелечими болести. Разбира се, този аспирин си беше и си остана един от най-качествените, но по времето на развиващия се социализъм този фармацевтичен бранд неизбежно също носеше със себе си негативите на западното влияние. Властите в България се дразнеха от това, че хората предпочитаха аспирин „BAYER”, а не родното или съветското производство на аспирин.
Автомобилите „ANSALDO” и гумите „DUNLOP” се рееха в социалистическото слухово пространство като тайнствени заклинания, идващи от западния свят. Хората тук нямаха легален достъп до качеството на тези марки и инкриминирането на тяхното дори споменаване водеше до непознаване на марките, които бяха преоткрити едва след 45-годишното политическо затъмнение в родината ни.
Почти напълно непознати у нас бяха и велосипедите „FRERA” и „ANCORA”, както и тракторите „ERCOLE”. Шевните машини „SINGER” и „NAUMAN” днес са истинска атракция, защото освен, че представляват произведения на изящното изкуство, те все още работят, а някои от тях вече са на пределната за една такава машина възраст - 100 години. Все още има домакини, които ползват тези машини, като например столичното семейство Жекови, където шевната машина „NAUMAN” е не просто семейна реликва, но и елегантна мебел, а също и полезен уред в ежедневния дребен бит.
Всички тези брандове са били популярни в България преди Втората световна война и за това красноречиви свидетелства са старите снимки. Въобще „Америка” като рекламно понятие е била популярна и за това говори една снимка от началото на ХХ век, където на пазарния централен площад е разположено фотографско ателие, носещо името „Америка”. С особена популярност са се ползвали и така наречените „нови амазонки” от столичния локал „Нова Америка” от началото на миналия век.
Америка съществува в съзнанието на българина и като търговско понятие, и като рекламна констатация, и като опортюнистичен атракцион, но и като стойностно изкуство и култура. Америка се превръща от възможност за нов живот в осъществена мечта за такъв тук - в България. Нещо подобно се наблюдаваше в българската битова среда и в началото на демократичните промени у нас, когато американското знаме беше поставяно на най-невероятни места за реклама, като чипсове, пържени фъстъци и други, а междуградските автобуси също развяваха американския флаг, първоначално плахо, по-късно и по-смело те надничаха зад снимки и огледала за обратно виждане в превозните средства, за да се стигне до портокалов сок в малка опаковка, който откровено носеше името „California”.
Забраняваното винаги се превръща в обожавано, едва тогава обаче, когато то срещне дълго чаканото позволение, така стана и в нашата родина с американските символи. Дълго време те бяха заклеймявани, дълго време гледахме не особено сполучливи карикатури на „чичо Сам” с огромен цилиндър, на който беше изобразено американското знаме и това трябваше да ни плаши, да ни ужасява дори, уви, ефектът не винаги беше очакваният.
Разбира се, в едно такова кратко повествувание не можем да обхванем всички популярни брандове, които са били известни в България и които впоследствие са „изгубили” имената си за нас, но не и за света. По-важното е да отбележим, че известните световни марки на машини, гуми и най-различни видове техники са били познати у нас, но с течение на годините, в които се очакваше да постигнем „зашеметяващи” икономически и всякакви резултати в развития комунизъм, те загубиха идентичността си. Години след това, ние отново „откривахме топлата вода”, и отново започвахме от началото, както много пъти преди това.


Венцислав Жеков
кореспондент на вестник „България” в София

Снимки: http://www.lostbulgaria.com