Президентството - безконтролни, нагли и недосегаеми

ЧАСТ 3

продължение от предишния брой

“Не съм убил архар.” Това бе лаконичният отговор на президента Георги Първанов в отговор на поставения му въпрос за бракониерския лов на 7 ноември 2008 г. в резерват в Узбекистан. Това е първия път, когато държавният глава коментира лично тази тема. Въпросът му бе зададен от журналиста и шеф на Канал 3 Сашо Диков по време на пресконференцията в петък, на която Първанов посочи защо е несъгласен с искането на мнозинството за предсрочното му отстраняване.
(http://www.mediapool.bg/show/?storyid=162958)

“Болгарский президент за козла не ответит”
“Из источников, заслуживающих абсолютного доверия, стало известно, что чуть ли не основной целью визита президента Болгарии в Узбекистан является охота на горных козлов, которую специально для него организует принимающая сторона. На данный момент в Узбекистан уже доставлен личный оружейный арсенал страстного охотника Георги Парванова.”
Сергей Ежков

“В Узбекистане вновь охотятся на редких животных. Сафари и внешнеполитическая активизация страны сопровождаются вояжами политиков. В аэропортах Ташкента, Ургенча, Нукуса появление арабских шейхов с охотничьим снаряжением - давно уже не редкость. А высокопоставленным первопроходцем с Запада стал президент Болгарии Георгий Пырванов. Во время государственного визита в Узбекистан он подстрелил горного козла - архара, занесенного в международную Красную книгу. И президенту дружественной страны за это ничего не было. Ведь ему официально разрешили совершить уголовно наказуемое деяние.
Статья 204 Уголовного кодекса Узбекистана устанавливает, что «нарушение режима охраняемых природных территорий, повлекшее крупный ущерб (от ста до трехсот минимальных размеров заработной платы) или иные тяжкие последствия, наказывается штрафом до пятидесяти минимальных размеров заработной платы или лишением определенного права до пяти лет либо исправительными работами сроком до двух лет».
Сергей Наумов

“Президентът Георги Първанов не е участвал в ловни събирания, макар че на 1 март тази година е бил в планината в района на Симитли”, заявиха в четвъртък от прессекретариата на държавния глава по повод публикацията във в. “Струма”, според която Първанов е отсрелвал лисици, докато страната бе изпаднала в шок и скръб заради пожара във влака София - Кардам, отнел живота на девет души. Президентството увърта за ловния излет на Първанов
Николай Мартинов

“Медияпул” 6 Март 2008
“Намираме за изненадващо, че журналист с дългогодишна практика като Иво Инджев, си позволява подобно непрофесионално поведение. Президентът Първанов пръв публично обяви имуществото и доходите си в съответствие със закона и всеки гражданин има достъп до тази информация. Разпространяването на подобни съобщения може да се тълкува като опит за предизвикване на компроматна война, която би опетнила предизборната кампания и в която предизборният щаб на Георги Първанов няма да участва.” http://www.dnes.bg/bulgaria/2006/10/10/btv-uceli-ivo-indjev-v-desetkata-s-prezidentskiia-mezonet.28441

Ето и самият финал на неделния разговор в студиото на Инджев с работещия за БСП социолог Михаил Мирчев, депутата от ДСБ и политолог Светослав Малинов и депутата от “Атака” Станислав Станилов, както е публикуван на сайта на Би Ти Ви (bTV.bg):
Водещ: Като стана дума за кухни и за компромати, да ви попитам, сега може би ще ви прозвучи странно, но получихме имейли, в които се твърди, че г-н Първанов притежава мезонет за 100 хил. долара в здание на централен булевард в София.
Съжалявам, че трябва да кажа нещо, което, признавам, не съм проверил, но ако има нещо такова, възможно ли е да бъде доказано така ли е или не? Тук се намесва името на г-н Манджуков, който той е наградил с орден.
М. Мирчев: Ами това е типичен дребнав компромат. Нека се извади на масата и да се проверят фактите. Нищо лошо не виждам един президент да има един мезонет за сто и... за какво казахте?
Водещ: 100 хил. евро на булевард...
М. Мирчев: Значи това е 150-200 хил. лева, което е голям апартамент, такава му е стойността, около 120-150 квадрата в София.
Водещ: Намекът е, че тук се търси връзка с награден от него...
М. Мирчев: Такива апартаменти имат страшно много хора, защо пък президентът да няма такъв апартамент.
Ст. Станилов: С президентска заплата. . .
М. Мирчев: Въпросът е как е купен, с какъв кредит, дали е официално, дали е на негово име или на някаква 15-та братовчедка, това са важните неща, въпросът е да се сложат на масата. Но това е от най-дребнавите и грозни компромати, ако такова нещо е пуснато.
Водещ: Последна реплика, че трябва да...
Св. Малинов: Но трябва да се знае, че г-н Първанов наистина награди г-н Манджуков, един оръжеен търговец. Наистина награди г-н Мръчков, главен прокурор по време на възродителния процес. Това е в пъти по-скандално от това каква собственост притежава държавният глава.”
“В тази сграда са закупили апартаменти дъщерята на покойния Николай Добрев, апартамент има и бившият вицепремиер Костадин Паскалев”.
(Петър Манджуков: Някои жени плащат данък на амбициите си за кариера в-к “Уикенд”,13 юни 2009)
Сътрапезник с мафията
“Разбирам, че когато моя милост пита за апартамент, подарен на Първанов от неговия приятел и спонсор Манджуков, който пък получава орден от Първанов, това е укоримо в нашата държава - не за друго, а защото питам аз. Не се учудвам също, че когато пиша за Първанов и Маргините като сътрапезници на рождения ден на техния общ приятел, бившия шеф на митниците Евгений Узунов през лятото на 2003 г., това също се оказва без значение ( и без медиен отзвук) - по същите причини.
Известен ми е удобният аргумент за случаи, като “моят“ : “хайде сега, няма да му правим безплатна реклама на тоя, който иска да си го връща на президента“!
По-трудно за проумяване е, че уточнението на бившия шеф на червената парламентарна група Красимир Премянов за участието във въпросна вечеря на Младен Михалев - Маджо, отново се натъква на медийна пасивност. Е, добре, Премянов е бивш. Много бивш, а и не обича Първанов, който го изтика от върховете на БСП, т.е. попада под подозрението, че иска да си отмъщава нещо. Хайде и него да го пишем в графата “недостоверен източник”.
Но има и още. Уволненият от Националната служба за охрана за неподчинение ( и осъден на 3 години затвор заради отказ да направи лицеви опори!) офицер Николай Марков, заяви пък в e-vestnik миналата седмица, че около 300 души на заплата обслужват ловния комфорт на държавния ни глава, който се е обградил с лично предани земляци. В НСО две трети от състава били вече негови съграждани и съселяни. И това не е интересно за българските медии.”
Иво Инджев

III. Какво да се направи, за да вкараме Президентството в рамките на закона и да го поставим под обществен контрол?
При този анализ се вижда ясно, че Президентството в противоречие с всички демократични принципи стои над законите, извършва непрозрачна, безконтролна и често съмнителна дейност. Това би могло да се промени, ако се предприемат следните бързи и лесни мерки:
1. Да се промени Законът за “Държавен вестник” в чл. 4 ал. 1 т. 5, който понастоящем гласи:
Чл. 4. (1) В официалния раздел на “Държавен вестник” се обнародват:
5. указите на президента на републиката, с изключение на указите по
чл. 98, т. 9, 10, 11 и 12 и по чл. 102, ал. 3, т. 5 от Конституцията;” като Народното събрание да приеме друг текст:
Чл. 4. (1) В официалния раздел на “Държавен вестник” се обнародват:
5. всички укази на президента на републиката;”
Така че занапред всички укази на президента да се публикуват в “Държавен вестник”.
2. Да се създаде временна парламентарна анкетна комисия, която да провери всички укази, издадени от Президента и Вицепрезидента от началото на първия им мандат досега в периода 2002-2010 г. дали са приподписани от министър-председател или министър съгласно чл. 102. ал. 2 от конституцията.
3. Народното събрание да приеме решение, с което да задължи президентството да публикува незабавно всички укази, издадени в горецитирания период на Интернет страницата на президентството, както и всички вътрешни правила, структурата, функциите и съставите на всички комисии, съвети, дирекции и отдели и други звена.
4. Всички служители на президентството да подадат незабавно декларации за конфликт на интереси.
5. Народното събрание да отправи запитване до Конституционния съд за тълкуване на чл. 102 ал, 1 във връзка с чл. 104 от конституцията. Тук проблема е доколко е допустимо издаването на укази от вицепрезидента, тъй като в чл. 104 от конституцията е дадено право на президента да възложи на вицепрезидента правомощията си по чл. 98 т.. 7, 9, 10 и 11, но не и правомощието по чл. 102 ал. 1 за издаването на укази, което право конституцията изрично възлага само на президента: “В изпълнение на своите правомощия президентът издава укази, отправя обръщения и послания.” В такъв случай издадените от вицепрезидента укази биха се оказали нищожни. Още повече, че президентът е делегирал тези си правомощия на вицепрезидента с Указ № 53 от 23 януари 2002 г. (който също е секретен) по време на първия им мандат, но е юридически спорно дали не би трябвало да се издаде такъв указ и за втория им мандат - какъвто всъщност не е издаден.
6. Да се приемат най-сетне законите за НРС и НСО, за да се поставят и под контрола на Народното събрание и Министерски съвет, а не само под личната опека на президента Първанов.
7. При констатиране на евентуални нарушения на конституцията по чл. 102 ал. 2 следва да се започне нова процедура за отстраняване на Президента и Вицепрезидента от длъжност при хипотезата на чл. 103 ал 1-3 от конституцията.

Александър Долев е роден през 1962 г. в гр. Пловдив. Има бакалавърска степен по философия и магистърска степен по история. Добре познат в Пловдив и региона - работи в Община «Родопи» последователно като главен специалист по «Образование и младежки дейности», началник отдел «Образование и култура», директор на Общински център за социални грижи и началник управление «Образование и култура».
През 1995 г. печели местните избори и става първият мажоритарно избран кмет на район «Южен» в Пловдив. От 1999 г. до 2002 г. Е общински съветник от листата на ВМРО - Българското национално движение.
От 1994 до 2000 г. е Председател на Регионалния комитет на ВМРО за Пловдивска област, а от 2000 до 2002 г. - Председател на Областната Контролно-ревизионна комисия.
В момента работи в консултантска фирма, като се занимава с разработка и внeдряване на системи за управление по ISO 9001 и ISO 27 001.

Aлександър Долев
www.Sarakt.org