Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Всичко написано е класифицирано като  “Свръх секретно”. Информация за произход не може да бъде предоставена. Има още време до истинския взрив. Аз съм само катализатора на бомбата със закъснител. Споменът за човешката раса е по-силен от вградените в тялото ми платки. Някога всичко беше различно. Сега сме полу-хора, полу-роботи. Съвсем скоро ще бъдем изцяло заменени от изкуствен интелект- плод на дългогодишния ни труд. Годината е 2066, а моето име е Ростислав Димитров-модел Бета 9X.
Бегъл е споменът ми от преди петдесет години. Тогава бях само хомо сапиенс. Модерните разработки се опитаха да изкоренят човешкото в мен. Въпреки това, в базата ми данни има недокоснат файл, наречен:  “Година 2010”. Ето каква е била ситуацията тогава и какви са били мислите ми...
Влакът се носеше с бясна скорост по железопътната линия, а в купето не се долавяше никакъв шум. Маршрутът не бе един от най- популярните, което даваше добро обяснение за липсата на пътуващи. Седях с лаптоп в скута си и проверявах най- новите технологични разработки. Тогава за първи път прочетох за робот-актьор.  “Тези азиатци са невероятни”, мислех си. Роботът играеше една от главните роли в част от сапунена опера.  “Какво ли ще бъде след петдесет години”, казах си, когато плъзгащата врата на купето се отвори и към компанията ми се присъедини близо четиридесет годишна жена. Поздравих я, както предполагаше етикета, след което се върнах обратно към компютъра си. Радвах се, че имам безжичен интернет и мога да бъда с приятелите си навсякъде. Отворих Facebook и се впуснах в десетките новости от всевъзможен характер. С близо шестстотин приятели, не е никак лесно да си в течение с ежедневието им.
- Бихте ли затворил лаптопа си? - изведнъж се обади жената.
Колкото и странна да беше молбата й, не ми направи такова впечатление, колкото яростта, която се четеше в очите й.
- Разбира се.- казах с лека усмивка.- Не обичате модерните технологии ли?
Не последва отговор. Само леко кимване с глава. Исках само да прегледам още нещо и щях да се отдам на слушане на музика, когато жената отново се обади, но този път по един по-различен начин.
- Не разбирате за какво става въпрос. Това е един грандиозен проект за промиване на мозъци. След време ще съжаляваме за стореното, ала ще бъде твърде късно. Пътуваме свободно в Космоса, създаваме роботи за всичко, не сме част от обществото, а от интернет форуми и сайтове. Възхищаваме се на разработките си, без дори да подозираме,че всичко е предначертано.
Това със сигурност беше поредната психически нестабилна жена. Спомних си как при предното си пътуване станах случаен слушател на  “интернет” развода на млада двойка. Мъжът се запознал с любовта на живота си през сайт за запознанства и се наложило да изостави настоящата си жена.  “Колко трогателно”, мина ми през главата.
- Все още имаш шанс да се спасиш. Потърси Питър Козак на телефон...
Изведнъж в купето нахълтаха двама костюмирани мъже и без дори да се легитимират, просто отнесоха лудоватата жена със себе си. Едно единствено нещо бе останало на седалката- картата за достъп на работното й място. Там пишеше- Елис Томас- гл. упр. Отдел  “Технологии”.
Какво съвпадение само. След случилото се бях длъжен да проверя за какво говореше Елис. Отворих лаптопа си и...
Тук информацията ми се губи. Изглежда споменът е бил изтрит. Откривам грешка в системата си. Някой се опитва да ме блокира. Може би са... Модел Бета 9X бе спрян...
Ако идеята на интернет е свобода в киберпространството, то тогава нещо й куца. В наши дни сме се превърнали в роби на технологията. Разполагаме с Google, Facebook, Twitter, Youtube, Ebay, Pay-pal и разбира се, Wikipedia. По статистика 1/4 от населението на света използва интернет, 1/3 от тях има профил в сайт за запознанства, повече от 1/2 сърфира из еротични сайтове. Ако преди пиехме кафе сутрин, то сега го правим във виртуалния свят. Имаме повече приятели online, отколкото всъщност познаваме. Гледаме високо бюджетни продукции с роботи, с мисълта, че е само фикция. Не са ни нужни книги, тъй като си имаме интернет енциклопедии. Телата ни са все още от плът и кръв, но колко дълго ли ще продължи това? Имаме технологичен напредък, долепен до човешки срив. Гледайки документален филм по актуален проблем всъщност никой реално не се замисля за самия проблем. Шокират ни фактите, впечатляваме се от начина на заснемане на продукцията, разказваме за видяното, покачваме малко личното си IQ и след малко вече всичко е забравено. Аналогично мога да кажа същото за пресата и медията. Роботизираме се! Съвсем скоро ще разполагаме с виртуални приятели и няма да е нужно дори да излизаме. Можем да работим от вкъщи, да си поръчваме храна от вкъщи и да живеем в апартамент, без никой да подозира за съществуването ни. Това направих и аз. Написах и изпратих статията си по е-mail. Може би вие сега я четете в интернет и се питате защо изобщо ви беше да четете всичко това. Отговор ще получите след петдесет години...

Ростислав Димитров
Кореспондент на вестник “България”