Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Знаете ли каква е разликата между психопата и нормалния човек? Обратно на очакванията ви - не много голяма.  Ако прочетеното е породило моментно объркване или дискомфорт, то всичко може да се обясни със сивото вещество, намиращо се в главите на всеки един от нас. Точно там е командният център, който диктува кое е правилно и кое е грешно. Поради тази причина казах, че разликата между вас и психопата не е много голяма. Представете си онези ангелчета и дяволчета, които се появяват от нищото на рамото на някой от героите във филмите. Това с други думи е мозъкът ви. Той е кукловода, а вие дървената кукла. В представите на “убиеца” да убиваш не е грях, още по-малко пък е грешно. Може би е точно обратното- никой не може да каже с точност, само неговият “ангел и дявол”. Достатъчно ви е да знаете това засега.
Всъщност нещо върху,което искам да акцентирам в статията си не е устройството и функцията на мозъка, не е отминалият или предстоящият репортаж за поредното извършено поръчково убийство, нито пък  да изтъкна сухи статистически данни за престъпността и тенденциите в България. Бих искал да ви пренеса в едни непознати и недокоснати от човешка ръка магически земи, където Джон Толкин или Джоан Роулинг биха искали също като мен да изпратят новия си литературен герой. За разлика от тези двама невероятни писатели, аз ще създам в представите ви нещо различно - истински герой, но във вълшебен свят. Със сигурност моят протагонист би се вписал без никакви усилия едновременно в творби като “Хари Потър” или “Властелинът на Пръстените” с дългата си бяла брада, преклонната си възраст, мъдростта на светец и погледа на човек, видял и изстрадал много. За неговото амплоа би подхождала роля на Божи човек или такава на мъдрец, източник на сила и добродетел за всички останали. За по-голяма достоверност, той трябва да бъде наистина стар и точно затова ще напишем,че е роден в зародиша на Първата Световна война, в същата година, в същия месец, но броени дни преди започването й.
Ако все още се чудите за кого говоря, то преломният момент в историята ми настъпи. Моят герой се нарича Добри или по-скоро Дядо Добри. Той живее в с. Байлово, където в представите си би трябвало да сте изградили приказното кътче от историята ми. За съжаление, той не разполага с дворец, каляски и придворни, ала пък душата му излъчва една особена светлина и внася топлина във всички, които имат възможността да се докоснат до него. И какво толкова интересно има в дядо Добри, че успяхте да загубите няколко минути от живота си в четене на ненужна никому информация, вероятно се питате? Преди да получите шамара си, искам ди ви напомня, че наближават празници, а всички знаем,че по Коледа се случват чудеса. Започват най-различни благотворителни кампании, бедните стават по-сити, сираците разбират какво е чувството да бъдеш обичан, старите опитват старите нови за тях храни от супермаркетите и се наслаждават на неземното си щастие. В същото време, касичката на ПР агентите започва бавничко малко по малко да се пълни. Все пак са празници - и те имат нужда от една 13-та заплата...
Не е бил нужен празник на Дядо Добри, за да дари 35 700 лв на храм-паметника “ Свети Александър Невски” в София миналата година, както не му е бил необходим такъв и предишните пъти, когато е дарявал пари за други Божи храмове. Вероятно и сега той събира стотинки от подминаващите го нищо неподозиращи хора. Докато през деня можете да го забележите да проси пред някоя църква (така Дядо Добри събира парите за дарения), то ако можехте да го видите вечер, бихте разбрали,че той вероятно дори няма легло, на което да пренощува в малката си къщурка. Този избран от мен герой, който съществува в истинския свят, този белобрад мъж на преклонна възраст е нещо повече от човек - той е истински светец. Разбира се, дори през дългите години на робство, а и след това, ние сме успели да запазим българщината в себе си, за да можем след време, когато някой необикновен човек като Дядо Добри направи нещо наистина свято, да оплюем с лека ръка постъпката му и да осъдим грешно похарчените пари . Тези пари са можели да стигнат по предназначение и до други места все пак, нали? Още по-странно дори е, че никой от добре познатите ни физиономии на известни личности не извършва подобни подвизи. Всъщност, като се замисли човек, те най-вероятно го правят, но просто ние не сме го забелязали. Животът и без друго е забързан, човек не може да бъде в крачка с всичко случващо се около него!
Ако досега не сте разбрали, Дядо Добри, както и даренията му са толкова измислени, колкото самите нас. За жалост, в историята ми има поука, но се чете между редовете и не всеки ще успее да я разбере. Има и урок, но отново, не знам дали всеки един би се просълзил заради един белобрад старец, както направих аз. Има и истина, но тя е наистина болезнена и отново не всеки би вникнал в същината на проблема. За сметка на това, както вече споменах, идват празници. Тогава ще можем да залъжем съвестта си, да прахосаме куп пари в подготовка и съответно в прекарване на Коледната и Новогодишната нощ, да споделим емоциите от преживяното във Фейсбук, да се напием по нашенски, след което да се събудим с трезва, но силно пулсираща от алкохола глава. И ето го сивото ежедневие продължава така, та чак до следващите празници, когато отново ще ни бъде подхвърлена поредната тъжна или по-скоро смислена и задълбочена статия или репортаж. Така ще бъде, защото си имаме нематериализирани ангел и дявол на раменете, точно както всеки психопат. А той в крайна сметка не прави нищо лошо, нали?

Ростислав Димитров
кореспондент на вестник “България”