Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Българският преход от социализъм към демокрация и пазарна икономика е резултат от две противоборстващи начала: поривът за свобода и нормален “западен” живот на милиони българи, от една страна, и стратегията на комунистическата номенклатура да запази положението си на господстваща класа в българското общество и държава - от друга.
Формално погледнато, победи първата тенденция. България в момента е член на Европейския съюз и НАТО, има многопартийна демокрация, магазини, които по нищо не се отличават от европейските (по цените - също), а комунистите се отказаха от всичко, в което твърдяха, че вярват.
Фактически обаче номенклатурата победи.
Комунистическата номенклатура постигна напълно целите си. Демокрацията е предимно фасадна, хората не могат да се възползват от предимствата на пазарната икономика заради системната и целенасочена политика за поддържане на ниски доходи, западните стандарти са все така далеч, както бяха и преди 1989 година, само че сега усещането е по-болезнено, понеже сме в състояние да направим и сравнението.
А една шепа хора, предимно номенклатура на БКП и Държавна сигурност, са още по-богати и още по-овластени, отколкото бяха преди 10 ноември 1989 година. Което и беше целта.
Това беше постигнато с проста тактика. Докато мечтаещите за западна демокрация вярваха, че пътят е намерен и е въпрос на време целите да бъдат постигнати, комунистите не се занимаваха с идеологически и ценностни ребуси.
На тях първо им трябваше време, за да се размие отговорността за икономическата и социалната катастрофа, в която оставиха България след 45 години на власт. И го получиха на Кръглата маса и във Великото народно събрание, на които формално се обсъждаха фундаментални въпроси.
Крайният резултат обаче е, че България получи политическа система, която по външни белези не се отличава много от класическите европейски демокрации и можеше да бъде въведена светкавично и почти механично, но комунистите имаха време, за да заемат позиции в икономиката, в медиите и да се затвърдят в държавните структури.
И когато най-накрая системата придоби завършен вид, се оказа, че основните й елементи имат съдържание, точно противоположно на етикетчето си.
Например когато се каже пазарна икономика, това в България не означава свободен пазар и свободна конкуренция, а свобода на назначени от комунистите капиталисти да определят цените както намерят за добре. Както в момента е с цените на тока, на храните, на бензина, на всичко.
На теория изборите са свободни и има над 200 партии, на практика няма политически субект, който е в състояние да застраши статуквото на ежедневното ограбване, на целенасоченото потискане на икономически и социално активните, на насаждането на отчаянието, че по честен начин и с честен труд не може да се просперира.
Времето се оказа решаващо и в края се оказа, че всичко е подменено: тези, които бяха непримирими, бяха изхвърлени и набутани на дъното, останалите се продадоха.
И се роди една (пост)комунистическа България: бедна, отчаяна, невиждаща път, всекидневно оцеляваща. А най-отгоре й - комунистите.
Тържествуващи. Те победиха.