Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Докато го има Апостола, никакви етнически сценарии у нас нямат шанс
Нищо няма да излезе от крамолата пред софийската джамия “Баня Башъ”. Няма да има продължение и боксовият мач в ринга на студиото “Неделя 150” между Волен Сидеров и независимия депутат Корман Исмаилов в полусредна категория на политическия боксов съвет. Всичко е пунта мара, както би се изразил някой квартален политолог с чаша в ръка.
Разумът е конник, който лесно можеш да събориш от коня, казва Джонатан Суифт.
У нас тази дисциплина е национален спорт, също като лъженето и манипулирането. Многократен републикански шампион е Ахмед Доган например. Двайсет години той твърди, че ДПС е единственият гарант за етническия мир в страната. Никой не му вярва, даже хората от неговия щаб, но се правят на разсеяни и той се изживява като шампион. Онзи ден седнал сред агите и вика на раята: “Без нас няма президент!” И раята се кефи, макар в понятието “нас” Сокола да включва само няколко души от обкръжението си, а не масовката.
Оттам тръгна и поредният цирков спектакъл, наричан кой знае защо “етническо напрежение”, “нарушени права” и “предизборни страсти”. Няма такова нещо. Сервира ни се поредният нашенски сериал, сглобен главно от неособено ефектни скечове. Нужна е съвсем елементарна логика, за да подредиш събитията.
Първа серия: Доган излиза на светло, след здрав зимен сън, през което време Темида го изкара по-чист и от Емилия Масларова, което си е световен рекорд, откъдето и да го погледнеш. Казва няколко лафа и хвърля медиите в екстаз, както е по сценарий. Втора серия: Кротки мюсюлмани отиват на петъчна молитва на пъпа на София, но не влизат в джамията, а опъват килимчетата на тротоара, докато ходжата пуска уредбите на макс да огласят евроцентъра на евростолицата ни.
Трета серия: В този момент оттам минава Волен Сидеров с група патриоти, които виждат петите и задниците на молещите се, което им действа като тройна доза адреналин.
Четвърта серия: Почва се пата-кюта, завихря се меле и полицията е принудена да се намеси. А стане ли така, моментално рукват мътни потоци по адрес на министъра Цветанов.
Пета серия: Не щеш ли, точно в този момент президентът Първанов се оказва по случайност в района на Кърджали. Оттам той раздава умни съвети и призовава за дружба и братство.
Шеста серия: Напрежението ескалира в ефира на БНР, което дава рейтингов шанс на радиото, на Волен, на хората около Касим Дал и не на последно място на колегата Величко Конакчиев (без да го е желал). И цялата тази уйдурма - в навечерието на 24 май. Както се казва, сценаристите са си свършили работата. И артистите не се посрамиха, засенчвайки някои от наградените с “Аскеер” тази година. Бре, рекоха пребледнели някои наблюдатели, май етническият мир отиде на кино и на негово място идва гражданската война?! Но никой не им се върза, защото и те са от лицата, които надничат зад всеки сценарий от началото на абсурдно-демократичния театър у нас. Затова сме се и кръстили Абсурдистан (от Булгаристан...). Няма заряд в тази драматургична творба.
Вижте какво става в Испания, когато обществото реши да изрази несъгласие с провежданите политики. Хиляди излизат на улицата, вдигат се барикади, водят се истински сражения. И никой от двете страни не писка, че му нарушили човешките права, че го дискриминирали с палката по гърба или той е дискриминирал някого с камък по главата. Подобни сцени виждаме и в Гърция, колкото да ни убеждават, че това не е хубаво нещо. Да не говорим за гражданските протести срещу мафията в Италия. Виждали сме какво се случва и в разбунтувалите се по етнопричини френски градове, квартали и предградия.
Ние сме друга работа. Два разбити носа и воплите ни стигат до Брюксел. “Елате, че ще стане като в бивша Югославия!” - жалим се и заплашваме ние. Не, няма да стане. Дори да се намерят лумпени, които да драснат клечката на някоя църква или минаре, пак няма да се разгори конфликт. Защото в българското общество не съществуват нагласи за етнически вълнения. Дори циганите са по-голям дразнител, но това е друг филм. Освен това същите политици, които сега пискат, нощем треперят при мисълта, че народни вълнения могат да им развалят рахатлъка, да им сринат замъците и доходния бизнес. Все едно милионерите и олигарсите на БСП да финансират нов Девети септември. Та нали национализацията ще удари първо тях. А придобитите, къде по законен, къде по криминален начин хиляди декари и имоти в ТКЗС ли ще ги затворят? “Кремиковци” и курортите на работниците ли ще ги върнат?
В България открай време има само социално напрежение, което крее обвито в ракиени пари из селските кръчми. Етническа нетърпимост не съществува. Дори да се скарат и сбият някъде българи и турци, ще е заради някоя кръшна девойка, след дълъг запой или заради откраднато магаре. Което не означава, че няма опасност от крайни ислямисти. Нещата обаче трябва да се разграничават и държавата, в лицето на МВР и ДАНС, да си свърши работата. Радикалният ислям отдавна е намерил прием в някои региони и тази опасност трябва да се неутрализира - умно и решително. Другото е бошлаф работа и циркове заради политически пазарлъци. Защото, ако излязат 4 млн. българи да гласуват, бюлетините на няколкостотин хиляди привърженици на ДПС ще бъдат без значение. Доган знае това, затова разчита на страха и дисциплината сред своите и на отвращението от политиката сред останалите. Никога не е късно обаче нещата да се променят.
След компроматите, флашките, рекета и тракторите май идва ред и на етническата карта. Ни акъл, ни цената им пречи на някои да я разиграят. Дано българинът запази самообладание, както го е правил и друг път. Той може да даде последните си пари или да затъне в дългове заради абитуриентския бал на децата си, но няма да си мръдне пръста за война със съседа и съученика си друговерец. Болките и неволите му са били свързани открай време единствено с властта и начина, по който някои я упражняват за негова сметка. Затова не бойте се, деца - и тези, които сте в чужбина, и останалите тук. Косово в български вариант няма да има. Истинският въпрос е каква държава искаме и стиска ли ни да я създадем. Войната, която ни пробутват, е ничия, тя няма шанс у нас.
Напоследък огромна популярност придоби едно стихотворение, публикувано в социалната мрежа Facebook. Посветено е на Васил Левски. В известна степен то стана причина да заведем внучката си Рая през празничните дни в Къкринското ханче. Заварихме там още няколко семейства с малки и по-големи деца. Разговорихме се и се оказа, че и те са прочели “Писмо до Левски”. Негов автор най-вероятно е Златина Великова, макар в някои форуми да се посочва някаква ученичка Таня. Не знам кое е вярно, но написаното си заслужава да бъде прочетено и чуто от всички, които са се родили тук, без значение каква религия изповядват.

Писмо до Васил Левски, написано от Таня - ученичка 11 клас

Спи, Дяконе! Не се събуждай! Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти. От там не виждаш... съдбата на достойния ни род.
Не виждаш майките, които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите с джобовете празни, в ръцете с куфари и здравец за късмет.
Децата ни са вече на изчезване. Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи. Край просяка минава Беемве.
На пътя към Европа се продават в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват, стаена скръб в очите им гори.
...Спи, Дяконе! Не се събуждай! Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака мечтите си, разпънати на кръст.