Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

В началото бяхме НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. После, когато тръгна преходът, на различните видове народни събрания това име им се видя дълго и го съкратиха. Кръстиха ни РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Още по-после, обаче, властта я награбиха синдикатите. Знаем как се държаха в държавните предприятия – като реалните чорбаджии. Те сваляха, те качваха директорите. Започнаха да се правят и на бизнес-организации. Спомням си що карбамид извлекоха висшите бюрократи на КТ ”Подкрепа” от „Химко” и го продадоха в чужбина. А държавният кораб пореше весело вълните под китка синдикални байраци. Станали бяхме СИНДИКАЛНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Времето течеше, а с него напредваше и приватизацията. Хранителната среда на оялите се синдикални босове намаляваше все повече и повече. До толкова, че около началото на 21-вия век синдикатите изгубиха напълно силата си и от масивни лакоми триизмерни обекти се превърнаха в безполезни фототапети на работнически закрилници. В нещо като буквата „Ер голям” („ъ”) в края на някои думи преди езиковата реформа след  9-ти септември – пише се, но не се чете. Беше настъпила ерата на ПРИВАТИЗИРАНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
По-нататък само маркирам как неусетно ГЕРБ-аджийските управници ни преименуваха отново, този път на ПОЛИЦЕЙСКА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Но вече сме СЪДЕБНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. От няколко дена. След като на 1-ви август 2011 г. Софийският административен съд /САС/ постанови безпрецедентна присъда, с която върна лиценза на доказания закононарушител „Лукойл”. За първи път след началото на прехода българският съд отсъди, позовавайки се не на закона, а по целесъобразност. И си го призна едно към едно в мотивите към тази присъда. Практически той иззе функциите на държавното управление и реши, че по-добре за страната ще е предприятието да изчака окончателната присъда (евентуално някога си) в работещо състояние. Още по-нелепото е, че пишман управниците ни за сетен път показаха, че не знаят по кой свят ходят – първо шефът на митниците каза, че няма да обжалва, после, че въпреки определението на съда, няма да разреши работата на предприятието, тъй като е нарушило еди какви си наредби и накрая клекна и пусна отново производството. На другия ден се и оказа, че митниците са внесли молба за обжалване на решението на САС и 7 дни ще чакат решението на Висшия Административен Съд. Целият този цирк не без основание поражда съмненията ни, че в края на краищата за пореден път ще спечели нарушителят. За сметка на държавата, разбира се.
Така, че драги ми сънародници, със законна тревога си мисля какво ли още ни очаква в бъдещето ни неясно? Защото винаги лошото може да стане още по-лошо. Остава ни едничкото нещо - да се молим само да не ни прекръстят на ЗРБ – ЗАТВОРНИЧЕСКА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Жална ни майка тогава!