Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Всичко за сегашния закон, който Администрацията на Обама все още се опитва неуспешно да промени

Напоследък масово се говори, че всички контрактори или self-employed едва ли не трябва да станат работници или employees и да минат на заплащане с чек на payroll с данъчни удръжки и т.н. Едва ли не имало нов закон и това рекласифициране било неизбежно, че дори и задължително.
На практика това има малко общо с истината. Нещо повече - има закон от 1978 година, който не позволява на Данъчната Администрация (IRS) да променя статута от контрактори към работници (Section 530 of the Revenue Act of 1978). Слуховете и недомлъвките обаче в момента поставят и работещи, и работодатели в стресово състояние и за съжаление много малко са специалистите, които наистина искат и биха им помогнали.
Когато търсим работа въпросът работник (employee) или независим контрактор (self-employed) често се появява. Особено в определени професии и занаяти или за работа, която не ни е по специалността. Най-често, когато ще се работи за по-малка или по-нова фирма. Понякога основателно, но в много случаи съвсем неоснователно. Въпросът е принципен: не е до избор на едното или другото.
Често дилемата контрактор или работник е изкуствено създадена, получава се от незнание или неразбиране на определена ситуация или индустрия. Субективният фактор съвсем не е за подценяване. Понякога правим това или онова, защото някой друг го прави, просто така ни е казано или просто така си мислим, че трябва да бъде.
Законът е следният: РАБОТНИК или служител (employee) е този, който работи за другиго, най-често фирма или организация, като работодателят му контролира какво точно трябва да бъде направено и как точно трябва да бъде направено. С други думи работодателят има правото и задължението да контролира детайлно как работата е извършена. Работници/служители са хора в офис, предприятие, магазин, заведение, служба, учреждение и т.н. Те работят или на годишна заплата, или на заплащане на час. На всички тях им се заплаща с така наречения рayroll чек. Удържат им се всички данъци. Накрая на календарната година им се дава формата W2 за доходите и данъчните удръжки и с тази форма те си правят годишните данъчни декларации (годишните такси, както често ги наричаме). Доходите им са фиксирани и разходите, които могат да приспадат са много ограничени.
Тази група от хора е доста многобройна днес. В началото на миналия 20 век в Америка работниците са били едва 10%, докато предприемачите са били близо 90%. В началото на сегашния 21 век (а и днес) работниците са близо 90%, докато предприемачите са само 10%. Почти всеки от нас е бил някога работник, в момента е такъв или познава някого, който е работник.
Съвсем друг е въпросът за тези, които са независими контрактори. По-голямата част от тях работят за себе си (self-employed) или са отворили личен или семеен бизнес/фирма във вид на корпорация или организация. Тях законът ги третира и винаги ги е третирал по малко по-друг, често по-благоприятен начин.
Законът тук е следният: Хора като лекари, зъболекари, ветеринари, адвокати, счетоводители, строителни и др. майстори, занаятчии, някои шофьори, агентите по продажби на имоти и пр. - всички тези, които са в независима търговия, бизнес или професия, чрез които предоставят услуги на обществото са по принцип независими контрактори (self-employed). Основното правило е, че човек е НЕЗАВИСИМ КОНТРАКТОР, ако този, който му плаща има правото и задължението да контролира и насочва само резултата от работата, а не какво точно трябва и как точно трябва да бъде направено. На контракторите се плаща основно без удържани данъци. Накрая на календарната година им се дава формата 1099 за брутните доходи и с тази форма те си правят годишните данъчни декларации (годишните такси). Те могат да отчитат множество разходи и имат повече данъчни облекчения. Техните чисти доходи се облагат с така наречения self-employment tax, чрез когото те се издържат за пенсия и пр. Те са нещо като едноличните търговци в България и тук ги наричат Sole Proprietorship.
Когато обаче някой регистрира бизнес във вид на корпорация или организация, нещата се променят и точно тук идват грешките поради неразбиране на закона. Нещата се променят основно във формата на плащане на годишните данъци, но не и във вида на извършваната работа или услуга.
Който е независим контрактор (self-employed), той е контрактор независимо дали има регистрирана фирма или не. От едноличен търговец той става собственик на фирма/бизнес. С една дума от self-employed той става business owner. Тоест от лична данъчна декларация за бизнес (с форма 1040 - Schedule C), той трябва да прави фирмена данъчна декларация за бизнес (с форма 1120). Но това не променя в никакъв случай естеството на работата му. Променя се само формата на организация на бизнеса и подаването на данъците. Професията си е същата професия - щофъорът си е шофьор, майсторът си е майстор, лекарят си е лекар, адвокатът си е същият адвокат и пр.
Нещо повече, както собственикът на регистрирана фирма/корпорация може да назначава работници или наема контрактори, така и регистрираният с номер и име (DBA или Doing Business As) едноличен търговец може да назначава работници или да наема контрактори. Както бе споменато по-горе, дали някой е работник или е контрактор не зависи от формата на организация на работодателя му, а от естеството на извършваната работа.
Няма правило, което да ме задължава като отворя фирма веднага да назначавам работници. Дори себе си или съпругата си. Освен ако доброволно не искам да си плащам заплата. Въпросите обаче тук са два: Първо на каква база си плащам - на час или на годишна заплата и колко точно тя да бъде. Ами ако бизнесът ми не тръгне или е сезонен. Второ, за всеки работник задължително се плаща вноска за безработни. Ако аз си плащам такава, ако реша да се "уволня" ще ми дадат ли помощи? Звучи абсурдно, но е факт. Всичко зависи от определената ситуация, разбира се.
Има шофьори, които са работници, но и такива, които са контрактори. Има строителни майстори, които са работници, но има и такива, които са контрактори. Има лекари, работещи в болница като медицински работници, но има и такива, които имат собствена медицинска практика или офис и те са независими контрактори. Решението да назначиш работници или да наемеш контрактори зависи пак от това дали контролираме естеството на работата или само резултатите от работата. Някой фирми като Fedex са въвели собствени правила да имат и двете. Те наемат фирми-контрактори, наричайки ги вендори, като същевременно в контракта с тях ги задължават да назначават работници-шофьори. Същевременно самата Fedex има директно към нея много работници (employees).
В момента преминаванеот от един статут в друг става само доброволно или съгласувано. Често под притеснение или натиск човек не се усеща и прави това преминаване напълно доброволно и с най-добри намерения - просто, за да отстрани тази неприятности. Обаче данъчните това и чакат - като човек каже доброволно "да", след това те вече са в правото си да започват да искат данъци със задна дата. Което е изключително непочтено, но незнанието на закона води в тези случаи до доста неоснователни финансови загуби и често нанася трудно поправими щети на бизнеса.
В последно време правителството на президента Обама се опитва за пореден път да промени закона от 1978 год., в който както споменахме на данъчните не им се разрешава бюрократично да рекласифицират от контрактори в работници. В последния законопроект за отваряне на работни места отпреди месец е залегнал още един подобен параграф. Има обаче много силно лобиране сред бизнес средите и несъгласие от страна на републиканците и се очертава и този път тази поправка да не мине в Конгреса.
Предприемачеството и бизнес инициативата са били винаги в основата на американската мечта. Затова и Америка е страната на неограничените възможности, където всеки може да отвори и изгради бизнес или предприеме бизнес инициатива. Наивно е да се мисли, че ще се върнем обратно в дните на индустриалната революция, на масовото производство и поточните линии.
Съгласно последното пребраяване, от броя на всички бизнеси в Америка 90% са малки бизнеси. Именно те са тези с най-голям потенциал за създаване на работни места. Оттук са тръгнали и Apple, и Google, и Microsoft, и Facebook. Бюрокрацията създава само още бюрокрация. Предприемачеството е силата, коя създава новите бизнеси, които само по честен и законов път, чрез познаване на нормативната уредба, могат да станат успешни.
Само преди десетина години " българските" бизнеси в Чикаго се брояха на пръсти. Сега те са навсякъде и това не само трябва да ни радва, но и трябва да се стремим да им помагаме с каквото можем. Защото нашите бизнеси са не само тези, които създават работни места и подпомагат образователното и културното развитие на българите тук. Но те на практика прокарват пътя и на много нови фирми, които тепърва ще се отварят и развиват сред нашето многохилядно имигрантско общество. И това може само да ни радва.