ДА РОБУВАШ НА ИНАТ...

Георги Н. Николов
Печат

Неотдавна в Скопския парламент плющяха здрави македонски шамари. Причината е ясна – тежката политическа и икономическа криза в страната, липсата на здраво правителство и всичко останало, произтичащо от проблемите по върховете. У нас наричаното кой знае защо „Народно" събрание усукано заклейми случващото се при комшиите като неприемливо с ясната увереност, че в България това няма да се случи. Забравяйки, че щом мечката играе до портата ти, чакай да влезе и при теб. Но в родината ни, ако друго няма, то правителства бол. Идващи с шарени приоритети какво ще правят, защо ще го правят и с какви благи мерки ще дозагробят населението. Защото каквито и закони да се пръкват, каквито и хрумки да се гласуват в емблематичната сграда с надпис „Не чакайте добро от нас", резултатът е един и същ. Ще се правят нови магистрали, с хляб и сол ще срещаме химерични едри инвеститори и ще се мисли за подобряване на материалното благосъстояние на останалите живи. От тях, по официална статистика, 35% вече, благодарение на досегашните грижи, се гърчат в откровена мизерия. Не могат да се хранят нормално и по три пъти на ден, да отделят пари за битовите сметки, за лекарства, за неотложни нужди, а за почивка пък – въобще. Колко прави това от 7,2 млн. население от Тимок до Черно море, всеки може да пресметне, а че тази бройка тихомълком се увеличава, е извън всяко съмнение. Закриват се малки и средни предприятия и селскостопански ферми, нараства броят на работещите бедни. Към тях – на клошарите, просяците, битовите престъпници. Този факт ще става все по-очеваден и все по-загърбван от имащите власт, защото няма механизъм, с който да оправят положението. Брутният външен дълг от 7,8 млрд. евро ще продължи да бъде обслужван от нови заеми, докато в обозримо бъдеще националният фалит стане факт. Прогнозата е повече от мрачна и дори оптимистичните псалми на купените медии все по-трудно я скриват и сега. При липсваща икономика, разчитаща само на парични потоци отвън и на харизани за жълти стотинки концесии, на гнойна корупция и безхаберие отвътре, няма как да бъде другояче. Всяко поредно правителство, оплетено в партийни пристрастия и закрилящо олигархичната лакомия, допревръща България в лаборатория за нездрави евроатлантически експерименти. В демографска пустош и социална безпътица, подчинени на правилото: „Надежда всяка тука оставете". С правителство или без, държавата лети на автопилот към бездна и заличаване от географската карта на планетата. А собственият й народ сам не иска да си помогне. Чрез медийното пространство му набиват в съзнанието, че е търпелив и толерантен и може да служи за пример на други народи. Не се споменава кои именно са те, защото не съществуват. Бунтовете, стачките и броженията им се заклеймяват като недемократични и нехуманни. Непрестанно избухващите скандали с политици, прокурори и бизнесмени се прикриват и оставят за разрешаване някъде за след Второто пришествие. Или пък се оказва, че били буря в чаша с вода и нищо особено не се е случило. Народът не вярва, ама май повече вярва, защото така му е по-удобно и безболезнено и чака друг да му реши проблемите. Налице е страх от саморазправа, от уволнения и неприятности, каквито той и сега има предостатъчно. Важно е дневното парче хляб и евтината ракия, за да тушира временно страстите. Пием, пеем по Ботевски буйни песни, но със сутрешния махмурлук страхът от силните на деня отново се настанява трайно в душите и празните ни джобове. Обезличените човеци са оставени да се оправят както могат и да чакат светло бъдеще, а то у нас никога няма да дойде. В хаоса на тихомълком завишаващото се ценообразуване нищо чудно да настъпи гладна криза. Ако не са сънародниците ни по света, тя отдавна щеше да е загробила много нашенци. Само до м. февруари т. г. от диаспората са постъпили 70, 3 млн. евро, а годишно сумата надхвърля милиард. Държавната машина пък традиционно си трае повтаряйки мантрата, че за нищо няма пари. Каква е нейната функция, освен да се хвали, че прекрасно усвояваме европейски фондове? С какво чувства присъствието й обикновеният човек, освен със 700 хил. партийно обвързани чиновници от върха и надолу по административната пирамида, с данъците и таксите? Защо трябва сумите да отиват в касите на надхвърлилите 4%-та бариера партии, а не за спасяване на людете от икономическия, социалния, здравния и всякакъв още геноцид? Отговор овластеното дебелоочие няма да даде. То е обсебено от манията за непогрешимост и съвети не му са нужни. Страхът от всякаква разправа, душащ народа, му е добре дошъл. Той е най-здравият управленски механизъм, заедно с бедността, ужаса от утрешния ден и властта на дерибеите по места. Не са пожалени и децата. 81 хил. подрастващи над седемгодишна възраст, или 12 на сто, никога не са стъпвали в училище. Близка до ума е бъдещата им съдба: без специалност и работа, в гнездото на наркоманията и криминалния контингент. Аутсайдери в разпокъсаното ни общество, изповядващо доброволно унизителна социална поносимост и патологична търпимост.

Докога? Ами, ами... Май докато ни има по земята, попила кръвта на хиляди мъченици за национална независимост, а днес тъпкана от чужди резидентури и хитри мошеници. Изкупуващи на безценица обработваеми площи, мини, дървесина, води, руди. Скоро ще сложат ръка на летищата и пристанищата, а и на всичко останало. Така, както чужди господари са оплели в мрежите си външната ни и вътрешна политика и усърдно мачкат духовността, историческата достоверност на миналото ни, правото ни да бъдем суверенна и независима република. Не толкова бавно, но сигурно и видимо, България се превръща в средновековен анклав. Населението й, също видимо разделено от етнически противоречия, се прави че не вижда какво е дереджето. Страхува се да надигне глас и покорно влачи ярема на одържавената демагогия. „От никъде взорът надежда не види." Вече можем да я караме и без правителство така, както и то си развява байрака без нас. Самоотписали сме се с покорството си, с удобничката си апатия и сме захвърлили на кучетата правото си да бъдем свободни. Тогава защо сме недоволни? Това, което човек или цял народ си направи, и дяволът не може да му го направи. Няма кой нас да нашамари, ама всичките, че да вземем да се събудим...

 

Георги Н. Николов
за в. "България"