Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

четвъртък
ноември 23
Home Седмицата Анализи КЕФ ТИ РИБА, КЕФ ТИ ПАЛАМУД...

КЕФ ТИ РИБА, КЕФ ТИ ПАЛАМУД...

Е-мейл Печат ПДФ

nikolovДатата 11-ти септември бе отбелязана в САЩ и в целия прогресивен свят с масово преклонение пред паметта на жертвите и с готовност, в името на цивилизацията и прогреса, варварският терористичен акт никога да не се повтори...
У нас същата дата трябваше, поне според социалните мрежи, да събере в столицата грандиозен протестен митинг за смяна на системата, закриване на Парламента за срок от две години, оставка на правителството, пенсии с човешко лице и овладяване на необятния Космос. На принципа „Хубава работа, ама българска" и „Празна Мара тъпан била" в уречения час на знаковото място се събраха стотина-двеста прошляка: предимно политически отпадъци, вечни присъствия на подобни дунанми и представители на самите себе си. Защото е лесно да се репчиш на тирана, който и да е той, удобно седнал пред компютъра. Друго – да превърнеш заканите във физически протест, но за това се искат хъс и кожени гащи. Поради липсата им протестната смешка снесе поредното голямо нищо, а правителството взе, та оцеля. Но не за него ми е думата, а за протестите у нас. На жълтите павета протестират огнеборци и полицаи (макар че последните получиха по 25 стотинки надбавки на час за нощен труд). Майки на деца с увреждания. Пенсионери на прага на канибализма. Жертви на чудовищния феномен „частни съдебни изпълнители". Трудещи се, неполучавали заплати от миналата година. Други трудещи се, изхвърлени от фирми, продадени зад гърба им на клошари, психари и социално слаби капиталисти. Естествено, пак без заплати. Болни хора, за които ТЕЛК нехае и пак болни хора, оставени без животоспасяващи лекарства. Тихомълком изнесени от „вносителите" зад граница за по-добра печалба. Бити лекари от „Бърза помощ" и от всички други разклонения на здравеопазването. Фермери-наивници, че ще бъдат подпомогнати със субсидии. Родители, за чиито отрочета не се е намерило място в близкото училище и т.н. и т.н. Практически, у нас не протестират единствено покойниците, но съм сигурен, че и това ще стане някой ден. Засега мируват и работодателските организации, дълбоко отчаяни от мързела на работническата класа, която само искала пари и социални придобивки. И разбира се, министрите, защото все някой трябва да баламосва жалните тълпи с празни обещания. Как в необозримото бъдеще всичко ще се оправи по изпитаното правило „татко ми обеща колело, ама друг път". Иначе казано: мандатен ден да мине, друг да дойде. Същото празнично настроение цари и в неясно защо наричаното „Народно" събрание". С рейтинг под морското равнище, ала на кой от сбраните там 240 фигуранти (с малки изключения), му пука? Нито се коват закони, които и без това няма да се спазват, нито има ясна визия за бъдещето на страната. Човеците, изказващи се от трибуната му, са предани на партията си кърмилница и... точка. Откровено кухи, с нисък, или въобще липсващ интелект, нехаещи за България и за тленните останки от многострадалния й народ, те са пример как се загробва една родина. И как людете тук могат да просъществуват човешки единствено през Терминал 2, или мигрирайки в търсене на какъв да е поминък към големите градове. Защото, какво е останало от нея все пак? Население около 7 млн., а колко е точно, официалната статистика се затруднява да определи, с все по-нажежаващи се етнически противоречия, които ще взривят липсващото ни общество. Случаят в Асеновград, замазан от услужливи чиновници, е само бегъл шамар върху физиономията на официалната държава. Все по-обезлюдяващи се райони, практически без работни места, с трудови възнаграждения от по 300 лв. – ако искаш. И слава Богу, че е сивата икономика, за да скърпваме някак положението. Поради безконтролната корупция – срив на чуждестранните инвестиции, както в ТВ интервю призна и сам президентът Румен Радев. Иначе казано – икономика няма. По селата земята е заграбена от фирми-фантоми, или изкупена изпод масата от някакви задгранични посредници. Това обаче не ни притеснява, защото пазарът на плодове и зеленчуци отдавна е завладян от евтината продукция на Китай, Полша, Турция, Албания, Гърция, Атлантида и остров Тамбукту. А защо не, след като самата държавна политика го допуска? Странно, но тя допуска, като формула на невъзможното, все неща в явен неин ущърб. Ще припомня, че не остана тревичка, листо, охлюв или кит, които да не е отдала на концесия поне за 100 години. Че е зарязала армията си с 8 хиляди незаети щатни бройки. Че много болници скоро ще се превърнат в празни сгради поради дългове и реформаджийско кълчене на най-високо ниво. Че вече трябва да се създаде Министерство на битовата престъпност, която така или иначе дирижира положението по селата, в крайните градски квартали и гетата, макар според отчетите да е намаляла драстично. Може да се изброяват още много кривици – за която се сетим, все е свила гнездо у нас, но не това е тъжното. По-тъжна от всичко е съдбата на младите хора в България. 800 хиляди са неграмотните и малограмотни сред тях от 1990 г., та до днешна дата, по над 20 хиляди отпадат от училище всяка година. Какво ще стане с тях? Кой ще даде смислен отговор и ще поеме отговорност за горчивата им участ? С какво ще се занимават и какви благородни помисли ще ги спохождат? Не е ли ясно, че повечето ще попълнят редиците на наркоманите и пандизчиите, или в най-добрия случай – на работещите бедни? С техните деца няма ли да е същото? Защото измъкването от социалното блато, щом веднъж си натикан там, измъкването е почти невъзможно. Или чрез агресия ще изпускат парата от стреса, докато пукнат рано-рано, защото и по смъртност държим първите места във всички неради класации...
Все пак, говорихме за протестите – напусто са, напусто, скъпи граждани и милички бабички! Хаотични, разпокъсани и жалки в хленча си, те само развеселяват официалната държава, която е черният им причинител. Тя и не помисля да направи нещо за поданиците си и сериозно греши. Защото, когато умрем всички, правителствата кого ще управляват? Обаче, щом имате излишно време, давайте, протестирайте с гордо вдигнати чела и къркорещи стомаси. Аз пък някъде бях чел следната странна максима: „Жабата е зелена, глупавият – глупав". Дълго се реех в сюрреалистични видения какво ли може да значи това и открих, че между двата адресата има общи работи. Зеленият адресат яде мухи и доволно се засища. Наша милост от 1989 г. лапа мухите на демагогията, ходи със скъсани гащи, но наивността, че някой ще му подобри хала от добро сърце, няма край. Вярва на всякакви обещания, прогнози и шменти капели и утре пак е цъфнал пред изборните урни. И така, до края на света. Или по-скоро: до окончателния срив на милата ни татковина, който няма да е твърде далеч. Не се и провиквам отчаяно: „Елате ни вижте!" С цялата ни национална апатия, страх да вземем бъдещето в собствените си ръце и да изринем безбройното политическо стадо от лицето на България, братя мили, ние не сме и за гледане иначе, освен през крив макарон...

 

Георги Н. Николов
за в. "България"

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер