Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

събота
ноември 25
Home Седмицата Анализи ПАТРИОТИ, МАФИОТИ И БРЪМБАР, КАЦНАЛ НА ТРЪНКА...

ПАТРИОТИ, МАФИОТИ И БРЪМБАР, КАЦНАЛ НА ТРЪНКА...

Е-мейл Печат ПДФ

На 22 септември отбелязахме Деня на българската независимост, станала вече на 109 години. Дата важна, знаменателна и възраждаща за света правото на съществуване за една от най-старите държави в Европа. Както си му е ред, и сега празнуващите се разделихме на тълпа и официални лица. А те, накацали като врани на клон по разни президиуми, се надпреварваха да замерват рехавата публика с общи приказки и опити с платен патриотизъм да вапцат сивото ни настояще. На фона на историята приказваха за нарастващия просперитет в държавата. За успешната борба с мизерията и грижи към младото поколение, което щяло да поеме щафетата на националния идеал. Какъв е той в момента, никой от държавните влъхви не уточни, нито пък поясни защо още сме последните бедняги на Стария континент. Нито защо, щом просперитетът извира от всички предни и задни отверстия на държавата, хората продължават да емигрират. Вземайки не само децата, а и възрастните си родители, за да не оскотяват от глад и грижи по родните места. Из непразничния въздух се пръскаха кьорфишеци с мирис на демагогия и изтъркани партийни лозунги. Един от костюмираните дърдорковци отправи апел непрестанно да говорим на подрастващите за славни дати от миналото ни, близко и далечно. Но не уточни как да се провеждат тези разговори, може би по скайп? Защото внушителен брой от нашите тийнейджъри е зад граница, радвайки се на смислено битие и по-ясно бъдеще. И кои са славните страници на настоящето? Дивашката приватизация, заради щетите от която няма никой осъден? Или грозната корупция по правилото, че рибата се вмирисва от главата, а у нас тя направо вони? Или откровеният геноцид към населението, раждащ безконтролни агресия и ненавист? Да, за мрачна слава темите са много, но нашата тема сега е независимостта. Телевизионна блиц анкета показа, че 19% от запитаните считат днешна България за независима, а 57% - за зависима, имайки предвид нейния суверенитет. Може би са прави по ред причини. Който трайно пребивава у нас ще се съгласи, че Министерството на външните работи трябва да се трансформира в Министерство на чуждите работи в страната. Начело на тази институция се изредиха сума ти министри, или дошли някъде отвън, или откровено партийни креатури. Без грам дипломатически опит независимо, че назначенията им са политически. Но с нездрав стремеж да прокарват доктрини, нямащи нищо общо с международния авторитет на държавата, доколкото той, от 1989 г. и досега, още съществува. С безлични присъствия по разни форуми, защото на международното поле сме се докарали от нас нищо да не зависи. Уж защото сме малки по територия, забутани на Балканите и трябва да виреем под сянката на могъщи братя. Впрочем, гордеем се, че в ЕС, по думите на министър-председателя Борисов, сме сред „дисциплинираните" членове. Но изглежда – не и сред борещите се за добруването на народа, когото представляват. Патологичното ни послушание превърна авторитета на България в парцал, изтриващ, недомислените решения на всеки високопоставен в съюза чиновник. И сме изцяло зависими от европейските подаяния, наричани кой знае защо „помощи". Не, не съм съвсем прав – от 1 януари 2018 г. ще се дуем с временното председателство на ЕС. То не е нищо друго, освен сиромашка радост. Ще има ли чрез него инвестиции за реанимиране на националното стопанство? Ще подтикне ли стадото високоплатени родни търтеи към реформи? Ще започнат ли да се спазват законите и да се прилагат равнопоставено към всеки, независимо от парични възможности и партийно положение? Ще чуе ли някой жалбите и тегобите на седем милиона човеци, поробени в собствената си родина, от собствените си управленци? Не, не и не! Всичко е само политически камуфлаж, екзалтирано дрънкане и криене на бездната, над която надничаме в апатично очакване неминуемото да се случи. Докато обезлюдена България се разпадне на гладуващи анклави с феодална физиономия и религиозни приоритети. Като това нерадостно бъдеще съвсем откровено чука на вратата и ако не му бъде отворено с добро, портата ще бъде разбита силом. Май по подобие на взривоопасната Арабска пролет, макар уж там нещата да били други...

Продължаваме да се чудим, обаче, защо е така и защо географските съседи категорично са ни задминали в развитието си и са опазили националното си достойнство. Подигравахме се на „мамалигари", наричахме други „албански реотани", трети бяха „сръбски плескавици", „сиртаки-миртаки" и какви ли още не. С цената на всичко и с подкрепата на народите си те решават неотложните проблеми и вървят напред. Понякога трудно, с катаклизми, но вървят. Ние упоително, сякаш дрогирани, зяпаме в устата всеки нехранимайко, докопал авторитетен пост, за да граби. Ивънземната ни наивност, доверчивост и мързел да вземем в ръце поводите на собствената си съдба, са страшни. Знаем, че сме зависими от всеки наглец, ама си траем – дали наистина е такъв? Политици ни лъжат в очите, като заради власт хвърлят на боклука довчерашните си предизборни обещания: е, какво пък, може и да се поправят? В Парламента избраниците ходят, за да си отспят – не, не може да бъде! И прочие нашенско скудоумие. За каква независимост става дума – външна и вътрешна? Удостоеният съвременникът (кой именно?), в България отдавна е провален от чертите на политическия си характер: безгръбначен пред силните на деня и готов да се прави на палячо пред тях, но безпощаден към слабите. Жаден за аванта, особено ако е в долари и евро. Безпардонен към съвременника, бедстващ пред бюрата по труда. Към младото поколение, напушено с марихуана и с агресия, готово да излее злобата си върху всеки срещнат. Към болните, безимотните и наивните, че все пак има справедливост. Ако някой не е разбрал, говоря за нашата политическа клика: с неандерталски интелект и животински инстинкти, изградена само от хищна уста и бездънен анус. Те отдавна са ни продали в робство и всеки роден тук е също обречен на вериги. Истинската, читава България, с редки изключения отдавна е зад граница. Наша алтернатива – много по-добра, успешна, мъдра и с верни критерии за сравнимост кое е стойностно в днешния цивилизационен модел и кое – не. И слава Богу, че я има...
Прави впечатление, че зададе ли се бележита годишнина на Левски, Ботев, Раковски, Съединението, 3 март, независимостта и пр., в медиите лъсват евтини, грижливо подбрани патриоти. Театрално задаващи на героите глупави риторични въпроси. „Ох, кажете, изпълнихме ли с чест вашите завети? Слезте на земята, за да изкореним заедно негативите на обществото! Поведете ни пак към искреност в мислите и делата! Харесвате ли европейската ни, чиста и свята република?" и още платени дрън-дрън. Плакатна демагогия под звуците на „Кацнал бръмбар на трънка", убеждаваща ни лицемерно как в съвременна България черното е бяло. Как не са фатални чуждият диктат във вътрешните ни работи, жестокият демографски срив, бедността, неграмотността, етническото напрежение, битовата престъпност и отказът от национална ценностна система. Не идвайте отново сред нас, свети люде от Пантеона на българската слава! Войводи и герои „нямаме" време за вас. Ако искате мечтите ви за бленуваната българщина да възкръснат, първо ни заплюйте от върха на непомръкващата си слава! Тогава може би ще се стреснем и осъзнаем чии наследници сме и какво сте очаквали от нас. Може би, ала не е сигурно...

 

Георги Н. Николов
за в. "България"

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер