Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Много са страстите през това лято и те не са само около отминалото световно първенство по футбол. Неотдавна на остров Свети Иван край Созопол бяха открити девет кости - които се оказаха мощи на Свети Йоан Предтеча /Кръстител/. Откривателят - професор Казимир Попконстантинов, като че ли изпадна в прахта на еуфорията и на преден план се появиха исканията за една оставка - тази на министър Божидар Димитров. На пръв поглед поводът беше за неговата реплика, че сме “шибан народ”, а археолозите са “анонимни”. Последва яростна полемика, която катапултира понякога в сферата на окултната мъглявина и не рядко и на откровената простащина.
За какво собствено иде реч, преди да си позволим да предложим нашия коментар и да представим фактите по темата...? Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков предаде на Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Йоаникий откритите на остров Свети Иван мощи на Св. Йоан Кръстител, поставени в позлатена мощехранителница. Литийното шествие тръгна от музея към храм “Св. Георги”. Заобиколен от иподякони с хоругви и десетки свещенослужители в богослужебни одежди, митрополит Йоаникий понесе над главата си безценната светиня. Постепенно обаче се стигна и до “червея на съмнението”.
“Около откритите мощи има много неясноти” - заяви доц. д-р Емил Иванов, преподавател по Християнска археология в Богословския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Той сподели още, че “тези кости безспорно са мощи на светец, което личи от начина, по който са съхранени, и мястото, на което са запазени. Преди всичко отварянето на алабастърната мощехранителница в Археологическия музей на Созопол по всичко личеше, че не е първото, тоест тази кутия е била отворена и преди това. Такива неща често стават, понеже археолозите обикновено са силно любопитни да видят какво са открили. Второ, въпреки че съществуват късноантични паралели за подобен тип мощехранителници предимно в края и след 6-ти век, хоросанът по капака на тази от Созопол не е от 5-ти век, както твърдят мнозина, а е доста по-късен, средновековен, и най-малко от два периода - това може да го потвърди всеки професионален археолог”. “Колкото до изследванията на находката в чужбина, аз като православен християнин не мисля, че са нужни - за мене това безспорно са свети мощи, при това на християнски мъченик”, заключи доц. Иванов, обосновавайки се с мястото, където са били пазени мощите. Според него подобни изследвания няма да ни дадат името на светеца. Но след всичкия шум през последната седмица имало вероятност да се стигне и до такива изследвания. Доц. Емил Иванов също така не смята, че споровете между учените ще попречат на почитта на народа към светите мощи, вече изложени за поклонение в храм “Св. Георги” в Созопол. “Надявам се и архиереите да проявят присъщата им мъдрост и да не се поддадат на емоциите на външните фактори, които си имат свои, чисто политически цели”, заключи Е. Иванов.
Професор Попконстантинов споделя в интервю, че: “Този храм, в който открихме мощите, е върху част от самия храм, изгорен през 586 г. от аварите. След това е бил възстановен през IХ век и тогава се разширява на изток, където е изградена и по-голяма абсида. При тази реконструкция монасите пренасят реликвария от стария олтар в новия” и още: “Манастирът наистина е ключов за нашата история и то в няколко посоки. На първо място това се отнася до датировката на човешкото присъствие на острова. Дълго време се дискутираше дали там е имало светилище на бог Аполон. Ако това наистина е неговият храм, вече ни обяснява и защо манастирът е наречен на свети Йоан Кръстител. Под основите на храма, в който открихме мощите, се натъкнахме на следи от предходната епоха. Но никой не прави храм на пустинен остров - църква се строи за богомолци, а не за монаси. Така че най-логично е, че става въпрос за манастир, основан още в края на IV век”.
Това най-общо са фактите, а сега е необходима и малко историческа риторика, която да подготви основния извод. Всяка църква, за да бъде осветена, е необходимо в основата на олтарната маса да бъдат вградени свети мощи, така е било тогава, така е и до ден днешен. Сами можем да се досетим, че християнските светци и мъченици са не повече от няколкостотин, а православните църкви по света са стотици хиляди. Очевидно, не е възможно целите мощи на един светец да послужат за освещаване само на една църква. Това именно налага разделянето на светите мощи и тяхното пренасяне в “транспортни” реликварии. Именно такъв е случаят и с мощите на Свети Йоан Кръстител в Созопол. Това разделяне е практика и не представлява изключение по същество.
По отношение на принадлежността на мощите, професор Казимир Попконстантинов коментира, че пети век след Христа, времето, в което се датира находката, е период, когато към светите мощи е имало много голям респект и не са били фалшифицирани мощехранителници и мощи. Разбира се, това не може да бъде категорично доказателство за принадлежността на мощите в Созопол. В същото време обаче виждаме, че на острова е имало два храма. При разрушаването на единия и строителството на новия, очевидно са били местени и мощи, за да бъде осветен новия храм. От тук обаче не можем да знаем, преди първия храм, дали тези или част от тези мощи, не са били ползвани за освещаване на друг храм на остров Свети Иван, или на друго място във Византия, или в България. Ето тук е и разковничето за различните типове хоросан по реликвария. Очевидно той е бил отварян, но каква е логиката, ако на кутията /мощехранителница/ пише името на светеца, неговите мощи да бъдат извадени и на това място да бъдат поставени други мощи...? Колкото и да търсим логика в едно такова начинание, тя не се намира. Да, мощи са били фалшифицирани през Средновековието, но находката в Созопол е едва от пети век след Христа, когато тази практика все още не е била позната. Второ, кому би било нужно да подменя кости, да фалшифицира - да, но да подменя...? Такава практика не е позната никъде, защото ако фалшифицирането на мощи има някаква идея, макар и антхристиянска, то подмяната им е лишена от какъвто и да било смисъл.
С една дума, повече от очевидно е, че откритите мощи в Созопол принадлежат именно на Свети Йоан Предтеча. А на съмняващите се бихме препоръчали повече да вярват, защото без вяра няма нищо! Не, не просто сляпа вяра,  а истинска вяра! Съмнението е сътрудник на истината, но понякога е и червей на лъжата.
Категоричен отговор от науката колко от деветте открити мощи принадлежат на Свети Йоан Кръстител и от кои части на тялото са, както и каква е точната възраст на мощите, ще разберем през есента, защото учените от Българската академия н науките, и в частност-Института по морфология и антропология, са в принудителен отпуск.
Колкото до министър Божидар Димитров, нека не забравяме, че когато гърците намерят дори само едно камъче, за което има леко подозрение, че е било на пътя на Зевс например, те превръщат целия ареал в историко-археологически резерват. Това носи пари, това носи международна известност, това носи заслужена национална гордост. Може би все пак трябва да вземем малко пример от нашите южни съседи, поне в това отношение. В противен случай наистина бихме били “шибан” народ с “анонимни” учени, както не съвсем без основание твърди министър Димитров...

Венцислав Жеков
кореспондент на вестник “България”