
Днес ще посетим Белоградчишките скали. Това уникално природно явление е емблемата на Северозападна България. Скалите се простират на около 35 километра дължина и 10-15 километра широчина. Най-високите достигат 200 метра. Има три главни групи скали - Източна, Централна и Западна. В продължение на милиони години дъждовете и вятърът са изваяли невероятни скулптурни форми, наподобяващи митологични същества, животни, птици и хора. Можете да откритете и голямо количество пещери.
Районът е много удобен и лесно достъпен. Ако идвате от София, има чисто нов път от Монтана до Белоградчик. Самият град разполага с многобройни не лоши семейни хотели, като бих препоръчал къща “Ini” (www.inibelogradchik.com). Хотелът има комфортни стаи само за 20 лева на легло, Wi/Fi Internet, както и чудесна механа.
Районът на скалите е осеян с безкрайни пътеки, подходящи както за екскурзии пеша, така и за планинско колоездене.
Фотографският потенциал на региона е безкраен. Съветът ми е да прекарате там поне седмица. Всеки ден ще откривате нови и нови сюжети за вашата камера. Точно зад местното училище има прекрасна пътека, водеща до стратегическа височина, от която може да заснемете драматични пейзажи по изгрев или залез, включващи почти всички по-известни образувания. Ако имате шанс да посетите Скалите през периода октомври/ноември, ще се насладите на ниските плътни мъгли, придаващи мистична красота на всичко наоколо.
Друг подходящ месец за посещение е май, когато пролетната зеленина е в разкошен синхрон с мощта на Скалите и можете да откриете вълнуващи картини около себе си. Вземете широкоъгълен обектив за пейзажите, както и среден телеобектив за изолиране на отделните скални фигури. Грандиозността на гледките ще ви кара да опитате панорамни композиции, като от 50 до 100 мм обектив би свършил чудесна работа. Не забравяйте статива си в стаята, той ще е най-добрият ви приятел на терена в Белоградчик!
Разходете се и до “Калето”. Заради спецификата на релефа мястото е служело за военен форт още от времето на Римската империя, като за последно тук са водени военни действия през 1885 г. Това е една от малкото запазени и реставрирани български средновековни крепости.
Белоградчишките скали са основна дестинация за хиляди туристи от целия свят, дошли да опознаят Родината ни. До преди 10-15 години това беше един от най-изостаналите райони на страната. Покрай кампанията за избор на 7 нови Световни природни чудеса обаче, където Скалите бяха достоен участник, цялата инфраструктура се променя, районът придобива все по-европейски облик и това може само да ни радва.
Най-големият капитал на Родината е природата, тези Божи дарове, изсипани щедро на толкова малка територия. Дано да успеем да ги опазим, за да можем гордо да ги споделяме със света.
Кирил Кирков
www.kirilkirkovphotography.com
Фоторепортаж за в. “България”
neveroiatnite belogradchishki skali
Днес ще посетим Белоградчишките скали. Това уникално природно явление е емблемата на Северозападна България. Скалите се простират на около 35 километра дължина и 10-15 километра широчина. Най-високите достигат 200 метра. Има три главни групи скали - Източна, Централна и Западна. В продължение на милиони години дъждовете и вятърът са изваяли невероятни скулптурни форми, наподобяващи митологични същества, животни, птици и хора. Можете да откритете и голямо количество пещери.
Районът е много удобен и лесно достъпен. Ако идвате от София, има чисто нов път от Монтана до Белоградчик. Самият град разполага с многобройни не лоши семейни хотели, като бих препоръчал къща “Ini” (www.inibelogradchik.com). Хотелът има комфортни стаи само за 20 лева на легло, Wi/Fi Internet, както и чудесна механа.
Районът на скалите е осеян с безкрайни пътеки, подходящи както за екскурзии пеша, така и за планинско колоездене.
Фотографският потенциал на региона е безкраен. Съветът ми е да прекарате там поне седмица. Всеки ден ще откривате нови и нови сюжети за вашата камера. Точно зад местното училище има прекрасна пътека, водеща до стратегическа височина, от която може да заснемете драматични пейзажи по изгрев или залез, включващи почти всички по-известни образувания. Ако имате шанс да посетите Скалите през периода октомври/ноември, ще се насладите на ниските плътни мъгли, придаващи мистична красота на всичко наоколо.
Друг подходящ месец за посещение е май, когато пролетната зеленина е в разкошен синхрон с мощта на Скалите и можете да откриете вълнуващи картини около себе си. Вземете широкоъгълен обектив за пейзажите, както и среден телеобектив за изолиране на отделните скални фигури. Грандиозността на гледките ще ви кара да опитате панорамни композиции, като от 50 до 100 мм обектив би свършил чудесна работа. Не забравяйте статива си в стаята, той ще е най-добрият ви приятел на терена в Белоградчик!
Разходете се и до “Калето”. Заради спецификата на релефа мястото е служело за военен форт още от времето на Римската империя, като за последно тук са водени военни действия през 1885 г. Това е една от малкото запазени и реставрирани български средновековни крепости.
Белоградчишките скали са основна дестинация за хиляди туристи от целия свят, дошли да опознаят Родината ни. До преди 10-15 години това беше един от най-изостаналите райони на страната. Покрай кампанията за избор на 7 нови Световни природни чудеса обаче, където Скалите бяха достоен участник, цялата инфраструктура се променя, районът придобива все по-европейски облик и това може само да ни радва.
Най-големият капитал на Родината е природата, тези Божи дарове, изсипани щедро на толкова малка територия. Дано да успеем да ги опазим, за да можем гордо да ги споделяме със света.
Кирил Кирков
www.kirilkirkovphotography.com
за в. “България”Невероятните Белоградчишки скали
neveroiatnite belogradchishki skali
Днес ще посетим Белоградчишките скали. Това уникално природно явление е емблемата на Северозападна България. Скалите се простират на около 35 километра дължина и 10-15 километра широчина. Най-високите достигат 200 метра. Има три главни групи скали - Източна, Централна и Западна. В продължение на милиони години дъждовете и вятърът са изваяли невероятни скулптурни форми, наподобяващи митологични същества, животни, птици и хора. Можете да откритете и голямо количество пещери.
Районът е много удобен и лесно достъпен. Ако идвате от София, има чисто нов път от Монтана до Белоградчик. Самият град разполага с многобройни не лоши семейни хотели, като бих препоръчал къща “Ini” (www.inibelogradchik.com). Хотелът има комфортни стаи само за 20 лева на легло, Wi/Fi Internet, както и чудесна механа.
Районът на скалите е осеян с безкрайни пътеки, подходящи както за екскурзии пеша, така и за планинско колоездене.
Фотографският потенциал на региона е безкраен. Съветът ми е да прекарате там поне седмица. Всеки ден ще откривате нови и нови сюжети за вашата камера. Точно зад местното училище има прекрасна пътека, водеща до стратегическа височина, от която може да заснемете драматични пейзажи по изгрев или залез, включващи почти всички по-известни образувания. Ако имате шанс да посетите Скалите през периода октомври/ноември, ще се насладите на ниските плътни мъгли, придаващи мистична красота на всичко наоколо.
Друг подходящ месец за посещение е май, когато пролетната зеленина е в разкошен синхрон с мощта на Скалите и можете да откриете вълнуващи картини около себе си. Вземете широкоъгълен обектив за пейзажите, както и среден телеобектив за изолиране на отделните скални фигури. Грандиозността на гледките ще ви кара да опитате панорамни композиции, като от 50 до 100 мм обектив би свършил чудесна работа. Не забравяйте статива си в стаята, той ще е най-добрият ви приятел на терена в Белоградчик!
Разходете се и до “Калето”. Заради спецификата на релефа мястото е служело за военен форт още от времето на Римската империя, като за последно тук са водени военни действия през 1885 г. Това е една от малкото запазени и реставрирани български средновековни крепости.
Белоградчишките скали са основна дестинация за хиляди туристи от целия свят, дошли да опознаят Родината ни. До преди 10-15 години това беше един от най-изостаналите райони на страната. Покрай кампанията за избор на 7 нови Световни природни чудеса обаче, където Скалите бяха достоен участник, цялата инфраструктура се променя, районът придобива все по-европейски облик и това може само да ни радва.
Най-големият капитал на Родината е природата, тези Божи дарове, изсипани щедро на толкова малка територия. Дано да успеем да ги опазим, за да можем гордо да ги споделяме със света.
Кирил Кирков
www.kirilkirkovphotography.com
за в. “България”



За какво училище мечтаем? – Зад този въпрос стои простата нужда да бъдем човешки същества.
Присъщо на хората е да се свързват помежду си. Да си поделят...
Спортът е възможност за развитие на двигателната култура на децата. Какъвто и спорт да изберем за тях, ползата е огромна – както за здравето, така и з...
Много приятна и ползотворна среща проведоха учениците от българското неделно училище към Православния храм „Св. Иван Рилски - Чудотворец”. Нещо, което...












