Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Темата за така наречените “майбахове” по южната ни граница нашумя особено след скандалното изнасяне на една машина извън страната. Всъщност това са немски средни танкове “PzKpfw IV”. За какво всъщност става дума? Укрепената линия “Крали Марко”, по която се намираха тези машини, се простирала от село Факия край Грудово, през Свиленград, чак до Благоевград. Идеята е била огневи точки, над 300 на брой, да се използват за възпиране на първия атакуващ удар от тогавашните ни идеологически врагове Гърция и Турция. Появиха се и коментари, че задачата ни е била чрез тази укрепена линия да задържим в продължение на седем минути евентуално нападение. До десетата минута вече трябвало да се намесят съветски ракети с ответен удар по турски и гръцки позиции.
Защо тази укрепена линия е именно в този район? Трябва да споменем, че това първо не е случайно и второ, не е за първи път. При едно от нападенията на славяни през 512 г., те достигнали почти до стените на столицата на Византия - Константинопол. Това принудило византийския император Анастасий I да издигне така наречената Дълга стена, за която хронистът Йоан Зонара от ХII век пише, че била издигната, за да защити столицата от “варварските” нашествия и била дълга 70 километра, простираща се в източния край на Тракия, от море до море. Това е първата стена, или укрепена линия по тези земи, стратегическото значение на които винаги е било обект на спорове и противоречия.
Укрепената линия “Крали Марко” обаче има и още един смисъл. Той се съдържа в името. Крали Марко е средновековен владетел на Прилепското кралство, обхващащо голяма част от областта Македония, със столица в Прилеп. Крали Марко е фолклорен герой от българските, македонските и сръбски народни предания. След Черноменската битка той наследява кралството, но става васал на османския султан. Убит е в битката при Ровине между османските турци и влашкия войвода Мирчо Стария. Символиката на името на тази укрепена линия както е видно никак не е случайна. От друга страна, идеологическото противопоставяне през ХХ в. представяше Турция в ролята на основен евентуален агресор за страната ни.
Напоследък се чуха множество мнения и предложения за това какво да ги правим тези изровени от огневите точки “майбахове”, какво да правим с укрепената линия, след като вече страната ни не е застрашена от Турция, която ни се явява съюзник по линия на членството ни в НАТО? Тук именно трябва да се поучим от европейския опит, а и не само от европейския.
Известна е линията “Мажино”. Днес нейните подземия са дадени под аренда за отлежаване на вино и зреене на кашкавал, както и за развъждане на гъби. Подобна линия е и “Манерхайм”, която помага за защитата на Финландия от съветските войски. Не бива да забравяме и линията “Маргит» в унгарската пуста, пробита от Десети пехотен родопски полк през март 1945 г. По време на Мурската настъпателна операция има няколко такива укрепени линии - Кишбайом-Надкорпад-Нагятад-Хересне - северно от река Драва, както и още четири, една от които е естествено укрепена. Не бива да се забравя и линията “Метаксас” за прикриване на направлението от Западна Тракия. Българският опит познава и други наши укрепени линии. Такава е Чаталджа, която става обект на няколко български атаки през късната есен на 1912 г. и армията ни е спряна едва след стремително овладяване на цяла Източна Тракия. Шест дни продължава и битката по линията Бунархисар-Люлебургаз. Разбира се, има още много примери за укрепени линии, подобни или такива като укрепената линия “Крали Марко”.
Преди няколко години български военни историци работиха със свои унгарски колеги в гората Морицерде край селището Кишбайом в Унгария. Направени бяха изключително ценни открития. Цели райони бяха очертани с GPS-система и бяха фиксирани основните координати. С металотърсачи бяха открити останки от боеприпаси. Чувството да се докоснеш до тези живи части от историята е наистина невероятно. По този начин унгарските военни историци преразгледаха някои от научните постановки, във връзка с това, кой срещу кого и на коя страна се е сражавал. Прекоординирани бяха и някои от позициите. По този начин гората Морицерде се превърна в уникален военноисторически музей на открито.

Какъв е европейският и световният опит за опазването и представянето на линии от рода на “Крали Марко”? Тези укрепени линии са съвършените музеи на открито. В европейските културни и туристически дестинации отдавна има специален раздел, който се нарича “Укрепени военни съоръжения”. Всичките изброени линии сами по себе си са такива музеи. Защо и линията “Крали Марко” да не бъде превърната в туристическа атракция? Този тип защита вече не ни е необходима. Тя е изпълнила своето предназначение в едно друго историческо време и е изгубила стратегическата си актуалност. Днес тези огневи точки, а и не само те, които са съставлявали линията “Крали Марко”, освен че съдържат в себе си уникални и скъпи машини, могат да носят приходи за държавния бюджет и със самото си съществуване, като исторически забележителности. Това е част от най-новата ни история и всеки българин е длъжен, дори и да не е историк, да съхранява следите от миналото. Дори и да не го съзнаваме сега, след време такива съоръжения като укрепената линия “Крали Марко” ще бъдат уникални исторически паметници, защото историята може и да се диктува от политиката, но се пише от историците.



Венцислав Жеков
кореспондент на вестник “България” в София
Виж още снимки