Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Една от новостите засяга учтивото обръщение “Вие”. От септември нататък в официалната кореспонденция то ще се изписва с главна буква, независимо дали се отнася за един човек или за няколко. Досега “вие” към много лица беше с малка буква. Т.е. изписваме Вие по един и същ начин и когато казваме “Вие, г-н министър, бъркате” и “Колеги, Вие ще бъдете изслушани”. “Правилото не е толкова граматично, колкото прагматично. С тази главна буква по графичен начин се изразяват отношения на учтивост”, обясни Милен Томов.
Според новите правописни правила ще трябва да продължаваме да се съобразяваме как употребяваме една дума в речта си – дали като собствено или като нарицателно име. Когато съобщаваме, че “Действията на Министерство на външните работи са правилни”, изписваме само първата буква като главна от цялото наименование. Грешки тук стават заради влиянието на английския език, който изисква всяка от съставките на едно съставно собствено име да се изписва с главна буква. Но ако в следващите изречения съкращаваме МВнР до една дума: “отрекоха от Министерството”, то продължава да се пише с главно “М”, защото се разбира като собствено. Но “Отивам до министерството” може да се изпише с малка буква, когато вече се говори за сградата, за мястото, и думата се употребява като нарицателно име. “Всъщност това е стар пример. Сега само прецизираме правилото”, уточни Томов. Той е учуден от изненадата на хора с претенции да познават правописа – нови са само формулировките на правилата, а не самите правила.
Всяка дума в езика може да се употреби и като собствено, и като нарицателно име. Типичен пример за това са прозвищата. Мечка е нарицателно име на определен вид животно и се пише с малка буква. Когато обаче става въпрос за Кольо Мечката, вече изписваме с голяма, името е собствено, прозвище. Такъв е случаят и с Щастливеца, Майстора, Дякона и други.
Въвежда се цял нов раздел за малките букви. С малки букви ще изписваме наложили се фрази като “питагорова теорема” и “морзова азбука”, но с големи “Ботево стихотворение” и “Хеопсова пирамида”, тъй като не са термини.
В речника са опростени някои добре познати правила, но по-скоро откъм описанието им, а не откъм действието им. Такава голяма промяна е извършена при запетаята. Целта на езиковедите е да преборят мита, че правилното й приложение е много трудно. В обясненията на учените тежестта пада не върху думата, пред която се пише запетая и какъв е видът на подчиненото изречение. “Нещата са сведени до това дали има граница между две изречения. Когато има граница, независимо дали има съюз или няма и кой е той, трябва да се пише запетая”, посочи Томов. Разбира се, има и изключения и те са описани. “Досегашният мит, че пред “че” се пише запетая води до страшно много грешки – запетая се появява и пред въпреки, и пред че в израза “въпреки че”. Заблуда е и представата, че пред и никога не се пише запетая и че пред “който, която, което” винаги се пише запетая. Така в работите на студенти и ученици се появят грешки от типа запетая след предлога в израза “в които”. Тези случаи са подробно обяснени и прецизирани.
За изданието се появява като официално обяснение как да си правим проверка за пълен и непълен член. Ако можеш да заместиш думата от мъжки род с “той”, пишем пълен член, ако я заменяме с “него” – непълен. Досега лесната проверка беше подсказвана от приятелски настроени учители, но не фигурираше в учебниците.
В речника се дават указания и за правилната употреба на бройните форми. Прилагаме ги само за съществителните имена от м.р., които обаче не са лица, след числителни и думи за количества – два стола, 15 коня. Не и когато става въпрос за хора – “130 депутати гласуваха”, “само 7 ученици не избягаха от клас”.
И още малко правила за загрижените за езика си – правилно е да се каже “Вие сте ходилИ”, “Вие сте плакалИ”, но “Вие сте поканен”, “Вие сте трогнат”. Случаят с думите “заместник-директор” и “министър-председател” е ясен – пишат се с тиренце. Когато обаче съкратим първата част “зам.-директор”, остават и точката, и тирето, каквото и да са ви казвали в училище, категорични са езиковедите.
“МлекО” не е дублетна форма на “мляко”, а си е чист диалект. Но пък “стрУктура” и “структУра”, “проИзход” и “произхОд” са дублети. Да се изговаря “нАука” е грешно. “Диалектите, жаргоните и професионалните езици не са нещо лошо, но трябва да внимаваме в каква среда, в какъв контекст, в каква комуникативна сфера ги употребяваме. Диалект може да се използва и със стилистична цел – за създаване на някакъв ефект. В публичната реч се използва книжовният език. Трябва да умеем да превключваме”, препоръчват експертите.
“Целта на речника е да улеснява и да дава практически инструкции за действие, а не да подтиква към езиковедски размишления и анализ на изречения”, категоричен е д-р Милен Томов.