Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Ако през по-успешните финансови периоди 2004-2008 една четвърт са смятали, че България върви в правилна посока, а веднага сред парламентарните избори през 2009 г. този дял се е покачил почти до 30%, днес едва 14% са на мнение, че страната върви към по-добро.
Според 65 на сто от българите икономическото състояние на страната се влошава, а всеки втори вижда спад във финансовото състояние на своето домакинство (53%).
От септември до декември отношението към правителството се запазва практически без промяна - 21% положителни оценки, 41% - неутрални, 38% - отрицателни. Най-негативно е отношението от страна на хората с ниски доходи и образование, пенсионерите, симпатизантите на опозиционните политически сили.
Борисов качва рейтинг
Успехът на ГЕРБ на местните и президентски избори възстановява доверието в министър-председателя Бойко Борисов, който постига най-високия си рейтинг за последните десет месеца - 38% доверие, при 30% - недоверие и 32% - неутрално отношение.
Започналите след изборите реформи в пенсионната сфера и железопътния сектор, приемането на бюджета и надигналите се протести, намират ясно отражение в подкрепата за отделните министри от кабинета. Най-голям спад е налице при вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков, който прекъсва позитивния тренд в рейтинга си, постигнат в летните месеци. Втори по неодобрение е социалният министър Тотю Младенов с пореден спад в личния си рейтинг. В дъното на класацията продължава да бъде и здравният министър Стефан Константинов, а неговият ресор се определя като един от най-неуспешните през изминалата година.
Проблемите в земеделския сектор водят до спад в рейтинга на Мирослав Найденов с 8 на сто. Значително по-лек е спадът при министър Ивайло Московски, независимо от стачките и протестите в БДЖ.
Две трети от българите не вярват на пенсионната реформа
Мнозинството от българите (63%)са настроени по принцип критично към бързите и радикални промени. Поради страх от загуба на и без друго ниските си доходи те предпочитат статуквото пред неизвестността. Аналогична е позицията към най-обсъжданата и засягаща най-голям брой хора реформа - пенсионната. 24% подкрепят тезата, че по-бързото й провеждане сега ще намали проблемите в осигуряването през следващите години. 71% обаче смятат, че тя няма да реши съществените проблеми на пенсионната система, а само ще ощети бъдещите пенсионери.
По-поляризирани са оценките към т.нар. “ранно пенсиониране“. 49% не виждат проблем в него, но според 46 на сто то е проява на дългогодишна социална несправедливост и натоварва останалите граждани.
Общественото мнение подкрепя протестите, но кабинетът е стабилен
Вълната от протести през последния месец срещат преобладаващо одобрение от хората в страната. В основата на солидарността с протестиращите не винаги стои подкрепа за техните искания, а разбирането, че те не са виновници, а жертви на ситуацията в сектора, в който работят. 68% декларират подкрепа за протестите на земеделските производители, също толкова - за стачката на служителите в БДЖ. За протестите срещу пенсионната реформа одобрението достига 76%.
Цялостният анализ показва, че въпреки доминиращите негативни настроения срещу предприетите след изборите непопулярни действия от страна на правителството, за отделните свои мерки то запазва поддръжката на около 20-28 на сто от хората. В отсъствието на силна опозиция това му гарантира достатъчно стабилност и комфорт да осъществява политиката си. Евентуално намаление на подкрепата под критичните 15 на сто би могло да промени значително политическата картина. Към момента обаче няма индикации за такава бърза ерозия на обществените нагласи. България продължава да страда от траен дефицит на доверието в основните си институции, като общата тенденция е по-скоро към запазване на ниските нива и дори по-висока критичност, отколкото към преодоляване на недоверието.
Доверието към парламента падна до 8 на сто
В сравнителен план традиционно с най-голямо доверие се ползва армията, която въпреки спада, запазва 29% положителни оценки. На второ място с 25% е БНБ; в ситуация на криза това е един оптимистичен индикатор за доверието в усилията й да поддържа финансова стабилност, се посочва в коментара на “Алфа Рисърч”.
Одобрението към полицията и МВР намалява с близо 10 на сто спрямо декември миналата година. Този резултат отразява както цялостното отношение към тях, така вероятно и конюнктурният ефект от почти еженощните палежи на коли. Съд и прокуратура продължават да заемат дъното на класацията на общественото доверие.
Тъжно, но и показателно за моделирането на българския политически живот, е обстоятелството, че по-нисък рейтинг от тези две фундаментални за всяка демократична страна институции, има единствено парламентът. Въпреки ръстът с 3 на сто спрямо проучването от месец септември, той се ползва с доверието едва на 8% от българските граждани.