Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Близо 22 години след края на комунизма в България парламентът на страната прие декларация, която осъжда процеса, провеждан през втората половина на 80-те години на миналия век и целящ насилствената асимилация на етническите турци в страната.
Така нареченият "Възродителен процес", започнат от тоталитарния режим на Тодор Живков през 1984 г., достигна кулминацията си през 1989 г., когато повече от 360 000 български граждани от турски произход бяха принудени да напуснат домовете си и да потърсят убежище в съседна Турция.
Като част от процеса комунистическите власти в страната първоначално опитаха да принудят българските мюсюлмани, а след това и етническите турци, да сменят турско-арабските си имена с традиционни български. Имало е случаи на пребити, убити и незаконно задържани хора, отказали да го направят.
Декларацията, предложена от дясната партия "Демократи за силна България" (ДСБ) на бившия министър-председател Иван Костов, беше приета на 11 януари, като за нея гласуваха 112 от 115 депутати, които присъстваха на заседанието, а останалите трима се въздържаха.
"Ние твърдо осъждаме процеса на асимилация срещу мюсюлманското малцинство, което живее в Република България, включително т.нар. "Възродителен процес", се казва в документа. "Обявяваме прогонването на над 360 000 български граждани от турски произход за форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим."
По-нататък в декларацията се призовават главният прокурор на страната и съдебните власти да осигурят завършването на делото срещу предполагаемите ръководители на процеса.
ДСБ настоя извършителите на престъпления срещу етническите турци по време на един от най-мрачните периоди в съвременната история на България да не остават ненаказани заради изтичане на законовата давност.
Приемането на декларацията беше приветствано от турски експерти и от правителството в Анкара, които определиха този ход като закъснял.
Приветствайки решението на България "да погледне към мрачния период от своята история, който е причинил страдания на много хора", турското външно министерство призова също така София да предприеме стъпки да изправи пред съда отговорните за този процес и да "обезщети по всички начини за страданията" тези, които са били изгонени в резултат от него.
Музафер Кутлай, експерт по балкански въпроси от Организацията за международни стратегически изследвания (УСАК) в Анкара, заяви, че декларацията е "важна стъпка за България в стремежа й да разчисти сметките си с миналото" и да подобри още повече отношенията си с Турция.
Това действие "ще даде на двете държави възможност да установят доверие помежду си", каза Кутлай за SETimes. "Освен това, поднасяйки това извинение, България си спечели много доверие в лицето на Турция."
Призовавайки България да "продължи в тази посока по устойчив начин", тя също така смята, че балканската държава трябва да "предприеме смели стъпки в областта на образованието на турски език".
Билял Шимшир, който е работил като посланик на Турция в Тирана между 1985 и 1987 г., омаловажи значението на декларацията.
"Това решение няма никакво практическо значение, защото България не признава концепцията за "малцинство", залегнала в международното право," заяви той за SETimes.
"Ако и само ако България признае правата на малцинствата в страната в съответствие с международните споразумения, подобни декларации на парламента и свързаните с тях извинения ще имат реално значение."
Председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев каза за SETimes, че се съмнява, че ръководителите на процеса от края на 80-те години на миналия век "някога ще бъдат изправени пред съда, въпреки че декларацията призовава за това".
Българските експерти обаче гледат на този ход на парламента като положителна стъпка.
Харалан Александров, лектор по социална антропология в Нов български университет в София, заяви, че действието на парламента трябва да има "изцеляващ ефект" за членовете на турската етническа общност в страната.
"Някои от тях все още си спомнят насилието, други знаят за него от своите родители", каза той за SETimes.
Александров каза за SETimes, че сега турците трябва да се чувстват "облекчени и да станат по-малко податливи на манипулации". Имаше повтарящи се предупреждения от членовете на Движението за права и свободи (ДПС), в частност от неговия лидер и основател Ахмед Доган, че българите могат да проведат втори "Възродителен процес" срещу етническите турци.
Бившият зам.-председател на ДПС Касим Дал, който е прекарал три години и половина в затвора през 80-те години на миналия век, след като отказал да промени името си, подчерта обаче, че "декларацията е трябвало да бъде приета много, много по-рано".
"По-добре късно, отколкото никога", каза той за SETimes във вторник, добавяйки, че това е трябвало да се случи в началото на 90-те години на миналия век, така че архитектите на процеса "да бъдат изправени пред съда".