Черешовото топче – символ на Освобождението и артилерията

Венцислав Жеков
Печат

topche1Когато нашите прадеди започват да подготвят Априлското въстание, те са били достатъчно грамотни хора, защото много от тях са учили и във военни училища, знаели са, че е необходима артилерия. По това време османската армия има много и качествени оръжия. Заради това нашите прадеди са искали да създадат оръдие. В бързината си те са направили черешовото топче. То се е правело от черешово дърво, което се отрязвало и от дънера се правело оръдието. Имали са идея дори да се излеят и бронзови оръдия от същия калибор и същата система. Това разказа полковник от запаса Марин Казаков - председател на родолюбив комитет „Крум Страшни" при Гарнизонен военен клуб – Шумен.
Родолюбив комитет за исторически възстановки „Крум Страшни" се опитва да прави частични възстановки по определени критерии и детайли, особено когато се провеждат стрелби на близкия артилерийски стрелкови полигон „Марково". Именно тук курсантите от факултет „Артилерия, ПВО и КИС" при Националния военен университет „Васил Левски" във Велико Търново, който е разположен в Шумен, провеждат своите полеви занятия и демонстративни стрелби с различни видове и типове въоръжения и оръдия.
Последните стрелби на „Марково" стартираха именно с „прадядото" на съвременните оръдия – черешовото топче. Първо Боримечката, който се играеше от полковник от запаса Казаков "предупреди", че топчето ще гърми, а след това, колкото и да бяха учудени всички, то гръмна, при това гръмна доста оглушително и не само това, ами порази мишената, която беше предвидена за него, с абсолютна точност.topche2
Първо, оказва се, че черешовото топче е по-здраво, а и в онези години е имало много черешови дървета. Има такива топчета и от други дървета, но черешата е права, а стволът й е здрав, което я прави най-предпочитана за производството на такива оръдия, смята полковник от запаса Марин Казаков.
Най-много са топчетата от черешово дърво, защото то се е поддавало най-лесно на обработка. Някои от тях, както пише Иван Вазов, са били облицовани от вътре с елементи от казаните за гюлово масло. Така се е образувала цев, която при изстрел да не прогори дървото. Вземали са също от теглилките така наречените кантар-топузи – тежестите и други по-дребни железа, които са поставяни вътре, за дза има по-голямо поражение при изстрел и попадение спрямо позиц;ия на евентуалния враг.
Когато османците идват да се бият с нашите възстанници, те са гледали куршумите, дали са остри – тоест – фабрични, или са оловни топчета, каквито са били нашите. По време на Априлското въстание има нужда от много оръжия, което се компенсира с направата именно на черешовото топче.
Черешовите топчета имат главно психологически ефект. Когато са били произвеждани, при употреба са видели, че се пукат и са ги стегнали със железни обръчи, като бъчвите. Очаквали са черешовите топчета да произведат поне по един изстрел, за втори са можели само да си мечтаят.
По време на вестанието е имало много хора, които вече са били служили в чужди армии и са знаели, че това оръдие не може да се ползва дълго, тоест, ако поне веднъж гръмне и порази цел, това е било максимумът, който се е очаквал от него. Целта е била да се симулира истинска артилерийска атака, която да окаже психологическо въздействие на османския противник.
Ние сме се заели да изследваме, изучаваме и популяризираме бойната слава на Българската армия в един много широк диапазон – от хан Кубрат, до Първата световна война, обяснява полковник от запаса Казаков. Най-често хората от родолюбив комитет „Крум Страшни" пресъздават битките и действията на хан Крум, който е патрон на тяхната организация. Освен това те имат и народни носии - хайдушко облекло, с които участват, когато ги канят и когато пресъздават дадена сцена от историята.
Част от въоръжението им е напълно автентично. Ножовете, с които е запасан полковник от запаса Казаков са истински – единият е така наречената кавказка кама, която е за красота. Един от ножовете в пояса на полковника е на 180 г. Когато майсторът те погледне, той ти гледа ръката и прави дръжката точно по ръката твърди полковникът от родолюбив комитет „Крум Страшни".

 

Венцислав Жеков
кореспондент на в. „България" в София

Снимки: Красимир Тодоров