Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Германия и Австрия отвориха от днес, 1 май, трудовия си пазар за граждани на осемте централно и източноевропейски държави, присъединили се към Европейския съюз през 2004 г., предаде ДПА. От либерализацията засега са изключени българи и румънци, чиито страни се присъединиха към ЕС три години по-късно. Двете страни са сред последните от ЕС, които допускат на територията си да работят източноевропейци, без да им е необходимо специално разрешително.
Отварянето на пазара означава, че от днес в полунощ гражданите на Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Словения, Чехия и Унгария са свободни да търсят работа в Германия и Австрия.
В резултат на новото законодателство в Германия се очаква да пристигат по около 100 000 имигранти годишно, в което правителството вижда възможност да покрие острите нужди от квалифицирана работна ръка.
Германските министри на финансите и на труда обявиха, че затягат контрола върху лицата, работещи на черно и подбиващи заплащането на местните работници, във връзка с отварянето на пазара на труда.
Ще засилим контрола, особено в областта на строителството, почистването на сгради, медицинското обслужване и производството и предлагането на храни, каза министърът на труда и социалните грижи Урсула фон дер Лайен в интервю за неделния вестник “Билд ам Зонтаг”.
Финансовият министър Волфганг Шойбле обеща повече контрольори. Тази година са създадени 150 допълнителни работни места за контрольори на черния пазар на труда, а за 2012 и 2013 г. планираме да разкрием по 100 допълнителни места годишно, каза той пред същия вестник.
Либерализацията на пазара на труда особено в Германия предизвика вълна от коментари и опасения какво очаква вълната от пришълци, търсещи препитание.
Какво ги очаква там? Неквалифициран сезонен труд и непризнаване на дипломи. Стандартизирани писма за кандидатстване за работа и интервюта на чужд език. Съмнителни посреднически агенции и мафиоти, търгуващи с хора, коментира “Дойче Веле” и разказва наблюденията си в Естония в навечерието на отварянето на пазара в най-голямата европейска страна с най-мощна икономика.
Вече над час сътрудничката на агенцията по заетостта в Нарва информира за всичко онова, което може да очаква естонските граждани, когато се кандидатират за работно място в западноевропейска страна, разказва “Дойче Веле”. В препълнената зала за конференции на един хотел в центъра на Нарва, цари потиснато мълчание.

Без да знаете езика, не тръгвайте!

“Най-популярната грешка е да се смята, че не е нужно да се владее езика на страната. Че е достатъчно човек да си купи билет и да тръгне. Само че, в такъв случай, човек се озовава сам в Лондон или в Германия!”, казва Олга Ботовская. Тя говори руски. Защото тук, непосредствено до руската граница, повечето граждани са от руски произход. Това е структурно най-слабият регион на Естония, а от 1 януари в страната бе въведено еврото.
Успоредно с това най-големият местен работодател затвори фабриката си. Известната текстилна фирма Креенхолм, която по съветско време беше работно място за над 12 000 шивачки, не успя да издържи на евтината конкуренция от Югоизточна Азия. Сега безработните в Нарва са 16 на сто от населението. Един от слушателите на беседата в хотела смята, че положението е безнадеждно:
“Тук, в Нарва, вече няма никаква работа. Всъщност и в цяла Естония. Ето защо трябва да напуснем страната. Аз съм механик, работил съм в леката промишленост, а такава вече не съществува в цялата страна”.
Младият мъж смята, че като механик не е лишен от шансове да си намери работа в Европа. Въпреки това той не храни илюзии, защото говори съвсем слабо английски и нито дума немски. Многото шивачки, които също присъстват на мероприятието, нямат какво да предложат, което да се търси в Западна Европа.
Има и истории на успеха
Те напускат срещата преждевременно, с разочарование, изписано на лицата. Разказват се обаче и успешни истории. Като тази на един млад мъж, който прекъснал училище, но въпреки липсата на професионална квалификация, направил кариера във Финландия. Сега е дошъл да прибере семейството си от Нарва. До ден днешен той се чуди на късмета си:
“Една вечер проучвах трудовите борси в интернет. На една от обявите реагирах спонтанно и се обадих. Само след една минута пристигна отговорът. Стана толкова бързо, че просто не беше за вярване. Първо се занимавах с чистене, за което не ми трябваше да знам езика. Сега произвеждам части за компютри. Заплащането е 6-7 пъти по-добро отколкото е тук, в Нарва”, разказва той.